dar4e_to
231 results
„Защото и небето притъмнява,
когато му потъна във очите –
вместо плесник (простете) – ви прощавам.
Но зная, че не можете да спите.”
Камелия Кондова ...
  1226 
„...Всъщност нямам приятели.”
Яна Кременска, "Без повод"
Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.
Само няколко бели петна споделеност в главата,
сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия, ...
  1160 
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено в мене – кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкият свят на големите срички.
Малкият свят със широки очи, ...
  1380  16 
Човешката лъжа ме завъртя.
И се заблъсках сякаш пеперуда
по стъклените ъгли на нощта
зад маската на кротка няма лудост
с изопнати на тръни сетива, ...
  1165  17 
Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат. ...
  1018  12 
И този край съвсем ще преживея -
предишният до смърт не ме отнесе.
Отнесе вяра, свои... И идея,
че сам ли си – животът става тесен.
Не става. И не свършва. Не започваш ...
  926 
"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова ...
  1422  22 
„Само приятел може да бръкне в рана така,
че да заболи най-много.”
Персийска поговорка
Последният приятел в този свят
живее в къща колкото две длани. ...
  1238  11 
Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...
  1328  18 
Искам някой ден да се смиря
и да съм спокойна като скука,
като мишка смело да се свра
в дрехи на една човешка кукла.
Да се зъбя срещу всеки луд, ...
  1212  15 
Нататък не успях да продължа.
Нататък и един приятел няма.
Без удара му - колко да тежа?!
И как да съм до истина голяма?!
Признавам си - навярно съм лаик ...
  1203  15 
Със камъни убиха Дон Кихот.
Най-дълго него пазех в свойто тяло
(наивно за хапливия живот,
ала да хване вятъра узряло).
Убиха го. Най-грешният бе той. ...
  1074  11 
  1172  13 
До гуша ми дойде от чужди истини,
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...
  1349  17 
  1076  16 
Не ви попитах за това лице –
наследство ми е преди яростта ви.
Усещам, че не ви е по сърце.
Знам, удря точно в болните ви стави.
Боли да се изправите пред мен ...
  1217  16 
Голямата илюзия дойде,
когато почнах да разбирам хората.
Докато ги обичах – как да е
надраствах глупостта на неумората.
Тогава нямах нужда от това ...
  1007 
„... прибирам сърцето си до следващия повод...”
Виолета Христова
„Единствено сърцето си прибирам.”
Камелия Кондова
Сърцето е прибрано зад стени. ...
  1215  26 
Този мъж... Той е сън. Позволете ми, той не е ничий.
Има кръст вместо гръб и гърди като облаков щит.
Не играе по гайди и нощем със сянка граничи.
И тъй както го виждате – пада си класен чешит.
Ще те вземе в ръце – ще си търсиш сърцето в петите. ...
  1481  22 
Като пясък в обувка и късче от дим
стара обич в окото ми дращи.
И расте като миг на любовен режим.
Като приказка в сън за незрящи.
И се сливам с дъжда, без посока тека – ...
  1955  27 
Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
  1047 
(посветено)
„... подарявам си душата...”
Стайо Гарноев
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право. ...
  1740  29 
Голготите ми нямат точен брой.
Разпукват се в редица безпощадно.
Не ме попита ни един за кой
ли път съм сам-самичка срещу стадото.
И мога ли отново, пак и пак, ...
  1321  17 
  1179  15 
" ... Поетът го отваря
и всички те с обуща влизат там. "
из "Поема за щастието", Д.Дамянов
Отдавна си свикнах с душата. Приех, че
напират към нея напук всяко сито. ...
  1073  17 
„...небе не бе небето...”
Веселин Ханчев
Не бе небето ни. Не бе
таванът синкав на очите.
Оттатък също бе небе, ...
  2519  26 
„Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.“
Фридрих Ницше
Последната от всичките ми бездни
подпря клепача на окото с рамо.
Оттам потече синьото. Изчезна. ...
  1702  19 
Трябваше да мина през това.
Как след туй да стана на вселена
и да раждам приказни деца?!
Но защо използваха вретено?
Можеше по-лекичко, с финес. ...
  1105  15 
"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си."
Уейн Дайър
Имам тайни. Две-три само.
И един порок – да давам.
От солта в кръвта до рамо - ...
  1172  14 
Пиша ти последното писмо
точно под гръбнака на дъгата.
След това - било какво било.
След това животът ще е кратък.
Но сега е дълго. Цяла смърт, ...
  1733  34 
Минал бил големият кораб
(аз билет и до днеска нямам)
и догоре бил пълен с хора.
Да бе Ад – да запуша ямата
я с душа, я със кост от нея. ...
  1105 
"Ако дадеш риба на някого, ще го нахраниш днес.
Ако го научиш да лови риба -
ще го нахраниш за цял живот! "
Ориенталска мъдрост
Хората не се променят - знаеш. ...
  1081 
Виждаш ли,
това е твърде странно чувство –
да си на поглед разстояние и да не виждаш.
Да предусещаш захарта по устните,
а карамелът да е нанагорно трижди. ...
  1168  11 
Нощем говоря насън със прибоя във мене.
Слушам му тънката песен и куцо пригласям.
Решат морето акордите, синьо-зелени.
Хвърлям в далекото поглед, по-сръчен от ласо.
Хвърлям и чакам. Ронлив, хоризонтът напира. ...
  1673  25 
Въпрос на гледна точка е любов
да наречеш небето, цяло в синьо,
и да я понесеш да си готов.
Това е заслужаваща причина
да вържеш на перо такъв товар – ...
  990  11 
„Попитали мъдреца:
- Как да вляза в душата на любимия човек?
- През рана - отвърнал той
- А ако няма рана?
- Направи я!” ...
  1392  14 
Оцеляваш и този път – глупаво трънче в петата,
дето все се загнездва на най-натрошеното място,
дето дяволски хитро урежда си дом за нататък.
И заскърцва в обувката, тромава, песен на пясък.
Оцеляваш, натрапнице. Все така кротко бодлива. ...
  1797  15 
Никак не е лесно да си лош
и да си наясно с тази мисъл.
Да трептиш за следващото зло,
а щастливците да те потрисат,
да пулсираш в ритъма на гняв, ...
  1013 
Искаш ли да си премерим болките,
ризите и ударите вляво,
общите усмивки? Само колкото
разберем дали е оцеляло
малкото ни нужно за разбиране, ...
  997 
Безкрайно се стопявам – като студ,
захапал хищно края на сезона.
Излишен, нетипичен, тежък смут
гласът ми до мълчание зарони.
И тишината в мен се настани. ...
  1838  33 
Random works
: ??:??