Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Отдавна е изгубил Диоген...

Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

671 5 11

И удиви се Бог!

На Господ май му доскуча
и щракна с пръсти – раз и два,
и светна, нещо изфуча,
и ... роза с кактуса събра.
И резултатите – отлични – ...

toti555

Поезия » Друга

700 3 2

Обичай истински

Обичай истински една жена!
Дари я с искреност и непорочност.
Не я заливай с грубост и вина,
повярвай в нея, посвети й вярност.
Обичай истински една жена, ...

natiii

Поезия » Любовна

1K 1

Единственият на света

В прегръдката на нощ безкрайна
сънувах дълго тебе, чакан знак.
Сънят ми пазеше онази тайна,
която любовта възвръща пак.
И близко беше и така далече, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

819 3

И да паднем...

Мантра имаме си яка,
с нея караме си влака:
"И да паднем и да бием,
винаги ще се напием!".
Нямаме алтернатива, ...

байГецан

Поезия » Гражданска

622 2

Така разсъждава крадецът

Палтото ли? Какво ако е чуждо?
Удобно е и пази от дъжда.
Обличам го, защото имам нужда
и дреме ми сега за честността.
Познаваш го? Какво ли пък му пука? ...

valiordanov

Поезия

604 2 3

Прашинка от Божественото слово

... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша, ...

Валери_Станков

Поезия

542 6 5

Живот

Животът ни е люлка многолика.
Люлее нежно като в детски кош.
Понякога е бърза и заплита
диханията във магична нощ.
А може с някакви си две въжета, ...

Spring_sunrise

Поезия » Философска

671 3 3

Не гледайте ме - просто съм любов

Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша. ...

vega666

Поезия

1.3K 6

В една далечна нощ

/Свидна/
Не виждам вече звездните потоци,
очите ти да къпят в полунощ
и няма ги онези странни звуци,
разтърсващи ни с дивната си мощ. ...

geni24

Поезия » Любовна

898

Злите езици

Злите езици говорят
Кой го е еня за злите езици?!
Те не говорят
Те удрят с камшици!
С бръсначи те режат! ...

ValentinaMitova

Поезия

585 1

18+ Разгонената поетеса

Каква е тази страст, Мадам?
Сърби ли Ви между бедрата,
че пак налитате без свян
и влачите ме към кревата...
До вчера, помня още аз, ...

vega666

Поезия

695 6 4

Сънувай ме

Не тъгувай за мен, моя Скитнице...
Прегърни ме в съня си и после...
Щом обзема те тялом и в мислите...
Ще ме искаш ти още и още.
Не тъгувай, а виж – пълнолуние... ...

lindastefani

Поезия

1.6K 5 5

Поезийо!

поезийо
перчѐма
заметнѝ си
и си чело̀то
оголѝ ...

rhymefan

Поезия

512 1

Син на честта

Син на честта
Когато Господ те дари със син
той дава ти послание-заръка
и верен, всеотдаен страж един,
за който няма тайни и разлъка. ...

natiii

Поезия » Гражданска

736 2 2

Оскубах триста гъски за пера

Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов, ...

Patrizzia

Поезия

808 2 5

Не ме търси

Моля те не ме търси, за Бога...
Недей да настояваш! Не така!
Защото с преднамерена жестокост
така измъчваш моята душа
Да знам, че вече няма да те видя, ...

Планинскоцвете

Поезия » Любовна

675 1 3

Избор

Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...

Лютиче

Поезия

561 1 1

Полет

Лятото донесе топлина
Топлина..и още нещо
Ръка във моята ръка
Любов, пулсираща, гореща
Не бях подготвен, нямах план ...

Bub8

Поезия » Любовна

750 2

Очилата на мама

Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там – ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

847 2 18

На този,който ми носи мир

Ти си причината,че загубих своя ум,
долавям гласът ти във всеки шум.
Присъстваш,по-силно с отсъствието си дори
а когато си близо душата ми изгаря,не гори.
Съзирам те във всяка жива твар, ...

