Отскубна ги с безмилостна ръка.
До дъно! Не остана даже пухче.
Проклетите разперени крила...
И птицата превърна в твое куче.
Покорно, вярно, с клюмнали уши, ...
Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица ...
Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,
и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.
Но е пълен с уютност и плам, ...
Направи го щастлив, чу ли, много те моля!
Аз не мога, не бива... (няма как, и да искам).
Той, светът ми, е цял, любовта (незаконна),
всички изгреви, залези... трепетликови мисли.
Но това между нас е (уви) невъзможно. ...
Обич като обич ли бе, пуста...
Ден и нощ в очите ми преливник.
Цяла ме обсеби и не пуща,
хищни нокти в тялото ми впила.
Дяволе, със мен какво направи? ...
Невъзможен мой блян, тъй далечен,
колко време копнея те, колко...
Уморих се, в самотните вечери
да съм с мисли безплътни и болката.
Да прегръщам видения призрачни, ...
Когато си отивам, ще е тихо,
ужасно тихо... Звънкият ми смях -
бездомниче натирено - ще хлипа,
превито там, до къщния ни праг.
Прекрачиш ли го, капчици солени ...
Щура омайница, сладка и дива,
смешна и чорлава, малка хлапачка.
Дърпа ръкава ми, после се скрива,
точица някаква, там под клепача.
Често играем на жмичка по детски, ...
Имах много отдавнашно случване
(ни най-малко не беше планирано).
Госпожата Съдба след проучване
вирус някакъв в мен инжектирала.
Разболях се от болест нечувана - ...
Денят разтърка сънени очи,
перчемчето си изгревно зализа,
протегна се със слънчеви лъчи
и бавничко по хребета заслиза.
Във облак се препъна и апчихна, ...
Изпратените думи, знай, разбирам,
кодирани са знаци на копнежа ти.
В душевно шкафче до една ги сбирам,
прошумолят ли тихичко - разнежват ме.
Ала сърцето ненаситно е, прости ми... ...
Миниатюрна мисъл, неузряла
в мен тази нощ се вмъкна и полепна.
Започна да расте, да избуява,
и дръзко, съблазнително зашепна.
Затърси после в синкавия мрак ...
Някой ден... някой ден ще те имам!
Днес все още си само мечта...
Дни и нощи по друми ще скитам,
но към теб, все към теб ще вървя.
Нека веят вихрушки и хали, ...
Ти нямаше си даже очертание,
препълнена илюзия бе, с мисли.
Прозрачно и безплътно оправдание,
запълващо крещящите ми липси.
Не шушнеше напевно и лирично, ...
"точица страх, но ужасно голям"
Andromaha (Белла)
Не ме е страх да падам от високо
(дори да съм на осмото небе).
Не ме е страх да скачам и в дълбокото, ...
Не ме щади! Отдавна изгорях.
Ти стъкна клада, аз се хвърлих смело.
Очите си завързах, полетях
безпаметно, на огъня в постелята.
Не беше страшно, миг един, искра... ...
Какво ли съм за теб, какво... не зная...
но ми е трепкащо и пеперудено.
Извайвам те в мисловни очертания,
коминопушечни и непринудени.
Жужат (дочуваш ли ги?) думите – ...
Не тъжи, мое светло момиче,
всяка зима си тръгва след време.
Не обричай душата си птича
във студа сам-сама да трепери.
Виж, снежинките - беличко-сини ...
Удобно бях заспала от години,
не помня даже бройка, N навярно...
Без сънища, мечти и детелини -
наречени със щастие измамно.
Уютничко ми бе. Е... скучно леко ...
Разчупих тишината - за да звънне,
тревогата разроших с топли пръсти.
Студът-самотник милнах - да не зъзне,
с надеждата тъгата да се пръсне.
Искрицата посях в безплодна почва, ...
Всички посоки към тебе ме водят,
уж ги разбърквам, но май неуспешно.
Будя се с план начертан, а до обед
стъпчица криввам в посоката грешна.
Знам, че дълбоко е в думите хубави. ...
Не че има много връзка, но този коментар на
Дочето - Довереница ме провокира:
" ...цветът на щастието е лимоненожълт"
Цветът на любовта ли? Може би,
прилича на снежинка полетяла. ...
Живея си в приказка, моя единствена.
Сбъркана малко, какво да се прави...
Всички герои досущ са си истински -
аз съм Алиса, той Змеят Горянин.
В змейска прегръдка ме нощем люлее, ...
Отклю́чи всички тежки катинари,
веригите захвърли с лекота,
прескочи зиданите ми дувари
и ме намери, скрита от света.
Не ме попита, искам ли от скучен ...
Oтключвам плахо спомена понякога,
от времето, когато теб те имаше.
Не помня дни и дати, помня лятото
с най-ненаситната любов преливащо.
И спускам котва миг преди потъване ...
Поглеждам през прозореца и... О!
Прекрасен ден ми маха зад пердето.
Очи разтърквам, щипвам се, а той
налива слънце в чашата с кафето.
Прелита гълъб, весело свирукащ, ...
- Коя си ти? - почти без глас прошушваш.
Търкулва се мънистен нежен смях.
A зайчетата слънчеви промушват се
в очите ми. Пленен потъваш в тях.
Опияняващо по устните танцуват ...
Пазя есенен спомен отляво.
Сиво, мрачно и някак безлично...
Просто ден, в който беше валяло,
но какво ли, какво бе различно?
В онзи ден сякаш звънко запяха ...
Отиде си, отдавна, преди време,
минават месеци, година, две...
Но тя не стихва, мъката по тебе.
(как кърпи се съдраното небе?)
Душата ми е цяла в драскотини, ...
