Той израсъл е някога на село, на нивата,
закърмен е там с мляко от своята майка.
Добър човек селянин раздава своята душа,
за хората, за близките си без да се вайка.
Сложи на рамото си дисагите той сега, ...
НЕПОСТИЖИМ (ЗА МЕНЕ) ИДЕАЛ
Тъй както Вапцаров е вярвал в Доброто,
в Човека и в бъдния ден,
така да повярвам не мога, защото
отдавна е свършено с мен. ...
...Има нещо във душата ми -
единствено във моята душа.
Но логиката мъртва е насреща ми
и аз на пътя като другите стоя...
... Без вятър преминаващ вън, ...
В рана утрин с изгрев - алено червен
изгрява слънцето над заскрежената
надежда...денят ще бъде мирен и добър
надеждата заскрежените крила разперва.
Полита волно над света, с мир, любов ...
СМЕШНОТО НА ВИЦА
... от книгите, които подредих – защо ли? – на световната лавица,
едва ли ще остане някой стих, в това се крие смешното на вица –
без жалост сякох не една гора! – да я превърна в тонове хартия,
е, и какво? – безмълвен ще умра, преди вода от извора да пия, ...
Ти пак ще се родиш от дъх на цвете
и всяка нощ ще светиш в моя дом.
Ти все ще си искра и полъх звезден,
от теб ще блика радост с всеки стон.
Какво съм аз без твоя ласка свидна, ...
Капка любов диря в мразовития ден.
В този свят тесноок стене паднала в плен
на ламтящи езици, на бездънни гърла,
скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.
Ръцете ми стопля чаша димящо кафе ...
ГЛАВНА РОЛЯ
... толкова случайни хора, кой съм? – питам се, сред тях –
пришълец от звезден кораб? – вейнал шепа лунен прах,
скитник – делнал си салама с братец! – да не му е зле,
или просякът пред храма? – стиснал празното чашле, ...
Понякога с вълшебната ти същност
се срещам в пъстри, звездни измерения
и в съчетание с ефирна външност
танцува твоят дух към просветления.
Омайващо усмихваш се... В очите ...
Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...
В земя на древни чудеса,
имаше хляб истински, без никакви меса.
Изпечен с любов и без суета,
вкусът му бе най-добрият в света.
От векове той се е приготвял: ...
Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...
Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...
Не са ти дадени онези свръх сили
да надхитриш самият Творец.
Приеми истините, до праг приближили
и отстоявай позиции с име Човек.
"Бог дава но в кошара не вкарва" ...
Топло ми е и през сезона зима,
имам летни спомени в тетрадка -
пътят който съм изминала,
топли ветрове и попътен вятър!
Събрала съм няколко прегръдки ...
Не търся правите участъци на пътя,
макар и стръмно устремени към звездите.
Жадувам острите завои,
дори надолу да ме свличат.
Не търся правилност в чертите, ...
... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят з ...
Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък ...
Ах, как ми се иска…
Ах, как ми се иска не да живея до “Плиска”,
а на “Витошка” до храм “Света Неделя”!
Пеша да си припкам по магазини наблизко
а не да се блъскам в автобус за “Обеля”! ...
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
... докато перях с „Lenor”-а, същи Дядо Парцалан,
и съседката ми – Лора, хлътна в моя вехт таван,
някак странно ме погледна с двете хубави очи! –
с книжицата ми последна пожела да помълчи, ...
Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна, ...