Марчетоо

Поезия » Любовна

709

Алтер его

Живея едновременно в два свята,
и някак балансирам с … двете дини.
В света на възрастните с двата крака
до глезени нагазила съм от години.
Но неуютно ми е там в последно време. ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

710 6 14

Адажио в Ти минор

Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели. ...

toti555

Поезия » Друга

706 4 5

От ваш читател

Драги ми творци, поети,
дано и в този час не сте заети.
Аз, читателят при вас дошла съм.
( Не, не бойте се, сама съм.)
За всички думи и слова, ...

Violet_86

Поезия » Друга

733 4 12

Попита ме

Попита ме дали душата свети,
дали е слънчева, или пък не,
дали докосва мисли на поети,
или е част от синьото небе?
Не знаех аз какво да ти отвърна… ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

525 2

Kъпина

Душата цяла нощ си близа раните,
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.
Не се побира в мерките, калъпите, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

575 6 7

Утринно притихнало

УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...

yotovava

Поезия » Философска

960 1 4

Един хотел

Един хотел, един креват-
мечта на всекиго е, брат!
Дали си млад, или пък стар,
важно е да си на кяр.
Заведеш ли титулярка ...

байГецан

Поезия » Хумористична

1K 1

Баща ми вари ракия

Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...

Валери_Станков

Поезия » Оди и поеми

1.8K 6 11

Дружбичка

О, охлювче, защо си толкоз малко,
не можеш с мен да тичаш, жалко?!
Ще бъдем пак приятели добри
дори във шепата ми да си ти!

bojenski

Поезия » За деца

1.5K 6

Посветено на живота

Животът е набръчкана жена,
която по пътека се катери.
Отваря тя последната врата
и пада в непостигнати химери.
Животът е абсурдната игра, ...

thedac

Поезия

594 1 3

Полет със залеза

Денят залязва в пурпур и оранж,
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж,
с последните лъчи съм осветена.
Летяла бих в обратната посока, ...

Spring_sunrise

Поезия » Пейзажна, Гражданска

1.1K 4 6

Цветът на небето

Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...

Хайт

Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска

1.3K 2

И аз ще те запомня!

Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...

diesto

Поезия » Любовна

644 1 3

Прати́ хабер, не хваща ги хаир

В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...

КрасимираЧакърова

Поезия » Философска

888 6 9

Ден за грешни

Колко пъти сгреших и напразни
изкупления в строфи втъках?
Днес на грешните явно е празник,
сочат с пръст... Отминавам със смях.
Ще си стъкна огнище на ъгъл ...

Patrizzia

Поезия » Друга

637 4 4

Тихи ръце

Не кацат пеперуди вече
на нарисувани цветя -
лъжа цветята разсъблече
и истината връхлетя.
Дали тъгуват пеперудите, ...

toti555

Поезия » Друга

920 5 10

Ноемврийска тишина

НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив. ...

yotovava

Поезия » Пейзажна

602 1 11

Пороците попих на този свят

Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...

dansyto

Поезия

764 1 2

Умора

Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш ...

Bub8

Поезия

784 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Отдавна е изгубил Диоген...

И удиви се Бог!

Обичай истински

Единственият на света

И да паднем...

Така разсъждава крадецът

Прашинка от Божественото слово

Живот

Не гледайте ме - просто съм любов

В една далечна нощ

Злите езици

18+ Разгонената поетеса

Сънувай ме

Поезийо!

Син на честта

Оскубах триста гъски за пера

Не ме търси

Избор

Полет

Очилата на мама

На този,който ми носи мир

Алтер его

Адажио в Ти минор

От ваш читател

Попита ме

Kъпина

Утринно притихнало

Един хотел

Баща ми вари ракия

Дружбичка

Посветено на живота

Полет със залеза

Цветът на небето

И аз ще те запомня!

Прати́ хабер, не хваща ги хаир

Ден за грешни

Тихи ръце

Ноемврийска тишина

Пороците попих на този свят

Умора

Опашка