Стихове и поезия от съвременни български автори
Ветре
отнеси я, ветре, към моята съдба.
Да срещна моята любима, моята жена,
добра жена и да отгледаме наши деца.
Задухай, ветре, и доведи ми я нея, тя, ...
18+ В изповедалнята - 15
Не мълчете, чадо! Не така!
ТЯ: Чакай малко, хляба да си ям!
Стига мрънка саму " Кой е там? " !
СВЕЩЕНИКЪТ: Есмералда, ти ли си това? ...
Бягай надалече ти от мене
В спомена красив ме заключи.
Нежността в забрава облечи,
но едва ли в хлад ще я затвориш.
Може би напразно се тревожиш ...
Нестихваща болка
Това ли заслужавам?!-крещях
Държах ти ръката, но ти никога не си помисли да хванеш моята.
Мракът ме обгърна.
Сълзите ми секнаха. ...
Есенни лъчи
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда, ...
Спомените
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
Есен (житейска)
стари спомени с приказки будят!
Млади хора край тях преминават
и през ум не минава им,
утре те на пейките също като тях ще седят!
Краен квартал
е пуснат за пореден път
свободно и реално да препуска
из улиците на града.
Лабиринт от лица, обиколни варианти, ...
Ден за размисъл
дали от утре пак да те обичам?
Дали думите ти лоши да простя,
а после пак от себе си да се отричам?
Дали отново да се примиря ...
Децата на дявола
/ Приказка за по-големи /
Във приказното царство,
далече от света,
живяла хубавица ...
Снаха
стáни малко, работи!
Стига сéди, стига лéжи,
стига нóкти си чопли!
Стига, мамо, стига вече, ...
Зовът на нощта
се взирам в зимната мъгла.
Как бих поела към безкрая,
как бих избягала в нощта!
И страх, и студ не ще изплашат ...
И есента е дом
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́... ...
Още съм аз
Слънце наднича в очите ми,
И все така се надбягвам с вятъра.
Аз съм все още онова момиче, което те подлудяваше.
И на простичкото се радваше. ...
Претрупан залез
Няма вятър, а разплакани тревоги.
Вместо слънце има мънички екрани.
Вместо хора има ходещи сърца.
Тротоарите събират листопади. ...
И без пета
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято, ...
SEKI SAM SI PRECÈNQ
Секи сам си прецЕня
има ли вирОс или нЕма?
Дали е лабораторен дизайн
или е от прилеп, от далечен Китай? ...
Но защо
с очи прекрасни и мили,
Ти си моя красива мечта,
вървим със теб мълчаливи.
Само ти, само ти, само ти ...
Очила за зимата
Мъглата ли превзема хълма,
или с кокоша слепота
очите ми сега се пълнят
и чезне одрипял светът? ...
Нецарствена приказка
от граховото зърно посиня.
Виси Луната и с усмивка крива,
вменява пак на принцове вина.
Заспи ли тя, ще минат сто години. ...
Изборите в БФС
а от Боби съм в потрес!
Но се шмугнах в ЕнДеКаТо
на поредния конгрес.
Там, поседнах като зрител ...