Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.
С гръмотевични бури в танц ме върти, ...
Когато осъзнах, че съществуваш,
когато Твойта святост ме изпълни,
светът различен тайнствено изплува,
душата ми превърна се във гълъб.
Камбанен звън се пръсна пред очите ...
Търкулнах се наивно в големия ти свят.
Не знаех, че такива измамил си хиляда —
невинни като мене, с душа от меден цвят.
Попях на твойто рамо. И после ме изяде.
А мислех се за умна. За хубава, добра. ...
Тъй яростен бе този силен сблъсък,
конфликт между живота и смъртта,
разнесъл болката от кървав трясък,
заклаха Агнето дошло от вечността.
Исус е жертвата за нашето спасение, ...
Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
Градът.
Потънал в мрак и в нощни светлини окъпан
незнайни тайни в тъмните си ъгли скътал.
Красив и грозен, тъжен или весел?
Не, наши чувства са това, тук е просто есен. ...
Плача те. Пия те. Страдам те.
Труден си. Любим си ми. Мой си.
Искам те. Имам те. Давам те.
Познавам те. Търся те. Кой си?!
Събуждаш се. Мислиш ме. Спиш. ...
Секундите деля на две,
но пак не идва следващия ден.
Заседнахме в борба за теб и мен,
а крехки сме като черупка на яйце.
Пропукват се стените на дома, ...
Ти не знаеш колко много съм те чакал аз
Ти не знаеш колко пъти бях на ръба
Ти не знаеш колко пъти страдах от самота
Ето че ти се появи
И живота ми спаси ...
Стиховете ми на тебе посвещавам,
правят те така красив деня,
в тях със тебе дълго, дълго разговарям
и когато спуска се нощта.
В тях е твоята усмивка, красотата, ...
Започни да раздаваш от светлите спомени,
украсявай платната си щедро с цветя.
От априлския сняг са безвреме оронени,
ароматът им люляков пръв отлетя.
Не тъгувай за слънчеви знойни обятия, ...
Нима не пиша вече за любов?
Не ми остана. Тонове ти дадох.
Да хапнем днес? Какъв си философ...
Не чувствам глад. С лъжите ти преядох.
Защо съм си наметнала тъга? ...
Лежа си в прегорелите треви,
току осилче съвестта ми бодне.
Уж мека е тревата, но уви!
А уж сме твари божи и свободни.
Разказват ми за детството сега, ...
Додето се спъвах по сипей сама
и драките дружки ми бяха,
по-вярно от куче ти пазех дома,
превърна се в къща – без стряха.
По навик изгълтваш на две или три ...
Най- тежката раздяла ще е тази,
ще бъде страх, обида посивяла,
тъгата ще гърми, душата ще се мрази,
че е мълчала и боляла.
Проблясващ спомен от далечен тътен ...
ГЛАС, КОЙТО ПРОПУКВА ЛЕДОВЕ
Мракът стяга ни с дрипав повой
и ни стелва разделна пътека.
Цяла вечност премина в покой.
Отмълчахме се – сякаш до века. ...
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
Аз влизам тихо във душите ви корави
и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.
От думите едва ли лошите Светци ще станат.
Светът разкалян е от подлост и измама.
Напразно се опитвам и Съдбата да гадая. ...
Тръгна си – даже и дума не каза.
Тръгна си бързо от нашия дом.
Ти ме остави на пода да лазя.
Ти нарисува тъгата за фон.
Ти ме забрави за няколко нощи. ...
Захлупен по очи априлски страх
звездите сваля в кукувичи нощи.
По кожата избива лепкав мрак,
а синьото е много черно още...
Заседнал ли е Ной на Арарат ...