Стихове и поезия от съвременни български автори
Колко ли...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...
Бродяга
сама се пратих, сама се пратих.
Сърцето ми остана в тебе.
То остана, то остана.
Аз си тръгнах и нарамих ...
Най-ярката звезда
да не ранявам за да не ме ранят.
В светъл ден, че може да се случи
да падне мрак и мечтите да умрат.
Неочакваното винаги очаквам. ...
Къса мъжка песен
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка ...
Зимата рисува
че зимата рисува по стъклата –
елхичка, Дядо Коледа и теб,
и аз попадам в свят на красотата!
Блестят снежинките кристални с цвят, ...
Към съдбата
Не се надявай нищо да получиш!
Повярвай ми, на болката съм фен
и надали със мене ти ще случиш.
Надяваш се да бъда поразен, ...
Единство на контрастите
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...
Елено-Олено-Алина
помня красотата си
ненаранима.
След мен? Е, стига –
война и мир, потоп и куп… ...
Името ми да не е Снежанка
Не се издържа никак вече!
То бяха приказки, то бяха клюки!
Ще взема да забегна надалече,
и… да се приключи с тия мъки. ...
Неизбежно
и е гневно.
Надолу гледа
и слабее.
Стои самичко ...
Васил Левски
особено в сърцето,
а сестринската метличка
измита гнезденцето.
Спретнато ни е в гърдите, ...
Преселението на Българите
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?
Сега ми трябва вентилатор – да събори
от паметта ми пластовете азиатска прах.
Торнадо да ме издуха гол в космическите дупки на Всемира. ...
Австралопитекът от Варна
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял, ...
Размисли след втора чаша
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа. ...
Коледно настроение
Т. Д. Свещичките предколедно горят
и лампичките весело блестят.
Елхата за децата е засмяна.
Декември вече с бяла е премяна. ...
Бива
написаното сутрин по сланата,
умът ми все се прави на зает,
загризал е коричката баята
на този все недоизмислен свят, ...
Ах, как искам
да отпия
от чашата ти,
Свят...
Ах, как искам! ...
Отвъд футбола
днес журналисти спортни.
Превзе великата игра
ума на милиони.
Забравихме, че идва студ, ...
14+ Сутрешен “крос”
Макар да не познавам любовта.
Аз всяка сутрин тръгвайки да тичам
наблизо - из съседната гора,
с усмивка - по челото я целувам, ...
Защо? Защо? Защо?
По цял ден мъча своята душа нелепи отговори да ми носи –
защо човечеството е на нож с прекрасното в душата на човека?
Защо човек, щом тъне във разкош, душата му престава да е мека?
Защо се мразим? И защо таим добрите думи? – споменче от мама. ...
Морско
все неща почти от рая,
ама как, със гръм и трясък,
в ада паднах, хич не зная!
Жени,вино,тъй нататък- ...
История пресътворение
снеговете от лани
в книгите прашни.
Засъхнала кал.
Бъдеще още няма. ...
Буря
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците ...
Вълшебна
Видение от моя тъмен свят,
което чаках толкова години.
Да блесне във душевния ми мрак.
Красива си. Ти повече от други, ...
Животът прегърни
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...