Стихове и поезия от съвременни български автори
Душа и съдба
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли. ...
В съня отново те прегръщам
извън сънищата ми прекрасни спомени няма…
Даже пътят ни на разделени,
да бяга суров.
Покоряват го винаги двама, ...
Сърцежертва
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди ...
Лек за бяс
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
Шега
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба – ...
Диагноза
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...
До смъртта и после пак
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...
Паничката ми – кокал от ребро
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
За поличбите
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре. ...
Бизнесът бавно си отива
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...
Ехо
Изяж ми къшея любов.
Изпий ми жадното море.
Извикай в жизнен пристъп!
Не спирай само ...
Здраве да е...
Долу, горе, ляво, дясно.
Гьозгьоре мързи ви, ама на́ –
на тумба́ка му е тясно!
Пише в диетурника дебел ...
Болка ( на И.С.)
това нормално е- боли, но е така.
Били са част от теб и от душата ти
споделяли сте заедно радостта
на хиляди моменти. Чудни мигове ...
Бели коне
Бели коне ме отнасят далече,
приказно светят звезди,
Всичко изчезва и няма го вече
пътят със бели брези. ...
Ничия земя
вече стани демократ.
Трий и записвай всяка правилна дума,
не вярвай на нашия свят.
Много гамени се народиха, ...
Отказах се от себе си, жужа...
Върхът на перото, стократно прекършван,
се счупи накрая в устата на злото –
мълвата уби те. Пустее леглото.
Скърбя по плътта и духа помежду ни. ...
Сами сме си и адът, а и раят
Какво ти е? И с бялата лъжа, отвръщам ти. Такова е, каквото.
Понякога съм гневна и трещя. На прицел си и остри са рогата,
нервират ме най-дребните неща. Вилнея. Дотогава, докогато.
Понякога съм нежна и добра. Коняк съм отлежал, като коприна. ...
Cакурите* под слънцето цъфтят...
докосват и самите небеса.
Възкръсва умореният ни свят.
Великден иде! Вярвай в чудеса!
Докосват и самите небеса, ...
Усещам те в черешовия цвят
в листенцата с префинна белота.
И лек ветрец разпръсква аромат
опивайки душата с нежността.
В листенцата с префинна белота ...