Стихове и поезия от съвременни български автори
Вик
Свиди ли те се, какво?
Две глътки кафе всяка сутрин.
Всяка заран - надежда.
Всяка вечер - подслон. ...
Здрав да си сине
двайсет и шест навъртяни години.
Много очакван, ти се роди.
Малко човече, но горд бях, че син е.
Спомени много клокочат във мен. ...
Отиваш си
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...
Било е и ще бъде огън
размахът на мечтите подивели.
Сега стърча на двете си нозе
или лежа във своите постели...
Не само с мен това е битие. ...
И не, че нещо тъй ще си спестя
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...
На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...
В нощта
очите ни така различни,
прегърнаха се страстно в самота,
забравили за чувствата предишни.
Изгряла беше пълната луна ...
Ухае на незабравимо лято
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето, ...
5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...
Има време за всичко
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
Желание
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...
Кръговрат на оцеляването
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...
...Пак дъжд вали тополов
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
Защото се обичахме
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
Юрган за бездомния
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...
Изгарят дните в непосилен пек
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...
От тук до края на света
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...
4. Замъкът
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...
Безнадежден случай ( дует )
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час. ...