Все тая карантия животът ми поднася,
все тая грозна кучка, лаеща в галоп….
С породи гадни цял живот се бия,
кога ли ще ми лепнат некролог ….
Аз пес съм с родословие тъй скромно, ...
От тишината песен ще извая
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято, ...
За тебе съм поел дълбоко ножа,
с любящото сърце в душа ти зла.
Да вдигнеш тост, че нямаш мъж и стожер,
в които да възкръснеш със стрела.
Бъди жена и блуден дух у всички, ...
Ти си слънчевото цвете, за което си мисля,
ти си като утринните лъчи,
като утрината роса,
ти си слънчоглед, в които като се огледам ми идва усмивка,
ти си привлекателно цвете, ...
Не ме обичай, моля те, недей.
горчива съм и пълна с полуистини.
Пропаднало е моето небе,
от болка облаците са надвиснали.
Не ме поглеждай с влюбени очи, ...
Да не беше се клел и заричал поне,
щом прегърнеше в нощите лудата.
Колко пъти отрекох те – на коленè?
Ти по мъжки си чакаше чудото.
Да не беше ми носил среднощни води, ...
Не прилича животът на хубава приказка
и нали съм героят от тримата братя,
ще дочакам в капана на идващо чудо
да запаля фитила с гнева на искрата.
Но защо ми е гняв, попрезрял, безполезен, ...
Мисълта ми с крила на бяла птица,
към вас полита, мои милички деца,
от малки милвам нежните главици,
като две зелени клонки на лоза.
Цъфнали сте в зората ви щастлива, ...
Живеят го живота, че какво ли да го правят,
захвърлени самички на края на света.
Останало им само достойнството да бранят,
че двама ще се справят без чужда суета.
Суматоха ежедневна тях ги подминава, ...
Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света.
Сърцето търси мигове вълшебни ...
Ще тръгне февруари, щом изтръси
събраните перца над този свят
и после ще се чудя на ума си,
защо ли всички зими ме болят?
Да бях живяла ден или година, ...
Топим се като бучка лед през март,
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са – ...
Ти светиш днес. И грее слънце.
Да бе в кафез. От жад да съхнеш.
Да бе гнездо. В око на птица.
Да бе, какво... съдба на скитник.
Ти палиш с дъх. Да лумна в огън. ...
Самотният войн
Финален сблъсък, от последен рунд
отчаян писък, след изгубен бунт,
за всичко което ни правеше хора.
И днес във капана, на нашата злоба, ...
Задуха ли - южняк през февруари
и почне да топи лавини сняг,
ще цъфнат по полята минзухари.
В горите ще се пръкне кукуряк.
Тогава, в най-потайната хралупа, ...
Пролетта, каза мама, ще трябва,
да засееш цветята в градината,
да разпукаш пръстта ѝ корава,
до небето да цъфнат баирите.
Тя изглежда дори си представя, ...
Когато от света ни си замина,
ти ще ме търсиш в заника червен,
ще шепнеш изтерзано мойто име,
във всичко ти ще виждаш само мен.
Недей тъжи така,аз бях щастлива, ...
Вятърът, моят вечен приятел.
Седна ли той е до мен.
Двама сме, аз и той, в тоя град ветровит и обрулен.
Аз небръснат, и той вечно сърдит.
Опрели гръб на трафопоста, заедно пиеме бира. ...
Кой нарушава съня на щурците?
Цяла нощ свирят. Не им ли се спи?
Колко заряд си имат звездите
и кой ги зарежда всички звезди?
Вятър когато в прозорците блъска, ...
Във съня си името ти нежно ще шептя, над сърцето ми ще властваш вечно.
А на яве силно с глас ще го крещя, към теб отнесох се човечно.
Може би проклятие си ти за мен?
За теб душата си продадох.
Може би от мъка уморен, но никога не те предадох. ...
Луната се откъсна от небето
и се заби като стрела в морето,
звездите в миг осиротяха,
сълзи-светулки към земята полетяха.
Щастливо влюбено морето засия ...