Стихове и поезия от съвременни български автори
Дори сега...
след хиляди години
в очите ти съзирам своя бряг.
Дори сега, след бури немислими,
бих хвърлила сърцето си в снега. ...
В очите ми още
нося във мен любовта,
тя е далечният спомен,
тя е във мойта душа.
Нямам намерени думи ...
Орач и жътвар
натиска ралото дълбоко в земята.
Ще я изоре а после ще бъде засята,
с молба към Бога за реколта богата.
Оранта е неговата плаха надежда, ...
Време
Искам да те питам някои неща.
Защо когато ми е хубаво ,толкова
бързо отминаваш,a когато ми е зле,
сякаш спираш и всичко вледеняваш? ...
Дивите цветя
цяло лято все цъфтят.
С тях гордее се тревата,
шаренее с пъстър цвят.
А пък билките са скрити ...
Аз не искам да ставам
без друго, на небето, без брой са,
искам, в душата, да грее една,
когато тъгувам, да каже, не бой се!
Аз не искам, да ставам луна, ...
Пречистване
(за да изтръгна твоите пръсти.)
После тялото търках - до рани
(можах ли да изстържа целувките ти?)
И дълго стоях под ледените струи ...
Зона земетръсна
на Е...
Чакам... Но какво –
сам сега не зная!...
Боже мой, защо ...
Даровете на морето
На пясъка следите ти остават,
морето цветовете си мени
и думите в любов не остаряват,
и ето че отнаво идваш ти. ...
Европейско 2020
След поредния мач заспива
и утихва за кратко градът.
Още ден така си отива,
но не спира за миг Светът. ...
Мамо, мамо, днес ти подарявам
със мен да бъдеш всеки ден.
С букет от първите лъчи те поздравявам,
че на този свят от тебе съм роден.
Мамо, мамо, чакай... и вятъра за теб е, ...
Лято е...
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи, ...
Остави ме на мира, мой стих
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив, ...
Към сбъдване стреми се всеотдайност
Полетù към своята любима!
Ти бъди самото писъмце -
чувството със обич всепламтима.
И кацнù в най- нежните ръце, ...
Kак?
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
Там...
тайничко избърсала сълзата.
Преглъщам буцата нагарчащ лед
и поглед взирам в бъдното... нататък.
Там, може би красиво е, нали, ...
Вече́рни напеви
Денят – от жегата задъхан
към хоризонта сам запътен...
А Слънцето искри́ прощално
и по небето слиза плавно... ...