Утрото навън е мрачно и студено
и така ми липсва морето зеленикаво.
Мечтите ми са там, във пясъка затрити,
а спомените – белезникави...
Есенният студ за гърлото ме стиска, ...
Преобърнати пътища,каруци много
Картите скъсани ,прът в колелата
Време заминало в нищото , жалко
Истина смачкана в бой със лъжата
Идеали захвърлени ,ритани,счупени ...
В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките, ...
Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...
Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...
Тя без жал ме рани в сетивата -
да не зная кога е горещо.
Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.
Мога само едно да усещам –
с колко страстна спонтанност обичам, ...
Когато търсиш истина, не спирай.
Винаги минава се през смет.
Мръсното разбутвай, не събирай.
Дълбоко е. Желая ти късмет.
Истина на плитко не вирее. ...
Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...
"С мисълта, че ще бъдем безсмъртни
губим срам и живеем без ред..."
Откакто буквите научих се да сричам,
откакто се научих да обичам,
а после сняг в косите си видях ...
На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби ...
Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...
Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...
Което ни е писано, избира ден студен.
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели. ...
И дори есента във нахално червено да дойде,
този меден сезон като вятър при дъжд ще олекне.
Придошлата вода на черупка една ще се бодне,
вътре в нея е скрит най-узрелият есенен кестен.
И дори зла оса да отпива ширата на грозда, ...
Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...
Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...