Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Що?

Все се питам-що така
правят ме на мусака?
И се с мене занимават
а не нейде да отплават?
Вярно, страшно аз съм тъп, ...
889 2

Поисках

Поисках да бъда щастлива,
красиви са тези звезди…
Протегнах ръце да ги стигна,
но някой от мене ги скри.
Откривах ги в чувства прекрасни, ...
1.6K 4

Усмивката... тя може

Усмивката... тя може да мълчи...
Усмивката... не може да пести...
Тя може силно да шепти,
да плаче да се радва, да тъжи,
да свети, да боли и да ехти, ...
1.6K 8 11

Нежен цвят - мръсен свят!

Душата ми е пеперуда!
Душата ми е нежен цвят!
Днес животът е заблуда
и малко в него си горят!
Душата пее своя песен. ...
585 1 2

Ще...

Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш ...
940 1 2

Есенен оптимизъм

Защо да ми е тъжно, че е есен?
Когато грее цветна като мен.
И стих се ниже топъл и унесен,
а всеки ден е с радост украсен.
Дълбока радост, с вярващ, мъдър корен. ...
773 3 6

Смисъл и продължителност – (M. Tomović, B.i H.) 🌐

СМИСЪЛ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Невидима съм.
Атом във Вселената
е моят живот, ...
700 2 3

Пропукване

Не можем да лъжем света, че сме същите!
Все пак този свят не е от вчера.
На видни места положил е кръстове,
но никой не иска да ги намери.
Месиите са вече старовремска измислица. ...
980 2 4

Das stimmt

Das stimmt
В полезрението на циклопите от Студената война
попаднаха еднозначни групировки с оръжия,
поразяващи по-голямата част от населението.
Резолюции изпълниха команда „Шапки долу“ ...
1.2K

Есенно

Ти много пъти беше зов за лято,
обаче, по природа, аз съм есен.
Дъждът полепва бързо по листата
и пътят става тягостен и тесен.
От мен до теб са няколко въздишки – ...
2K 9 12

Сърце

/само от глаголи/
Обича. Разпалва. Гори.
Живее. Диша. Предрича.
Пише. Римува. Твори.
Мечтае. Мисли. Изрича. ...
1K 3 16

Глухарче

Глухарче, разкажи ми за бързия си танц,
за древното си име и полета в екстаз
къде летиш съдбовно и кой те оцени,
заспиваш ли спокойно и плачеш ли в сълзи
кажи ми, а в замяна, ще ти разкажа аз, ...
731

Есен в очите

октомври 2019 Румяна Славова
Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я, ...
1.2K 2 5

Заключен спомен

Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
1.9K 9 28

29-ти септември — световен ден на сърцето

Сърцето бие
непрестанно, о̀бично
и размечтано,
и е на сърца гнездо,
и за любов вопие!...
537

Сърце

Сърцето препуска неспокойно и диво,
сърцето бушува в несвяст.
Май се бунтува искрено, живо
и ритъма чувам му аз.
Сърцето се радва, ...
1.1K

Не се отдавай на отчаянието!

Да, тежко, лошо е страданието,
но ти се бори, не се предавай!
Не се отдавай на отчаянието,
до последния дъх продължавай!
Стига с този страх, тревога, ...
679 1

Присъдата наречена човек

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша ...
706 3

Сезонът за отлитане

Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...
1.6K 25 34

Болката стой

Събиране на парчетата, останали от друг живот
Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето
Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми ...
778

Съдба е – не един излъгала

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището ...
665 2 8

Някъде там

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...
603 1 7

Малкият човек

Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо, ...
1.1K 3 2

Звезди

Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
916 1 6

Артист наполовина

Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес, ...
570 4 6

Циганско лято

Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...
568 1 2

Някой топил е

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...
728 2

Усети ли

Усети ли на времето безкрая
и есенната красота?
Усети ли сърцето ми, душата
във тази странна тишина?
Усети ли, че те обичам много, ...
1.2K

Загуба

Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...
584 1

На крачка от цялото

на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...
679

Майка

Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...
959 1 1

Едва ли ще те питам...

Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
970 1 1

Без право на връщане

На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството. ...
813 7 20

Бели страхове

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на
светове,
от приказките детски. ...
1.4K 9 6

Каква е формата му – на сърцето

Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
601 2

Само едно – само веднъж

Ти имаше име.
Имаше собствено име.
Но донесе болката
и сега носиш нейното име.
Болката има само едно име. ...
767