Стихове и поезия от съвременни български автори
Гибел
В гърди му кърви грозна рана.
гарван с тежка сянка, над дома му висна,
зад стените майчин плач жално писна..
Лице му бяло, като смърт бледнее ...
Индианецът
в едната ръка с лък а в другата стрела.
Изправил гордо той своята глава,
а на черната му дълга коса корона от пера.
Роден и израснал от малък в прерията, ...
Царевица и цигулка
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар, ...
Среща
Времето изчезва
Съблечено от спомен
За прекрасна вечер
Сто гайди свирят в главата
Празник, делник - пием,
за ,,велики" наши дела,
после в гърди се бием
с високо вдигната глава. ...
Синовете, есенни придворни
и радвал се на името си чудно.
А Август пътя тилилейски хванал
в горите, дето се събуждат бури.
Да бъде помирител на сезони ...
Без чувства
но без чувства значи ли мъртва душа?
Други пък казват, че била съм изкуство
и по пътя си всичко, че нежно руша.
Аз пък се чудя дали ще повярваш ...
Не вярвам, че дошли са на погрешна дата
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
Маскарад
все се питам какво ме измъчва
в този град мълчалив, стародавен
няма шум, шумотевица, глъчка,
много тих ми звучи карнавалът, ...
Ивропейско
си поръчаха постна пица.
Лейди Пепа, месо не поглежда.
Всичко това, до ината се свежда.
Фрау Кица пък хапва, но скрита, ...
Цвете с парещи бодли
забранени думи, неизказани на глас мечти.
Душата ми не иска вече да мъсти.
Тя може само да те съжали.
Толкова снажен, прелестен на външен вид, ...
Имена
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда. ...
Земята в женската ръка
препускала съм в тези степи.
Оставили са и бразди
сълзите под очите слепи.
Била съм вихър в ешелон, ...
France, Paris. Madame Julie, partie II
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...
Звезда
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...
Липса
в безбройните посоки и тълпи.
И вече да открия теб е късно,
душата ми не може да търпи.
Морето на живота те разплиска, ...
Моите изживявания
богатството което притежавам?
Аз имам само няколко неща.
На никого не искам да ги давам.
Те мои са и аз съм им пазач. ...
Зимният полъх на тъгата
си тръгна внезапно.
Сред безкрайни въпроси
воал от болка се спусна над нас.
В твоята тиха есен, ...
Божествената течност
зимната трапеза да е богата,
береме златен плод -
грозде от лозето и асмата.
Тайнството започва в мазата ...
Като снежинка
а една е малко по-специална.
Звънчета с коледни ритми,
кантът весело и приятно,
а ти – все така сладко засмяна. ...
С аромат на кафе и узрели череши
парфюма ти утре дали ще усетя?
Ще има ли чувства и топли, и свежи
след дългите нощи, и дни, на несрета?
Дали ще изгрее усмивка отново ...