Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Отговорност

Отговорност е, когато ти се грижиш за земята.
За родителите, за децата, даже за цветята.
Отговороността не пита, идва от сърце.
Ти си знаеш, нещо отвътре те влече.
Отговорност е, когато работата ти върви, ...

neligosheva1

Поезия » Философска, Гражданска

650

В съня ми

В съня ми
Във съня ми запява китара,
във съня ми звучи песента,
твоят образ в нощта се разтваря
и изчезва далечна звезда. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

981 3

Продължим ли още с новата промяна

Продължим ли още с новата промяна,
ще спра да се приготвям за море.
Ще го забравя…….. Неговата мама!
В леген ще плакна лятото нозе.
Продължим ли още с новата промяна, ...

Yuri

Поезия » Хумористична

714 3 21

Единствен

Молех времето да излекува,
болката, че не си до мен,
още чувствам бащината ти закрила,
като летен бриз във зимен ден!
Спомените бавно избледняват, ...

Rumito_G

Поезия

1.1K 1

Люляк

люляк пак цъфти
и с лъх пои и наднебесни
висоти

rhymefan

Поезия

919

Молитва към Твореца

Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

1.4K 4 8

Mъгла тъгата сплита и разплита

Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

683 3 5

Бялата котка

Дъждът вали, и всичко става сиво.
Стоим един до друг, аз и бялата котка
Вперили поглед в дъжда.
Не искам нищо друго освен онова вечно спокойствие.
На котка, която гледа навън. ...

Безнадежден

Поезия

667

Чужда

Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш. ...

empousa5

Поезия » Любовна

800

Жажда за

Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...

Соларе

Поезия

1.1K 2 5

Звезди

Аз в звездите се заглеждам,
за очите твои ми напомнят те
и в душа появява се надежда,
че ще дойдеш пак, мое цвете!
Мечтите стигат до небето чак, ...

hcs

Поезия » Любовна

945

Пролетна радост

Пролетно и чисто
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...

zelenaradost

Поезия

610 1 2

Тотално различно

Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...

ruba

Поезия » Друга

1.4K 6 10

Възприятия

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...

Самодива

Поезия

1K 8 6

Щастие - съдба

Харесва ми, след дребни мелодрами
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

1.4K 5 14

Реквием за лятото

РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...

yotovava

Поезия » Любовна

637 7 8

Една любов

Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...

ЦветелинаЖулева

Поезия » Любовна

1.1K 1

Tа нишан дано остане...

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

671 5 9

Дъждовно щастие

Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...

zelenaradost

Поезия

1.2K 4 13

Любов и тъгата

Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...

Mitvans

Поезия » Философска

1.1K 6 13

Непростим кръговрат

Между теб и мен е непростимо.
Между теб и мене е съдба.
Не остана нищо поправимо.
Живот живее само любовта.
Между теб и мен е грях, ...

gali

Поезия

667 1 1

В една усмихната утрин

-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...

Скитницa

Поезия » Пейзажна, Друга

901 3 13

Понякога душата ми мълчи

Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...

angelmilev

Поезия » Любовна

1.1K 4 5

На мама

Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...

РадкаДимитрова

Поезия » Свободен стих

852 2 2

Предречено

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...

anabel7

Поезия » Философска

1.4K 4 16

Непоправима оптимистка

(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

695 4

Човек да съм май поначало е грях

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...

daizy-crazy

Поезия » Друга

833 6 6

Несбъдване

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Адриана.Василева

Поезия » Любовна

1.1K 1

Скитник

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...

diesto

Поезия » Любовна

791 3

Април

Обърка се времето. Сняг заваля.
Всичко цъфнало вън побеля.
Плаче ми се, като гледам това.
Умират премръзналите цветя.

goblenka

Поезия

845 8

И Боговете не искат да слязат

Натежали са клони от мъка
птици не кацат на тях
въртят се във кръг и отлитат
потресени от болка и скръб
огнени пламъци, огромни езици ...

Соларе

Поезия

1K 4 10

Идеален свят

Идеален свят!
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...

justgirl

Поезия » Друга

890

По монолози на сърцето на Яна Янкова

Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...

Планинскоцвете

Поезия » Друга

1.3K 1 1

Нов императив

Животът ни - разплата тежка.
И вътре в нас, и вън - борба.
Изглежда, туй е неизбежно.
и е по-силно от Съдба.
Проклинай и бъди му верен, ...

Вълшук

Поезия

524

Добре дошла

Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...

Лютиче

Поезия

648 1

Убийство

Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...

DaniBo

Поезия » Друга

866 1

Прокоба

Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...

B-Borisov-Samokova

Поезия

1.2K 3 7

Душа в костюм

София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...

thedac

Поезия

617

Глупак наричаха ме, просяк и невежа

Защо ми даде, Боже непокорен дух,
в крилете вятър и в душата ми стремежа,
за мене хорските дилеми да не са
и да рисувам с думи Божи чудеса,
отшелник станах, без дори да забележа. ...

Patrizzia

Поезия » Философска

695 3 5

В Хепито

Днес, навлякох нови дънки:
Имах среща със жена!
И - изгладил малко гънки
в мойта мозъчна кора
виснах в цветната градина ...

Yuri

Поезия » Хумористична

999 4 29

Стихове и поезия от съвременни български автори

Отговорност

В съня ми

Продължим ли още с новата промяна

Единствен

Люляк

Молитва към Твореца

Mъгла тъгата сплита и разплита

Бялата котка

Чужда

Жажда за

Звезди

Пролетна радост

Тотално различно

Възприятия

Щастие - съдба

Реквием за лятото

Една любов

Tа нишан дано остане...

Дъждовно щастие

Любов и тъгата

Непростим кръговрат

В една усмихната утрин

Понякога душата ми мълчи

На мама

Предречено

Непоправима оптимистка

Човек да съм май поначало е грях

Несбъдване

Скитник

Април

И Боговете не искат да слязат

Идеален свят

По монолози на сърцето на Яна Янкова

Нов императив

Добре дошла

Убийство

Прокоба

Душа в костюм

Глупак наричаха ме, просяк и невежа

В Хепито

Опашка