Елиза13 (Мария) - Works

Зад маската 🇧🇬

Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...

Елиза13

Essays

2020-08-04T08:11:13+03:00 2.1K 1 4

Летен миг 🇧🇬

Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...

Елиза13

Poetry

2020-07-25T11:00:48+03:00 1.2K 1

Жълти хризантеми 🇧🇬

– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...

Елиза13

Prose » Short stories

2020-07-08T21:10:09+03:00 1.1K 3 4

Смъртоносно щастие 🇧🇬

На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки
изгубил блясъка си под дъжда.
Градът във капките се вглежда ...

Елиза13

Poetry

2020-07-02T11:24:24+03:00 847 2 3

Quo vadis… homine? 🇧🇬

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...

Елиза13

Audio reads » Poetry reading

2020-06-09T17:33:33+03:00 4.4K 3 8

Отнет живот 🇧🇬

Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...

Елиза13

Poetry

2020-06-03T20:36:04+03:00 954 2 2

Мой Творецо 🇧🇬

Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...

Елиза13

Poetry

2020-05-28T22:09:58+03:00 966 2 3

Здравей, татко 🇧🇬

Здравей татко,
колко хубаво е да те видя,
в тишината люлякова да ти благодаря.
Зад скрита в риза
умората намига, ...

Елиза13

Poetry

2020-05-21T09:47:34+03:00 965 1 3

Плачът на сърцето 🇧🇬

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

Елиза13

Audio reads

2020-05-13T17:22:16+03:00 4.2K 6 7

Събудени мечти 🇧🇬

Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...

Елиза13

Prose » Short stories

2020-05-07T14:04:41+03:00 1K 1

Разчупен сън 🇧🇬

Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...

Елиза13

Poetry

2020-04-28T17:39:41+03:00 1.1K 1 3

Картина 🇧🇬

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Елиза13

Audio reads » Poetry reading

2020-04-22T15:36:41+03:00 5.4K 10 12

За да виждаме повече 🇧🇬

Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...

Елиза13

Poetry » Other

2020-03-28T16:09:44+02:00 895 2 3

Вярата в Бог - източник на ограничение или свобода 🇧🇬

Прекрасно е, рано сутрин да излезеш навън, да вдишаш чист въздух. Дробовете ти да се изпълнят с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка да докосне лицето ти. В този момент любимият да хване ръката ти и да преоткриете красотата на новия ден. А когато вече ...

Елиза13

Essays

2020-03-22T00:56:39+02:00 2.2K 1 2

Видях я 🇧🇬

Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска ...

Елиза13

Poetry

2020-03-05T07:55:04+02:00 860 2

Разходка 🇧🇬

Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда, ...

Елиза13

Poetry

2020-02-18T21:14:41+02:00 1.2K 2 6

Встрани 🇧🇬

Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета ...

Елиза13

Poetry

2020-02-14T10:53:08+02:00 1.1K 2 7

Високо в планината 🇧🇬

Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...

Елиза13

Poetry

2020-02-07T10:25:37+02:00 1K 1 2

След финала 🇧🇬

Твоят глас прекосява мъглата
и достига до мойто сърце.
Вдигам поглед над тишината,
вятър носи в дланта си перце.
Преминават над пропаст свирепа, ...

Елиза13

Poetry

2020-01-29T00:00:02+02:00 1.1K 2 2

Гласът на тревата 🇧🇬

Всеки изгрев за Теб ми напомня,
всеки залез шепти ми без глас.
Всеки скален отломък оформя,
мисълта за разгърнат атлас.
Чувам вятърът как принуждава ...

Елиза13

Poetry

2020-01-21T08:15:54+02:00 919 2 2

Детска картичка 🇧🇬

Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една, ...

Елиза13

Poetry

2020-01-08T07:43:22+02:00 1.1K 1 3

Снежна мелодия 🇧🇬

Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...

Елиза13

Poetry

2020-01-02T13:26:23+02:00 927 1 4

Красив подарък 🇧🇬

Посветено на Ани
Усмивката ти топла ми говори,
говори повече от всякакви слова.
Приятелството бисери изрови,
блестящи под очите на дъжда. ...

Елиза13

Poetry

2019-12-28T06:17:32+02:00 1.1K

Емануил 🇧🇬

Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.
Плач детски във нощта препусна,
донесе музика от вечността!
Роди се, най-очакваното бебе, ...

Елиза13

Poetry

2019-12-14T17:21:23+02:00 1K 5 9

В дланта на вечно Живия 🇧🇬

Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...

Елиза13

Poetry » Other

2019-11-30T22:30:53+02:00 884 1 2

Есенен етюд 🇧🇬

Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...

Елиза13

Poetry » Other

2019-11-20T16:16:25+02:00 886 2

Злокобни сенки 🇧🇬

Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...

Елиза13

Poetry » Other

2019-11-06T21:07:34+02:00 932 1 2

Утринна прегръдка 🇧🇬

Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...

Елиза13

Poetry

2019-11-02T07:46:48+02:00 758 1

Над есента 🇧🇬

Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...

Елиза13

Poetry

2019-10-22T18:27:01+03:00 889 5 6

Смъртоносен удар 🇧🇬

Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...

Елиза13

Poetry

2019-10-10T18:01:42+03:00 1K 2 8

Картина 🇧🇬

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Елиза13

Poetry

2019-10-04T00:37:09+03:00 1.1K 2

Между облаците 🇧🇬

Научил Си ме да се наслаждавам
на всяка мисъл, идваща от Теб.
В облачните долини да разсъждавам,
да чакам в ноти бризът на море.
Звукът на есенното слънце, ...

Елиза13

Poetry

2019-09-25T20:48:23+03:00 857 3 2

Сърцето ми отново зашептя 🇧🇬

Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни, ...

Елиза13

Poetry

2019-09-20T22:07:33+03:00 850 1 2

Надниквам в чудния Ти план 🇧🇬

Красива гледка Ти ми подари,
отдъхвам в нея сладко и дълбоко.
Милувка в тишината на води,
отпивам всеки миг издигащ ме високо.
Над острието на приседналите буци ...

Елиза13

Poetry » Other

2019-09-04T22:20:45+03:00 985 5 6

Недописано 🇧🇬

Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...

Елиза13

Poetry » Other

2019-08-21T22:04:18+03:00 1.9K 5 6

Вместо довиждане 🇧🇬

Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо ...

Елиза13

Poetry

2019-08-02T21:34:19+03:00 935 3 7

През твоите очи 🇧🇬

Опитах се да стъпя в твоите крачки,
погледнах в пламналото ти сърце.
За миг листа пулсиращо се смачка
пленен от танца нежен на перце.
Погледнах те, възкликнах удивена, ...

Елиза13

Poetry » Other

2019-07-31T20:36:32+03:00 1K 3 5

През скален процеп 🇧🇬

От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния ...

Елиза13

Poetry

2019-07-27T00:45:22+03:00 895 2

Време за мълчание 🇧🇬

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

Елиза13

Poetry

2019-07-19T20:00:59+03:00 1.2K 5 7

Писмо 🇧🇬

(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...

Елиза13

Poetry

2019-07-12T17:54:39+03:00 1.1K 2 3