Стихове и поезия от съвременни български автори
Последното писмо
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
Морският пътник
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
Нека да започнем да градим
Вдигат се цените на картофи! Слагат и на въздуха ни срок!
Плашат се жените ни да раждат! В тази разнебитена страна
някъде на двайсет се обаждат кръвно и разхлопани сърца!
Нека не говорим за войните! Зная, че се водят всеки ден! ...
Тук
тогава ще чуеш моята молитва.
Остани тук, щом усетиш страх.
Бъди при мен, когато най си плах.
Тогава ще разбия тревогите на прах, ...
До къде я докарахме
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
Защо
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...
Рога
но солет
без терцет.
&
Фоб и фил - заспа нормален. ...
Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца – ...
Без теб не мога
красива слънчева мечта,
донесла ми една надежда
на лебед с белите крила.
Очарование, което ...
Дъждът ме научи така
се губят в дъжда
и сливат се капки
по лицето ми обляно
тогава аз мога ...
Даже скалите се чупят
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
Защо градините ми се провалят
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
Жена на мрака
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
Завръщане
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
Вишна
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...
Гларусът
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
Честит Рожден Ден, Мами
и Луната грее по-силно в ясното небе,
а морето заедно с нея се вълнува,
аз чувствам се най-гордото дете!
В тишина молитви към Вселената изпращам, ...
Фалософия
тясно за двама.
Във върло хоби вещ
горкана прави вещ.
Не от всеки любещ плуг ...
Назад във времето
и спомените се редят.
С любов и радост светла, разпиляна,
те времето ще украсят.
А вечерта е толкова красива, ...
Обичам те
вземи ме в прегръдките си
Заклевам се, че няма да те изоставя
Нежно целуни устните ми
прегърни ме и кажи обичам те ...
Криво огледало
на твоите хапливи подигравки.
Мислех си, че такъв ти е нравът
и така любовта си изразяваш.
Не че думи топли не получавах, ...
Клада
И ръми и вали тъй набожно
Нали аз вече немога да плача
Облак прикрива луната тревожно.
Залез притихнал отново на запад ...
Книга за теб
А след тебе вглъбена своята книга написвам.
Създавам и късам лист подир листа,
изпращам ти всичко по белите гълъби.
Как се заключват във думи очите ти?