Стихове и поезия от съвременни български автори
Мисионери
Той - огнена тъма, прикрита зад кротка Луна;
преминаваха така през вселенската шлифовка,
учейки истини за живот и прераждания.
2. Два пламъка близнака с огромно его, ...
Надежда за мир
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.
Градът е млад и млада е надеждата, ...
Летен трепет
слънцето във тебе гали
намери ли тревичка в мене
куп огньове ще запали.
В небето виждам птиче ято ...
На педя от спомен
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...
Как си
Искам да говорим пак!
Да е кратко! Няма време…
Просто дай ми знак!
– Чакай! Аз ще те прегърна ...
Така живея, тате
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...
Благодаря
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто лице!
Дума, която носи духовно богатство, ...
Момиче
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...
Без интернет
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
Очи човешки
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...
На дребно се пилея
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...
Жълтите листа летят
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...
Като птица загубила ятото
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...
Реален живот
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...
Писмо от един Валери
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
Мачкане на дните
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...
Слънчогледов оптимизъм
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...
Карамелена луна
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
Историята не се повтаря, но се римува
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...
Сърдечен зов
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...
Непразнично
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
Хляб за братя
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
Сърцето ми вземи с обич
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...