Поезия

253,1 резултата

Лятната ваканция

Ставам в ранни зори,
с приключенски мечти,
във очите с искри,
за велики бели.
Жълто слънце, здравей, ...
1.6K

Май трябва да повярвам

Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта ...
768 5 7

На теб, учителко, любима!

На теб, учителко, любима!
Не беше тя по мое време “ госпожа”-
зовяхме я“другарка”- като всички…
Гушкаше ме вкъщи- бях нейна дъщеря,
но на чина- обикновена ученичка! ...
2.8K 4 19

Лаконично

Победата на клада не изгаря!
Светът в победа пак ще се роди.
Една победа значи нова вяра
и нова смелост в твоите гърди.
В победата ти сила зла се цели. ...
996 17 14

Управлен(че)ски спрямо екстровертни и интровертни

който
е
отворко —
плаче
за ...
372

Благодаря

Учителко... не зная към коя от вас...
но към всички с обич аз ще се обърна...
На детството ми дадохте крила...
с "Благодаря, Ви!", днес ще ви прегърна!
Показвахте ми нови светове, ...
1.1K 5 8

Спокойно, като морско вдишване

Морето диша
бавно,
равномерно,
във закътания залив.
Вълните му ...
722

Когато дойде утре

Когато дойде утре,
едни ще се събудят,
други – не.
Когато дойде утре,
едни ще са добри, ...
548 1 7

Глупостта

Безсмислен труд кипи навред,
и силите хабят напразно,
едно назад и две напред,
преливаме от пусто в празно.
И смисълът е във целта, ...
598 1

Огледално

“Ако някой дойде при теб с една рана,
не го изпращай с две.”
Което виждаш днес във огледалото,
харесва ли ти ми кажи?
Питам за душата, не за тялото... ...
770 1

Дъжд

Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир... ...
376 4

Три минути от края на лятото

Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...
709 6 13

Питай сърцето

Питаш ли едно сърце, какво е любовта, какво ли то ще ти разкаже?
За него чувство е това което с думи няма как човек да го изкаже.
Навярно случва се понякога любов лъжлива да тя. Но бедното сърце не знае, то родено е да чувства любовта.
Обича истински, но никога не мрази, дори и на парченца да е то р ...
993 2

Ноктюрното на южния вятър

От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...
501 3

От лунната нощ те създадох

И денем, и нощем събирам
отломки от мойто сърце,
във всяка частица намирам
красивото твое лице.
От лунната нощ те създадох, ...
441

Душевен микроклимат

Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...
2.3K 16 39

Преди възкръсване

Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...
640 3 13

Обещание

Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара ...
833 2

Краят помежду ни

Не ме моли да ти простя,
грешките са твърде много!
Върви при другата жена
и започни живота си наново!
Не питай как се чувствам аз сега. ...
747 1

Съдрани дрипи

Едва, едва пристъпвам напред,
уплашена като детенце в мрака.
Страховито е всичко навред.
Никой, никъде не ме чака...
Съдрани са старите дрипи ...
629

:)

Непонятно е за разума сърцето,
непонятна е красотата на мига,
дъга след дъжд изгрява на небето,
когато водата люби се със Светлина!
897 3 4

На приятелите, които си отиват…

Шест е ...
Не искам да се будя…
Пътувам между светлина и мрак…
Настроението е кота нула.
И колкото и да съм силна, пак ...
514

Руква

любов извира
самородно — руква и
гради всемира
371

„Расте“ — в рамка на „хайку“ и ропалистично

любовна мъка —
болкопроизводството
расте и щъка
.......................................................
любовна ...
407

Пориви — в рамка на хайку и пориви — ропалистично

любов поваля
като хала — пориви
необуздала
.....................................
любов ...
295

На моята учителка

Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...
610 1 2

Учителко, целувам ти ръка- за конкурса

Срещнах те днес на тротоара,
той твърде стръмен бе за уморените крака
и сетих се за песничката стара –
"... учителко, целувам ти ръка."
В очите тъжни с обич се вглеждам ...
749 2

Спомени

Толкова често пиша за дъждовното време,
че сякаш съм в едно с него.
И ето нá
И днес вали.
Чувам го как тихо се сипе по земята, ...
713 1 1

Такоцубо

Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? – ...
526 1 4

София

Във порочния град пристигат нови души,
досега на каишка, едва не съм се удушил,
но е време да започне безкраен купон,
все пак имам да компенсирам 18 години живот.
Празнуваме вторник, ...
422

Едно море и още…

Едно море. И пристан.
И чайка с тъжния си крясък.
Лятото си тръгва и записва…
Следите ми останали във пясъка.
Едно мохито. Изгрев. ...
730 5 11

Мария

Най-святото име сред жените
и най-чистият образ на жена,
молитвата, прошепнали устите -
Мария е всичко това!
Меденият звън на камбани ...
583 3 6

Сбогуване

Ти си тръгна, аз плаках след теб,
реки изплаках, докато пресъхнах.
На мястото поникна слънчоглед
и впери поглед в слънцето изпръхнало.
Ти си тръгна, останах сама ...
559 5

Лято спри

Лято спри! Ще те рисува
внучката ми със бои,
че в душата ѝ бушува
слънце - с огън то гори.
В чашка смесва си боите, ...
548 2 2

Приве́черен час (в памет на Иван Пейчев)

Тъга, с цвета на оня късен Залез -
сбогуване с най-Скъпото в Света,
което имаш.
Ти нямаш!
На тая пренаселена Планета, ...
395

Откровения точка мен

Всичко започна откакто се родих.
До 20 го изкарах на полусъединител.
С триста диагнози се сдобих,
на туй живота ми, отказвам да съм зрител!
Да ви кажа, ама то за казване не е! ...
640 2 8

Невинни

От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо. ...
387 2

Пътешествията на един вълк единак

Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...
432

Спомен

Гори под краката на чужда земя,
дори да сънувам, че още ме помни.
На вяло глухарче живота крепя,
строя си подслона до псета бездомни.
Над къщите се влачат облаци, ...
510 5