Стихове и поезия от съвременни български автори
Лято
Лятото е като птица.
Идва и отлита.
През лятото ваканция голяма.
Пътуваш забавляваш се и си почиваш. ...
Минало незабравимо
айн, цу цвайн, цу дрън!
Мачкахме германци,
френци, мексиканци.
Без хвалба превзета ...
Ах, тези очи!
във тях аз откривам
от радост искри.
Във тебе се свивам
и двама мълчим. ...
Обичам те безкрайно
и пада вечерта.
Със тебе разговарям,
красива е нощта!
В такава лунна вечер ...
Бабини настроения
чувам тъничкото ти гласче и
едно усмихнато човече влиза в моето сърце.
С русите косички златни и кафявите очи
ето го уверено крачи със усмивка на лице. ...
Августовска рапсодия
Есента със невидими нокти –
от коприва и горски бъзак,
дебне кротко – по-тиха от котка,
покрай морния дъхав шубрак. ...
Ще бъдеш спомен
Усмихнат
Красив
Желаещ
Копнеещ ...
Мълчание
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.
Но сега замълчах. ...
18+ Приказка за съвременната Пепеляшка
оставих да омайва принца.
А аз изтичах, че от хляба
остана залче за дваминца.
Компютърен бе фотошопът ...
Точка
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...
Божии градини
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор ...
Стръмният друм
Я, оседлай жребеца по-черен от мрака,
гони вятър по стръмния друм към селото...
... сърце мъжко послушай, то знае мерака.
Има една самодива там на мегдана ...
Биокомпромат
но похотинец похоти.
Понеже е добра,
плитко ме зарови.
Ела ме възкреси, ...
Времето минава
а понякога и плавно
а после бяга, като изтървано,
времето е коварно
не е морално, ...
Накъде отиваме двамина
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем. ...
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...
Мандало и мандат
но не умението за игра.
С пръст в устата си оставаш
понякога и с четири аса.
Обратното е също вярно - ...
Не се плаши
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...
Пътник в горещници
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...
За твоята душа в съдбовни длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани, ...
Грешна е земята, грешна!
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...