georgovabc (Христо Оджаков)

Из морни ширини пенливи 🇧🇬

Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга, ...

georgovabc

Poetry » Love

2014-05-14T00:08:16+03:00 842 3

Златно българско момиче 🇧🇬

Посвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.
Младо българско девойче,
патриот да си е демоде.
Знай, родината, момиче,
там е де се чувстваш най–добре. ...

georgovabc

Poetry » Civic

2014-01-01T22:46:14+02:00 862

Нека и дано 🇧🇬

Всичко на света е преходно – нетрайно,
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно: ...

georgovabc

Poetry » Other

2013-11-23T22:07:31+02:00 833

Продавайте 🇧🇬

Продавайте, о, неразбрани,
свещена българска земя!
Безумци, днеска вас едва ли
ще може някой да ви спре!
Раздавайте вий на концесии: ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-10-26T18:05:09+03:00 846 1

Даная 🇧🇬

В подземия мрачни на призрачна кула,
там дето громяла скалистия бряг
в бурните нощи стихията луда,
зазидана бùла девойка една,
принцеса Даная – невинна душа. ...

georgovabc

Poetry » Love

2013-10-12T20:34:33+03:00 900 1

Заслужил с право името човек 🇧🇬

Седнало на пейка в градската градина едно възниско, гърбаво и грозно човече, една хрисима, безобидна душица, унесено гледаше със сините си, по детски чисти очички минаващите хора и плачеше от болка с наранена гордост. Безразличието, жестокостта и пренебрежението на бездушните хора, постоянните им за ...

georgovabc

Prose » Short stories

2013-10-03T00:30:45+03:00 982

Към всички стихотворци 🇧🇬

Бъдете, скъпи ми приятели,
посланици на светлината,
на нежни стихове ваятели
станете с красотата на словата.
. ...

georgovabc

Poetry » Other

2013-10-01T22:23:58+03:00 861 2

До Ашар Асад 🇧🇬

До Башар Асад
Приятелю... Башар, виновен си,
затуй, че мътиш им водата!
А и по–черен и от дявол си,
макар невинен на земята. ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-09-24T22:17:52+03:00 860 1

Глупакът 🇧🇬

Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...

georgovabc

Prose » Short stories

2013-09-14T18:36:50+03:00 1.8K 3

Весталка 🇧🇬

Весталка
Целомъдрена бе тя весталка
в своя чист и непорочен свян.
Той пък огъня на клада жарка –
дух от страсти бурни обладан. ...

georgovabc

Poetry » Love

2013-09-04T23:06:37+03:00 1.6K

За овните, чакалите и другите 🇧🇬

Със шумни дебати и приказки празни
в кошарата стара безплодни овни`
достигаха вяло до изводи странни –
парцали съшили със бели конци.
Отвънка зловещо пак вият чакали, ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-08-28T21:42:52+03:00 1.4K 2 3

На чисти помисли красиви 🇧🇬

Пегас в мрачните обори
затворен нервно рие със крака.
Бленувал полети – простори,
но хлопнала затръшната врата.
Заточеник в души печални ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-08-07T23:00:35+03:00 826

Идилия в бледи стихове 🇧🇬

Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив, ...

georgovabc

Poetry » Love

2013-07-18T00:09:10+03:00 846

Авгиеви обори 🇧🇬

Авгиеви обори
Навред лъжи, притворство и измама,
и пролет не ще възкреси,
земята ни дълбоко в сън заспала
под смрад от лепкави мъгли. ...

georgovabc

Poetry

2013-05-14T23:53:08+03:00 2K 1

Ще ли полети 🇧🇬

Стон болезнен в ледена тъма
глъхне призрачно невнятен,
нигде ни едничка светлинка,
ни потрепващ лъч сияен.
Глас в пустиня – мъртва тишина – ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-05-06T12:31:33+03:00 770

Катя 🇧🇬

Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и оби ...

georgovabc

Prose » Short stories

2013-05-03T14:37:14+03:00 1.2K 1

Колко жалко 🇧🇬

Колко жалко, болно:
по богатство и по сила
е на място най–последно
моята родина мила.
Че продават я на дребно ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-04-28T11:05:59+03:00 2.1K 1 1

Реквием на изчезващия разум 🇧🇬

Във пълна съвест на живота кат` протест
кога решил си да му сложиш края,
не го прави, те моля аз, защото днес
със тебе ще се подиграят – зная,
ще поругаят чистата ти съвест... ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-04-06T10:01:40+03:00 930 3

Хвърлил своя камък 🇧🇬

Един от многото
След преход на тежки лишения
прекрасната наша, нещастна страна
се гърчи в предсмъртни мъчения,
със пръсти болезнено впити в пръстта. ...

georgovabc

Poetry » Civic

2013-03-21T18:06:57+02:00 861 1

Сърцето не остарява 🇧🇬

През безмълвната пустиня,
потопена в сънна тишина,
ви се моята пътека
към миражна, мнима светлина.
Кат' самотен дъб прекършен, ...

