Стихове и поезия от съвременни български автори
Жената на брега
Брегът скалист... Вълните...
И вятърът, и тя –
Жената на скалите
стояща в утринта... ...
Подмолен лабиринт
насън лавира в мрачни лабиринти,
заставена на лакти да пълзи
сред прецъфтели сухи хиацинти.
Оплетена в кошмари и лъжи, ...
Свети Мина
Един войн, един мъж голям светец,
загинал заради вярата си в Бога.
Закрилник на жената, на доброто творец,
вярвам в него и без него не мога. ...
В душата със светулки
така ми пожела приятел.
Приех словата със душа.
Реших. Животът щом е кратък,
каквото и да поднесе, ...
До следващия път...
и също ще те търся неизменно.
Жадувайки те силно час по час -
до следващия път ще чакам аз.
Над любовта към тебе няма власт ...
Ден различен
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...
Семена
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...
Изгубени във времето
запали си огън.
Ставате двама.
Около теб
ще заиграят сенките ...
Ден с два следобеда
В единия ще се влюбя в теб,
ще те обичам до полуда,
ще настроя сетивата си
на твоята честота ...
Носталгично
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат, ...
Залезът, кървав, преваля
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна ...
Порок
Много надежди уду̀ших.
Душата ми лепне в катран.
Отново заспивам си сам.
А стана ли - паля си пак. ...
Пътят към мечтата...
Бяла, ярка и мъглява,
Надеждата у мене се съмнява,
А краката мръзнат на земята.
Светлината виждам по-добре, ...
Горчива луна
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...
Витамин Д
от затънтено градче
чанта плетена си взе
и замина на море.
Там го прати лекар мустакат, ...
Бога ми, грешите!
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините, ...
Разплакана есен
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...
Премитане на есенни алеи
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин. ...
Безчувствено сърце
че с всички хора е студена като лед.
Но веднъж запитаха ли се те
защо с всички се държи така наред?!
Наричали са я с какви ли не епитети. ...