Госпожице, ти май разбра погрешно
това, което казват моите стихове.
Летиш високо. Струвам ти се смешна.
Избрах да бъда в сянка (Тук по-тихо е).
Избрах да не говоря с тон висок ...
Замисли се дали си това, за което мечтаеш?
Отърси се за малко от тази забързаност сложна.
Изплакни от очите си филма, във който играеш.
Поеми по посока на тази противоположна.
Наклади после огън в най-тихия бряг на душата си. ...
С премръзнали от самотата мисли,
и сън, който препуска пред очите ми,
от спомени ненужни прага чистя,
в нощта, в която сбъдват се мечтите...
Опитах се на глас да се помоля, ...
Тя си тръгна от мен. И сега някак тихо е.
Чувам само сърцето си как бавно бие.
Вече няма да шепне във тъмното стихове...
Изветря ароматът ù... Беше магия!
Тя си тръгна. Най-сетне. Сега е спокойно. ...
Има песни, които засядат на буци във гърлото...
Има гледки, които остават завинаги в нас...
Има дни, във които сме сякаш от Бога прокълнати.
Има клетви, които изстрелваме в изблик на бяс...
Има много очи със които делят ни сто пропасти... ...
Понеже съм ужасну суевернъ
и петък е, ама такъф - фатален,
носа си няма никъде да мернъ,
та аку ще и вън путоп да стане.
У нас шъ си лежа сама ф лиглото, ...
О не, не ни боли от Любовта!
В сърцата ни не Тя дълбае рани.
Боли звукът от хлопната врата,
затръшнала протегнатите длани.
Боли ни, до премръзване, когато ...
Не бъркай
Не бъркай влюбването с обичта!
Днес всеки е влюбчив, та до безсрамност.
Но много-много скоро след това
събужда се наплискан със реалност. ...
Той е всичко, което не исках, и исках във времето...
Той е Дявол и Бог. И живота ми в хаос превръща.
Разпилява ме, после засяда на бучки във гърлото.
И на болка и радост ухае... Едвам го преглъщам.
Той ме гледа с очите на всички листа по дърветата... ...
Наместо сбогом пускам тази песен
и нищичко на глас не ще изричам.
По релсите ще тръгна, ще е лесно...
Наум ще им припявам, че обичам...
Обичам те! И винаги така ще е! ...
От тази пепел знам какво остана ни.
Един догарящ спомен. Да ни пари.
Не знам какво бе "писано" за двама ни,
но пак болят ме стиховете стари...
Които забраних си да поглеждам... ...
Честит Ден на народните будители! А вие, българи... спите ли?
🇧🇬
Училищните дворове са пусти.
Пустеят днес и жълтите павета.
Сънливи вещици със черни устни
изхвърлят гнили тиквени парчета.
Един написа "Gort s1m, 4e s1m balgarin!" ...
Продължение на "Извинете" (приказката от 21 век)
🇧🇬
Продължение на "Извинете"
(приказката от 21 век, която ви "прочетох" вчера)
Днес слънчевото утро ме навежда
на някак си примамливата мисъл
да вкарам героинята Надежда, ...
Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...
И до днес всичко в мен не успя да приеме, ...
Приемам със усмивка всички думи
примесени с обиди, гняв и укор.
На злобата отвръщам ви със рими,
които стрелят не в гръб и от упор.
Прощавам всяка груба нетактичност, ...
Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите ...
Тя нямаше и двадесет години...
Обичаше да гледа към звездите.
Намираше си хиляди причини
в мечтите си високо да политва...
Бе влюбена във залеза, във птиците, ...
... И когато загубиме тези, които обичаме,
чак тогава разбираме колко е преходно всичко.
Самотата тежи... Осъзнаваме, че си приличаме
ние хората, щом тишината ни къса на срички...
Колко пъти ще трябва шамар да ни удря Съдбата? ...
И тази вечер времето е спряло.
Дванадесет и три след полунощ е.
Неоновият град спи под одеалото
и само моят сън не идва още...
Приличам на удавница, която ...
Налей ми до половината на чашата.
Сложи две бучки лед, пусни Шаде...
Недей да си припрян - Нощта е наша,
минути няма никой да краде.
Свали сакото и дръпни ми стола. ...
Не си признавам нищо. Не и още.
Чети между нахвърляните рими.
Събуждай се със името ми нощем,
рисувай ме в мечти недостижими.
Не си признавай нищо. Вече знам - ...
Не го повиках. Сам си долетя
от Изток (Доверил се на компаса).
И без да знае хвана си беля
щом кацна той на моята тераса.
Не ме бе търсил. Беше неподготвен. ...
Каквото ми дадеш - ще го приема,
а после - ще го облека във думи.
Ще го римувам в стих или поема,
за да остане вечно помежду ни.
Ще си записвам всичко най-прилежно, ...
Примамливо ухаеш. На море...
Забравих, че да плувам хич не мога.
Потъвам във очите ти... а те
в сърцето ми подклаждат буен огън.
Усмивката ти сладко-дяволита ...
"Тишината реди мълчаливо пасианси от стихове стари. Пак за някои ще е красиво, а за други - тъгата ще пари." (P.\\//.S.)
Мълчаливо
Пак вали. И загребвам мълчание
от стрелките на своя компас.
Думите ми ще са изтезание ...
На Мишо Цветански и Митко Никифоров (Ekstasis и Argonyk)
🇧🇬
Ей тъй, нищо, че хич не си приличате
и всички знаем колко се... привличате
в стиха ми неритмичен ще потичате,
докрай ме чуйте ако (ме) обичате:
За Бога, захвърлете томахавките ...
Нещо взе, че ми кипна под веждата
и сега ще затръшна вратата,
ще си метна на рамо надеждата
и ще взема да хвана гората.
Нека всички си хапят езиците ...
Исках да пиша аз... За любовта,
родена още в майчина утроба.
Че няма как за нищо на света
да бъде заменена тя със злоба.
Исках да пиша аз... За топлината ...
След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни ...
Аз, честно да ви кажа, не от вчера
се рея във НЕтрезво размишляване.
Видях се в чудо докато намеря
лекарство някакво. За отрезвяване.
А отрезнях ли, вие преценете. ...
