Стихове и поезия от съвременни български автори
БаБа
винаги с мен си говори.
Кукли приспива и кара
влакче, колѝ без да спори.
Знае какво да ме пита, ...
Тъмата
Светът е толкова красив.
Когато имаш тази сила,
опитвай докато си жив.
Върви и твоето е с тебе ...
Пропиляна възможност
а после отминавам.
И съвестта във мен
се бори.
А беше Господ…
Обичам те, море
море – щастлива необятност
и стих с вълни в сърцето пишеш,
и морска свобода ще дишам,
и морска свобода ще пия, ...
Рестрарт
всяка по два пъти поне
повторена неволно, по детски.
Натежала над мойте рамене.
И колко лъжички вина ...
Друго нищо не ми остана!
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на ...
Маската
Лицето си крия зад задължителна маска,
но очите ми кафяви, издават моята душа.
Блестят над нея, те сякаш говорят,
погледни ги те изпълнени са с тъга! ...
Една история
една тъга при мене долетя,
една така далечна лунна песен,
която във сърцето ми се спря.
Една история безкрайна, вечна, ...
Януари
Размаха шала с белите ресни.
Кълпака у земята си удари,
покри я с чудни, бели пелени!
Като кралица ледена, проклето, ...
Посветено на най-тъжния ден
Изживях най-лошото от тебе!
Може би си мислиш, че във мен
оставил си страхът и кротко дреме.
Във мига, във който взе ми всичко ...
Ще трябва...
И сълза по мен да пуснеш.
Ще трябва да сведеш очи.
Да целунеш мои устни.
Ще трябва да гориш до крах. ...
Смей се
смей се, ако нямаш настроение,
смей се ако липсват ти пари,
смей се, да направиш впечатление.
Смей се, ако огън в теб гори, ...
Магия
Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи, ...
Ретроспект
да стиска нашата ръка във сетния ни час.
И нямат никакво значение сълзите, които после са проляти,
щом човекът няма го и не е вече между нас.
Изплуват спомени, когато сме приседнали във тишина… ...
Cамо две, или три чудеса
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...
Lost 🇬🇧
It's like I'm
wandering
through
an endless maze. ...
В очакване на дъжда
до прозореца потънал в тишина,
с целувката си изумрудена
целуна набръчканата самота.
Тя в този миг, като видение ...
На края на мъката пак е Надеждата
без табела и без собствен номер,
ни ограда, нито мъничък навес,
ни камина със домашен огън.
Сърцето ми е поща без писма - ...
Утеха
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...
Там,където има воля,има и път
справедливост и доброта в съдбата ни да се роди,
мъртъв спомен да са всички черни омразни беди,
непобедима бяла правда в животна ни да блести.
Нека с честни, достойни дела бъдещето си градим, ...
****
сбърчените вежди,
тъмните силуети,
очаквани по никое...
по здрач. ...
Обичта и след края
съзерцавам безплътни мечтания.
Покрай мен преминават създания
съвършени, обсебват затрогнато,
превъзбудено въображение, ...
За да мога
през арки, осветени от неон,
от хляб и вино съм преситен,
от не един забравен в тъмното канон.
Защото не понесъл митоманска слава, ...
Майско-юнска приказка
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила ...
Вечна младост
че годинките растат
и живот да му се пада,
без да види, вкуси смърт.
Учени с глави големи, ...
Утопия ли е
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис. ...
Кокичетата
пробили са вече твърдата земя.
Красиви нежни цветя, гледка любима,
на снопчета зелени украсяват снега.
Те са първите предвестници на пролетта, ...
Прераждане
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете, ...
Горещ дъх
И догаряш от душа из църква.
Представи си, че си дъх горещ.
В пеперуди нежно пърхащ.
Представи си, че си тлен. ...