Стихове и поезия от съвременни български автори
Между четири стени
>
> Колко книги би прочел
>
> Колко редове би изписал ...
Черно-бяло...
в близост до старинен фар
до вълни изплетени от морска пяна
имаше луксозен бар...
Бе истинско и чудно заведение. ...
Понякога
не е създаден този свят за мен
и в тази страшна и дълбока бездна
лежи животът ми неизживян.
От огнения залез съм родена, ...
Спомени отМинало
Без вещи а само голи стени,
И спомени хубави мъчно нахлуха,
Показват картини на отминали дни.
На секунди живот във моето място, ...
Звездни души ( по Калоян Христов )
Изпращам го помахвам му с ръка
Стрелките на часовника отмерват
отрязъци самотна тишина
Какво направихме пропуснахме и преживяхме ...
Да бъдеш
от близък до теб човек
който дори не си направи
сметка че ти също си човек.
Когато паразит се вмъкне ...
...След хищния нощен пир
на златната плитчина
с кост от акула.
И стана бурно!
Повръща вълни... ...
Отваряне на хлопнати двери
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят. ...
Роза, кръст, камък бял...
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
Този свят
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...
Тиквички за приятели
после ще ги посоля.
Във гевгира се отцеждат
от горчивата вода.
Скъпо олио в тигана ...
Край / Начало
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...
Левски
тирани смукаха му сока,
от тях бе мачкан, тъпкан,
въобще съдба жестока!
И един велик, чист човек ...
Лято в шепа
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Въздига се росата към небето, ...
Не умирай сега
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...
"Петорната експертиза"
на бялото черно казва.
Ръси в църква тамяна,
от него Бог да ни опазва!
Направи "експертиза петорна", ...
Спомен за небето
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
Зимен сонет
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая – ...
Щастливо време
е времето щастливо вътре в мене.
С минути като жълти пеперуди,
копнежът кацат – мил и непринуден.
Естествено е всичко общо взето ...
Последното писмо
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
Морският пътник
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...