Стихове и поезия от съвременни български автори
Откровение
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...
Импресия
че дъното попива във нощта,
звездите се превръщат в рибки
и три желания към устието плуват.
Луната като лодка се извива ...
Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси; ...
За светлината на мислите
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност ...
Твоят Биг брадър
че ме изпратиха с теб в тази кожа на куче.
Вечно съм в слух и те виждам, дори и да спинкам,
в твойто легло по средата, под твойта завивка.
В банята искаш интимност? С това, мила, свърши! ...
Безсимптомно жив
И докторът предписа ми в комплекс:
за стрес, за вирус и за без ангина
да се лекувам с безсимптомен секс.
В аптеката обаче свършил сексът. ...
Препуска конникът към бъднините
от изгревите слънчеви до лунни -
да го огреят истински лъчите
на феиният взор с омаи чудни.
В очакване на арфи светлострунни ...
Кълбото на живота
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота, ...
Силен 🇬🇧
https://www.youtube.com/watch?v=fYvw_fg5a68
going further, murder is just a word
a dirt on somebody's boots
a body on a journey to reach its roots ...
Луната ти не свети...
Из страшните ти нощи от тревога.
В очите ти угаснаха искри
и вече не откриваш хоризонти.
Сърцето ти е пълно със тъга, ...
Ѝмане и нямане
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана, ...
Аз и Луната
съсипана от нощен плач.
Аз и Луната, за тебе плачем.
Тръгна натам към звездния разкош.
И небето скърби и плаче за теб. ...
Лятна фланела
снегът пътува другаде, не спира
на гара Зима, слънчевата прежда
от миналото лято си намирам.
Плета лъчите, весело подреждам ...
Ах, този дъжд
На небето отприщи сълзите,
облак тъмен във мен се ската,
а дъждът ми преля от очите.
И е мокро и мрачно, гърми ...
Всеки облак далеч ще лети
нещо шепне ми. После гърми.
И на топка се свива сърцето.
Притъмнява. В очите вали.
И поливам земята със мъка. ...
Станах Велик поет
Аз станал съм велик поет.
Прописах стихове в дактил.
Броя си пръстите до пет.
Задачата е лесна, за дебил. ...
Като тях сме
на българския начин на живот.
Голи клонки, празно пусти пейки...
Премръзнал от надеждите народ.
Дърветата през пролетта поемат ...
През есента
Сбогувах се със теб през есента,
душата ми не вярваше на думи,
очите ми те търсеха в нощта,
а мислите ми бродеха безумни. ...
Светът е влюбен в толкова омрази...
В блестящият кинжал на Завистта.
Че цялата Любов не стига да закърпим
тези рани. От вълчият капан на Алчността.
Затварят се вратите към сърцето ... ...
Сходства
Езикови групи
споделят приобщени.
Witaj! се използва вместо Hallo! на немски, което е на езика на горнолужичките славяни.
Един миг тишина
Да остана със себе си,
да бъда различна...
Улавям в този миг - светлината
и извличам слънчеви нишки! ...
Тишина
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми ...
Тук съм
усмихвам се,тъгувам и понякога пея.
Стискам здраво десница и зъби дори,
но продължавам, понякога със сълзи в очи.
Тук съм аз не избягах в друга страна, ...