Стихове и поезия от съвременни български автори
258.8K резултата
Утринно притихнало
УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...
982
1
4
Един хотел
Един хотел, един креват-
мечта на всекиго е, брат!
Дали си млад, или пък стар,
важно е да си на кяр.
Заведеш ли титулярка ...
мечта на всекиго е, брат!
Дали си млад, или пък стар,
важно е да си на кяр.
Заведеш ли титулярка ...
1K
1
Баща ми вари ракия
Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...
1.9K
6
11
Полет със залеза
Денят залязва в пурпур и оранж,
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж,
с последните лъчи съм осветена.
Летяла бих в обратната посока, ...
а аз се нося като птица устремена.
Небето пухкаво е в меланж,
с последните лъчи съм осветена.
Летяла бих в обратната посока, ...
1.1K
4
6
Цветът на небето
Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...
1.3K
2
Прати́ хабер, не хваща ги хаир
В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...
911
6
9
Hебе напразно Господ ни е дал
Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...
949
3
10
Божие творение
Ражда се, расте, живее,
създава, плаче и се смее.
Работи, влюбва се, обича,
твори, раздава се и тича.
Бърза, лута се, препуска, ...
създава, плаче и се смее.
Работи, влюбва се, обича,
твори, раздава се и тича.
Бърза, лута се, препуска, ...
674
4
Беше ден неделя
... есента се шмугна през боаза,
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
776
6
7
Не закривай небето
Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на пътя ми къс, несполучил..
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на пътя ми къс, несполучил..
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...
976
5
20
Размисли
Намери си причина, да не казваш на зимата,
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...
692
Не тъгувай за мене
Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...
1.2K
1
4
Родната къща
Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
1.5K
12
22
