Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Снежен апокалипсис

Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни ...
1.3K 1 3

Не чакам

Не се надявам,
не чакам...
Просто обичам!
Слънцето милва брега.
Вълната не спира да тича. ...
637 2 5

Сърцатостта

в прозрачността на
сълзѝте оглеждат се —
Боже — душѝте
в сърцатостта на
сълзѝте пречистват се — ...
876

В обятията си завинаги те вземам

Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име - ...
849 14 8

Цветя

Нежен аромат на цветя
усещам аз в градина,
искам с теб да полетя,
преди да дойде зима.
Красиво нещо са цветята, ...
958

***

ти —
животе — безлакействие
бъдѝ и прѐсвещенодействие
622

Целувката

Целувката
Целувката, която ти забрави,
сърцето ми изпепели.
Останали са само стари рани,
все още тлеещи искри. ...
641 1 2

Когато се осъдиш

Ще си простиш ли кървящото сърце
и тихата присъда на съдбата,
които сам за себе си прокле,
избирайки да бъда непозната?!
Ще извървиш ли този път докрай ...
680 1

Книга 3

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Книга трета - Обричането или Голямата ръченица
-1-
Здравейте,скъпи приятели!
Днес получих разрешение Свише, ...
1.6K

По склона на златния юли

По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
706 6 18

Уморих се

Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих в хората доверие.
Стихове за хората написах – ...
2K 18 51

***

и
все се
пати от враждата
между бедни и богати
538

От спомен за цветя и от лъжи

Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
902 13 11

Просто любов

Просто любов
От някакво мъжко ребро вероятно,
в някакво библейско минало време,
сътворили жената, о колко скандално
чуждо ребро да е нейното бреме! ...
990 1

Архитект

Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...
585 1

Почти пиеса, почти приказка ( Част втора )

ТРЕТА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( отпила от лимонадата )
Най- после чудо! Лимонада!
Вълшебен вкус усещам в ада!
В нещастието малко радост! ...
987 4 11

Дисекция на болката

Пристрастената моя душа
отново намира си болка.
Отново зове да сгреша -
толкова пъти по толкова...
Свикна да чувства се жива, ...
1.1K 2 3

Мечтите ми са циганчета боси

Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...
709 2

По тънкия конец на светлината

Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...
1.4K 8 14

За животните и хората

Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...
1.1K 11 11

Летни копнежи

Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...
1.5K 7 12

Синьо

...
Рисува морето
нюанси в син колорит.
Оглежда се в него небето,
не може се мери с красивия риф. ...
832

Белотата

и белотата
на кората на брезата
е сърцата
...........................................
друга редакция: ...
1.2K

И когато те видя

И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...
2.7K 3 1

Усмивките към теб да полетят!

Днес Слънцето по-ярко свети!
Огряло е то твоята глава
и като пламъчни конфети
избухват палаво в деня!
Днес птиците по - звучно пеят! ...
750 3 5

Като две реки

На моята съпруга.
Река реката си намира
и заедно се вливат във море.
Така животът ни се спира
последно във безкрайното небе. ...
822 1

Пишман поет

Тъй както си вървя из старата гора
(разбирай - счупените тротоари)
накриво стъпвам и плочката изхлопва
(не само моята кратуна хлопа),
добре, че имала съм днес късмет, ...
1.1K 6 28

Изтляване на думите

Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...
1.5K 7 16

Епидрама

Конкуренция е фирмен бабаитлък.
Война е национален пехливанлък.
Патриотизъм - етнически корназлък.
1.1K 1 2

Мелодия на сълзите

Една сълза събрала е всемира.
Кристална капка обич и тъга.
С акорди тихи тишина умира.
Мелодия на мисли в самота.
Една сълза изгаря и докосва ...
826 6 19

Морски сън

Розово ми е отвътре,
розово ми е отвън,
изгревът ме плисна първи,
а денят е морски сън.
Морски сън, ала наяве ...
699 1 7

***

за
да се
спи на рогозка —
една се държава опоска
564 1

Дъх...

За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...
1.6K 12 17

На чаша бира

На чаша бира наблюдавам те, море,
знам тебе вечно ще те има.
От слънцето усмихнато и страшно в бурни дни
пак ти за много хора си любимо!
Загадъчно си в твойте дълбини ...
1.9K 2 3

Там

Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...
680 2 5