georgovabc

Poetry

2013-02-27T21:05:01+02:00 801

Трите съсловия - памфлет 🇧🇬

Нищо не е това, което изглежда, че е
Седя на крайчето на една отрупана с отбрани ястия и питиета маса, едни от други по-пикантни и пивки. Във въздуха се носят благоухания на вкусни гозби и дразнят широко разтворените ми ноздри. Като прегладнял пес поглъщам лиги и ближа пресъхнали бърни в предусещане ...

georgovabc

Prose

2013-01-05T21:13:18+02:00 1.1K

Мелнишки вечери 🇧🇬

По пътища тайни – неведоми
привечер прохладна пристъпва едва,
в душата вълшебните трепети
нашепват гальовни напевни слова.
И гасне в предсмъртни дихания, ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-12-30T20:02:35+02:00 892 3

Танцувай блус 🇧🇬

Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-12-01T23:49:10+02:00 802

Обичам те, Родино моя 🇧🇬

Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-10-11T09:55:12+03:00 1.9K 1

Що ли още спиш, човече 🇧🇬

Де нахалост още хвърка
днес ума ти бре, момче!
Ей, опичай си акъла –
друг да не го опече!
В този подъл свят – греховен ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-09-01T22:10:53+03:00 873 1

Швейцария на Балканите 🇧🇬

Де е Швейцарията на Балканите
и рòгът ù на изобилието?
Как, пак ли ще затягаме коланите
до сетна дупка ний на бùтието?
Е, майната им на пенсионерите, ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-08-18T20:48:15+03:00 884

Да имах хиляда години живот 🇧🇬

Без капчица жалост и ни със въздишка,
да имах хиляда години живот,
за твоя едничка сияйна усмивка
със радост бих дал ги аз, моя любов!
Да можех да сгрея сърцето студено ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-05-30T23:03:12+03:00 911 2

на брега 🇧🇬

На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-05-09T16:45:33+03:00 830

Докато сърцето спре 🇧🇬

Застинало в гримаса вкаменена,
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоят лик.
Чете се в погледа ти твой досада ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-05-02T09:31:13+03:00 1K 1

Романтични вопли 🇧🇬

С устни милвах ти ръцете,
да ги сгрея с жаркия си дъх,
както с нежност цветовете
гали пролетния топъл лъх.
И премръзналите пръсти ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-04-27T22:10:49+03:00 1K 3

Николова жалба 🇧🇬

Трета нощ как свиря на цафара
в сянката на сънните липи.
Гася люта болка – рана стара,
със в душа напиращи сълзи.
Някога във тази пустош глуха ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-03-14T10:30:23+02:00 756

Осмомартенски поздрав 🇧🇬

Честит празник, дами!
Жената е
Отговорност е да си жена.
Блага Димитрова
Жената прекрасна е цяла вселена, ...

georgovabc

Poetry » Other

2012-03-08T20:54:52+02:00 1.2K 3

Родино 🇧🇬

В празничния топъл ден, Родино,
не с падения, омраза, а с възход
ще ми се да се гордея,
за победите на твоя мил народ
иска ми се днес да пея. ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-03-04T11:03:09+02:00 817

Дяконе, Левски 🇧🇬

Буден ли си още днеска,
в този късен час?… Прости!
Ил' пък някаква болежка
все безсънен те държи.
Виж, над мрамора се плиска ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-02-19T14:27:38+02:00 955

Дяконе, прости 🇧🇬

Плаче, жално стене вън на двора
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа ...

georgovabc

Poetry » Civic

2012-02-10T13:14:14+02:00 865

Любовта в нас 🇧🇬

Любовта в нас
Но какво е любовта?
Не ли е усмивка приветлива –
лъчезарен поглед мил
или блудна мисъл похотлива ...

georgovabc

Poetry » Love

2012-02-04T01:13:10+02:00 1.1K

Зима е 🇧🇬

Отмина лятото и веч` е зима
и първи сняг земята посребри.
По гранките на заскрежена слива
полепнал скреж елмазено блести.
Попари нежни пъпчици сланата ...

georgovabc

Poetry » Other

2012-01-01T14:17:26+02:00 790 1

Се ла ви 🇧🇬

Все това тщеславие проклето,
тая завист, алчност – клевета,
царстват все от времето – което
се – човекът пръкнал на света.
И за жалост с подлост и коварство ...

georgovabc

Poetry » Civic

2011-11-08T19:35:23+02:00 2.4K 1 1

Кръговрати 🇧🇬

На брега самотен, бледен и умислен
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието, ...

georgovabc

Poetry » Philosophical

2011-11-05T10:33:06+02:00 867 1

Помниш ли годините 🇧🇬

Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...

georgovabc

Poetry » Civic

2011-10-25T21:16:19+03:00 907 1