Стихове и поезия от съвременни български автори

255.9K резултата

На мене

Най- тежката раздяла ще е тази,
ще бъде страх, обида посивяла,
тъгата ще гърми, душата ще се мрази,
че е мълчала и боляла.
Проблясващ спомен от далечен тътен ...
966 2

Глас, който пропуква ледове

ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
506 5 8

За любовта

За любовта
За любовта, за красотата,
за нейния опасен чар
пребродила бих аз земята,
за да намеря този дар. ...
1.2K 2

Нашата болна любов

И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
1.2K 12 28

...гвоздеите на Иисус...

Аз влизам тихо във душите ви корави
и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.
От думите едва ли лошите Светци ще станат.
Светът разкалян е от подлост и измама.
Напразно се опитвам и Съдбата да гадая. ...
1.3K 4 7

С девойките от Гваделупа

По спомените на един гид.
След дълги битки със хазната,
аз придобих търговски вид.
И взех, че тръгнах из страната,
да заработвам, като гид. ...
699 2 18

Добро

себеизява -
опит на духа - добро
да сътворява
401

Вървя

Вървя срещу изгреви пресни –
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден, ...
884 5

Ния не може и днес да заспи

Тръгна си – даже и дума не каза.
Тръгна си бързо от нашия дом.
Ти ме остави на пода да лазя.
Ти нарисува тъгата за фон.
Ти ме забрави за няколко нощи. ...
483 2

Виновни са дъските и пироните

Захлупен по очи априлски страх
звездите сваля в кукувичи нощи.
По кожата избива лепкав мрак,
а синьото е много черно още...
Заседнал ли е Ной на Арарат ...
880 8 25

***

Тя е голям инат,
може да се види с телескоп
Аз съм по същия начин,
затова винаги се караме напред-назад
Тя е моята отрова, ...
549

Истински ли си?

Каза ли това, което искаше
или силно юмрука стискаше?
Къде беше, когато сърцето ти биеше?
Или пренебрегна го, когато то молеше?
Беше ли там, когато то искаше ...
737 1

Душа и съдба

/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли. ...
703 5

Седмицата ни по БДС*

Понеделник -
За чистота говори ни мизерник...
Вторник -
Лекции морални... от затворник...
Сряда - ...
773 4

Пенсионерски марш

Деменцията идва след насиране.
Така за съжаление е, братя.
И с този аромат на ланско сирене
ухае теменужено пръднята.
Навярно ще ви трябват памперси ...
1.6K 1 2

Сърцежертва

Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди ...
842 8 12

Лек за бяс

На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
914 4 5

Все още те обичам

Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...
808 5 17

Шега

Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба – ...
596 1

Диагноза

Седемструнна китара и възкръснал Висоцки,
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...
954

Грип срещу един поет

Болест тежка ме срази
и дори не се усетих
как ме хвана тя в зори
и пречупи ми късмета.
Болест тялото сломи, ...
491 1 3

До смъртта и после пак

Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...
891 4 6

Дъх на кафе в ноемврийска утрин

ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...
502 4 3

Москва не вярва на лъжи

Москва… не вярва на лъжи,
че някой може да стопи
стотици танкове - в калта.
На най-великата войска.
Москва… не вярва на лъжи, ...
1.4K 5 64

Паничката ми – кокал от ребро

По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
821 7 12

Hужда

В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...
597 5 14

Тишина

Тишина
Тръгвай тихо, без думи,
без глас, няма минало в този час,
Пусти са улиците без нашите души,
няма да те моля, няма да чуеш "остани". ...
1.3K 1

За поличбите

Десет човека седят в стая
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре. ...
726 1 3

Ангелски очи

Илюзиите си оставихме
на дъното на мислите.
Повярвахме,
поискахме,
помислихме. ...
1.5K 2 3

Жена съм аз, но с кучешка душа

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
711 4 4

Иде... Голямото плюскане иде.

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...
620 1 9

Минало свършено

Как неусетно минават си дните
все храня надежда една.
Взират се,молят,очакват очите,
приижда студена вълна.
Ах,не долитайте спомени прежни, ...
1.3K 3 3

Бизнесът бавно си отива

Времето минава,
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...
928

Нюанс на мечти

Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен ...
593 2

Ехо

Подай ми залък смисъл.
Изяж ми къшея любов.
Изпий ми жадното море.
Извикай в жизнен пристъп!
Не спирай само ...
940 2 1

Мост

Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...
845

Болка ( на И.С.)

Когато хората си тръгват от живота ти
това нормално е- боли, но е така.
Били са част от теб и от душата ти
споделяли сте заедно радостта
на хиляди моменти. Чудни мигове ...
1.1K 2 6