Стихове и поезия от съвременни български автори
Чуденко-питанко
утро щом поруменее,
бързо скачам от леглото,
нямам време днес, защото
хуквам, пълен съм с въпроси, ...
Витае дух...
Да светна в теб. С душа любяща.
Да беше цвят. И пролет чиста.
Да блеснеш в свят. С красиви мисли.
А ти си тук. Из тази къща. ...
Да се повтори
чувствам страх.
Виж обаче,
че заспах.
И пак сънувам ...
Светът да блесне – мокър гълъб бял...
погалва го небето с нежна длан,
днес слънчево е, не вали. Това е
и слъчев диск с варак е начертан.
И древен е и млад, като икона, ...
Моменти
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба, ...
Мечтаната любов се среща тайно
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини ...
Поглед към миналото
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...
Тръпка
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома ...
Полет с дрон
Само след малко
ще полетим с моя дрон...
Ей оттам
зад червеното цвете, ...
Cред свят от слепци
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...
Палачинките на сляпата неделя
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...
Пролетно чудо
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...
Леден свят
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен, ...
Цветно чудо
чудни ленти се извили !
С цветове са най- различни
като децата ни обични!
- Мамо, Мамо погледни! ...
Здравей, не се познаваме
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече. ...
Пролетното настроение на музата ми
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...
Животът с теб е светлината висша
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда ...
Рублиш*
Не предвещават нищо,
не спасяват.
Дървета бивши –
хищни ...
Малък съм, но мога сам
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета, ...
Сляпата неделя
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...