Стихове и поезия от съвременни български автори
Учител
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
История в облаците
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...
Виновен съм
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата, ...
Ти помниш ли дъгата – обещана...
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
Когато теб те нямаше до мен...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
Страх
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...
Светулка и молец
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля. ...
Когато Мъж се връща при Жена
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
Добро за добро
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
Любовта – загадъчна и непозната
прастара беше любовта –
загадъчна и непозната,
докосна моята душа.
И две очи последвах само, ...
Юнак
майка му шише извади,
че обича за закуска
по две патрончета да люска.
Брей, каква голяма сила ...
Разговор по жицата
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
Вменена вина
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
Лист летящ... тъй приятно
в лятна нотна тетрадка.
Лист след лист шумоли –
пианисимо, кратко.
Лист като дъжд в мен вали... ...
Моргана
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
Октомври
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
* * *
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...
Надежда
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
Мила
Животът е тъкачен стан. А аз не спя при новолуние.
О, мила Мила, мило ми е с тебе. Но ти, любима, си мутреса.
А исках аз от тебе бебе. И надалеч отиде днеска.
Не мога сметките да плащам. А от енергото ме гонят. ...
Любов красива и мечти
ако сърцето ти е лед
и празни думи не изричай,
ще оцелея и без теб!
Не ми рисувай на морето ...
„Тук и сега”
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...
Радостта изгря за кратко
стъпи днес на мост любим.
С някакви си два процента
чувстваш се неуязвим.
Придошла, кипи водата, ...
Момичето от твоя сън
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето ...
Някога
бях си пич корав.
С никакви проблеми,
жизнен, щур и здрав.
Гаджетата свалях ...
Нарисуван с думи живот
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...
Безсънна нощ
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...