Стихове и поезия от съвременни български автори
Тихо щастие…
бяла, чиста и по-бяла от снега…
толкова ярка и гореща като слънцето,
цветна, щастлива, по-цветна от дъгата…
Зася цветя и дървета по цялата земя ...
Ще забравя всичко носталгично
Облаците бели пак летят,
с ветровете спорят в небосвода,
само мислите ми в мен крещят,
явно са загубили опора. ...
Кисло сладкое 🌐
Я вдруг открыла обетованный мир,
Он оказался света витрины отблеском,
И тот, кто в нём отражался, тот в нём и жил.
То ли от скуки, а то ли по поводу тайному ...
Тогава
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
Мога да съм.....всичко!
Личи ти искаш днес да знаеш, какво ще бъде да си с мен?
Не, няма смисъл да гадаеш, просто слушай тази песен!
Пр.1
Мога да съм като пролет-нежна и красива, ...
Снежно разпознаване
Радост белодрешна вътре в мен попи.
Бяла е земята в лек изящен студ.
Пада Снежко, пада – прелестен и луд.
Иска да го хване рошаво врабче, ...
Без твоя обич...
Отдавна свърши тази наша клетва.
В цветя ще те обсипва вече друг,
а аз ще се превърна в клет несретник.
Тогава пак ще гасна в своя плач ...
Божидара
Откраднали на слънцето искрата.
Живот ти дадох. Моя - ти си!
И благодаря на Бог, че те изпрати!
Дете си, сладко приказно момиче, ...
Песента на гнева
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете. ...
Ще те чакам
до мен за малко да поспреш.
Животът ми премина в бягане
от сутрин до вечер, от осем до пет.
И все тъй еднакви ми се струват ...
Ела...
Горя и в деветте кръга на ада.
Не ме боли от раните в плътта,
сърцето ми от онзи спомен страда.
Сърцето ме боли и няма край. ...
Лятно морско утро
пръска по небето.
Бризът лек вълни прелиства
с пръстите си летни.
Утрин в роклята златиста ...
Няма връщане назад
Възлюбих Те и търсих Те Исус
Но паднах аз, после станах пак
Изгубих се някъде по пътя
Намери ме, повдигна ме ...
Там където звездите ме чакат...
събудих се в звездните пясъци...
Май...трябва да тръгна нанякъде...
Гола, космическа, блясъчна...
Прогледнах в това измерение, ...
***
за пореден път се скривам
и думите ти медени,
ме утешават кратковременно.
В очите ти кристални, ...
Подшушване
и вятърът свисти, бушува-
размята ледени поли!
Дървета, клони, храсти -
без мъка , свива до земи! ...
Вечер
Тиха нощ стои́ на прага,
даже вятърът избяга –
с тайнственост необяснима
тъмнината стана зрима... ...