Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Толкова да те обичам, свят!

ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...

yotovava

Поезия » Философска

2021-11-02T16:52:24+02:00 1.2K 4 6

Стъкло

Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри, ...

АнаМ.

Поезия » Любовна

2021-11-02T14:56:15+02:00 811

Изгрей във мен

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...

Dennitza

Поезия » Любовна, Пейзажна

2021-11-02T14:51:21+02:00 1.7K 2 5

Има ли защо?

Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...

Самодива

Поезия

2021-11-02T14:45:17+02:00 671 4 7

Докога

Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...

АниИванова-стихове

Поезия » Гражданска, Друга

2021-11-02T14:43:45+02:00 553 1

Сиромашко лято

Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

2021-11-02T14:31:29+02:00 726 1

Море

Морето е вградено сякаш в мен
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...

СилвияМилева

Поезия » Друга

2021-11-02T14:26:59+02:00 1.8K 1

Парчета от рая

Стъпваме леко по цветна дъга,
боси вървим и се къпем сред лятна, хладна роса,
с всяка изминала стъпка
се доближаваме до онази пленяваща светлина,
яхнали сме мечтите си и се реем дръзко в нощта. ...

RDP

Поезия

2021-11-02T14:09:15+02:00 902 2

И след мене...

И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...

sweet_dream`s

Поезия

2021-11-02T14:07:27+02:00 1.4K 1

Ти и красотата

Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

2021-11-02T14:00:36+02:00 509

По думите ще ме познаят

И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-11-02T10:52:44+02:00 1.4K 3 6

Изчерпване на търпението

Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...

thedac

Поезия

2021-11-02T10:07:26+02:00 675 1 12

Надежда

Птиче сгуши се в ръката ми
и тъй нежно зарида,
приятелче имало в беда,
гладно, босоного,
без майка, без баща. ...

TeodoraAndreev

Поезия » Друга

2021-11-02T10:02:18+02:00 960 1 5

Сценарий

Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...

Лютиче

Поезия

2021-11-02T09:59:45+02:00 507

Видях

Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.
Но пъстрото не може да боли. ...

valiordanov

Поезия

2021-11-02T09:58:30+02:00 638

Поетът

Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича, ...

Eipril

Поезия » Друга

2021-11-02T08:47:29+02:00 864

Песничка за десет мекици

Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала ...

Довереница

Поезия » За деца

2021-11-02T08:44:52+02:00 1.9K 3 18

Тя, жената

Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...

redfoxy23

Поезия » Свободен стих

2021-11-02T08:44:28+02:00 1.6K 1

Де е България!?...

Де е България!?...
Територията – съща,
но Държавата е друга!...
... Все едно литийно шествие,
но със Дяволска хоругва... ...

jollyroger

Поезия » Гражданска

2021-11-02T08:42:47+02:00 1K

Манталитет

Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка, ...

БългарияСвободна

Поезия » Философска, Гражданска

2021-11-02T08:30:47+02:00 1.1K 14

Не ме е страх

Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...

ИнаКалина

Поезия » Философска, Друга

2021-11-01T21:42:16+02:00 2.5K 17 22

Дано

Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2021-11-01T17:33:11+02:00 681 1 7

Навечерието на бурята

Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

2021-11-01T15:50:39+02:00 1.2K 1

Безчет броилки с чет!

Аз съм на около пет,
зная да броя поред!
И не бива да е чудно,
търся нещичко по-трудно!
Мама каза, три и пет, ...

sauronboab

Поезия » За деца

2021-11-01T13:21:25+02:00 2K 6

Свят за плашила

Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна, Философска

2021-11-01T08:27:48+02:00 856 4 9

Откос

Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...

Лютиче

Поезия

2021-11-01T07:57:51+02:00 565 1 3

Отново за Преслав

За черквата от злато, за двореца,
за рухнали стени аз не жалея.
Щом словото е живо, чрез писеца
миналото славно ще възпея.
Подъл враг, нашественик събори ...

agferdousi65

Поезия » Гражданска

2021-11-01T01:45:43+02:00 1.3K 2 3

Време да порасна

Затворени сме в битова окръжност
не можем да заспим спокойни вечер.
На мен не ми отива да съм тъжна,
на теб не ти отива да си в черно.
Но тук за цветове е твърде тясно. ...

Dendu89

Поезия

2021-10-31T21:32:58+02:00 1.4K 9 16

Писмо, написано под лунна светлина

ПИСМО, НАПИСАНО ПОД ЛУННА СВЕТЛИНА
На много тържества не съм била.
Пропуснала съм доста панихиди.
Не е победно копие игла,
с която ших покров – за да си ида. ...

yotovava

Поезия » Философска

2021-10-31T20:10:20+02:00 597 6 12

Нощта на Самхейн

Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...

ninasar

Поезия » Пародии, Друга

2021-10-31T19:02:51+02:00 1K 3 12

Къде?

Погледни ме и дай ми име!
Пресътвори ме в малко дете!
Бъди реална,
бъди фатална,
в душата кална бръкни ми с ръце! ...

popolo

Поезия » Любовна

2021-10-31T16:52:40+02:00 984 3

Денят на будителите

Събуди се от слепота раята:
"С българското се гордеем,
мечтаем силно за свободата,
в своя държава ще живеем!"
Не щадяха своя скъп живот, ...

hcs

Поезия » Гражданска

2021-10-31T15:53:07+02:00 637 1 1

Странник в нощта

Вървим пак заедно двама в нощта,
аз и моята красива любима самота.
Хванали сме се отново ръка за ръка,
вървим а вълните галят нашите крака.
Ти си само моя, любима моя мила самота, ...

valcanyon

Поезия » Любовна, Философска

2021-10-31T15:19:32+02:00 532 1

Зад видимото

Разярени и гневни води се отприщват
и заливат с презрение целият град.
Битка яростна пред очите разнищва,
буря вилнее в зримо незримия свят.
…………… ...

Елиза13

Поезия

2021-10-31T15:16:02+02:00 662 1 4

Идоли

Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика. ...

MariaDragolova

Поезия » Философска

2021-10-31T15:15:26+02:00 712 3 1

Мислите на стария грамофон

Един стар вехт грамофон,
раздира душата ми с думи,
оглупяла крещя и без ум,
дърпам призрачни струни.
Ех, тези любовни слова, ...

Лони

Поезия » Любовна

2021-10-31T15:14:54+02:00 696

В пчелния кошер

В тяхната страна любима
има ред и дисциплина.
Ходят те назад - напред,
но в ходенето има ред.
Една отива за храна, ...

Qndov

Поезия » За деца

2021-10-31T15:14:13+02:00 1.1K 8

Без сълзи!

На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2021-10-31T12:17:04+02:00 491 5 13

Цял живот

Цял живот
Цял живот обичах страстно,
цял живот се влюбвах и мечтах,
бъдещето ми неясно
в дълга нощ и самота прозрях. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

2021-10-31T10:38:35+02:00 408 1 2

Пътят

Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...

БъдещиятМъртвец

Поезия » Любовна, Пейзажна, Друга

2021-10-31T10:01:07+02:00 549