koli4a (Никола Апостолов) - Works

Под асмата 🇧🇬

Мирише ми вече на джибри,
минавайки днес под асмата.
Разклащат се моите фибри
от сладкото на миризмата.
На вино ми тука мирише ...

koli4a

Poetry » Other

2016-11-02T09:24:57+02:00 606 5

Вярата 🇧🇬

Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони. ...

koli4a

Poetry » Other

2016-11-01T09:49:42+02:00 393 4

В душата ми е весело 🇧🇬

Помъкнал времето на рамо,
вървя по градски тротоар.
Остана мисълта ми само
да видя някой мой другар.
Дотегнал ми е всеки делник. ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-27T10:14:58+03:00 414

Да, ама Не! 🇧🇬

Меря сянката си точно.
Разпъвам времето на кръст.
Зрее мисълта ми срочно.
Пораства днеска моят ръст.
Пътя да намеря спешно, ...

koli4a

Poetry » Civic

2016-10-26T11:14:58+03:00 477 2

Зимна снимка 🇧🇬

Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре ...

koli4a

Poetry » Landscape

2016-10-25T12:34:37+03:00 800 1 4

Любовно пиянство 🇧🇬

Отпих пелин,
но ми нагарча.
А ти си
греяна ракия.
За тебе аз ...

koli4a

Poetry » Love

2016-10-23T17:24:53+03:00 420 1 5

Залог 🇧🇬

Отдавна знам, че нещо в мен се свлича –
снегът отгоре вече се топи.
Вода и сняг по тялото се стичат,
но ангелска усмивка ме крепи.
До кости мокър от водите снежни, ...

koli4a

Poetry » Love

2016-10-21T13:11:22+03:00 448 1

Вечерни седенки 🇧🇬

Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи, ...

koli4a

Poetry » Landscape

2016-10-20T09:36:53+03:00 462 1 3

Игра с кръвта 🇧🇬

От болка в душата ми иде да викам,
защото в сърцето кръвта ми горчи.
По цял ден отчаян в компютъра кликам –
отвсякъде вече тревога звучи.
Светът се разпада на хиляди части. ...

koli4a

Poetry » Civic

2016-10-19T11:14:10+03:00 513 1 3

Реквием за баща ми 🇧🇬

Не ходеше баща ми на театър –
не знаеше къде се влиза там.
Изпращаше го него топъл вятър
и влизаше в галерията сам.
Не знаеше къде ни е и плажа, ...

koli4a

Poetry

2016-10-18T14:36:26+03:00 469 2 5

Излишните 🇧🇬

Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите ...

koli4a

Poetry » Civic

2016-10-16T14:14:49+03:00 405 1

Спасението 2 🇧🇬

Душата ми е наскърбена
и търся тука честността.
Макар главата посребрена
да носи белег на Христа.
Далече вече от морето ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-15T15:42:31+03:00 387 2

Раждане 🇧🇬

Среднощен мрак е.
И в мрака – тишина.
Няма нийде светлина.
Само моят прозорец
е отворен и свети. ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-14T12:35:20+03:00 617 2

Разрив на душата 🇧🇬

Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.
И сух барут във него ми зарови, ...

koli4a

Poetry » Love

2016-10-13T11:09:31+03:00 395

Завръщането на моряка 🇧🇬

Зад хоризонта е мечтата
и там е другото море.
За календара – друга дата
и там е другото небе.
А времето – часовник златен, ...

koli4a

Poetry » Love

2016-10-12T09:03:43+03:00 414 1 3

Две птички 🇧🇬

Родиха се под нашта стрЯха
две птички малки и добри.
И будни бяха, и растяха-
ковяха своите съдби.
Играха си добре и двете. ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-11T16:44:12+03:00 434 5

Ода за влака 🇧🇬

Преди пътувахме на влака
със песни, танци и хорà.
Разчупвахме по пътя мрака
и път прокарвахме в гора.
Поставяхме железни релси ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-09T16:52:14+03:00 575 4

Риза за ближния 🇧🇬

И раждането е процес
за девет месеца в утроба.
И всяко има си адрес
дори от мъничка особа.
И си расте роденото, ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2016-10-08T20:03:44+03:00 682 1 2

Последна молитва 🇧🇬

Готов съм, Боже, днес да те помоля
да ми отпуснеш още дни.
Приемам вече цялата ти воля
за мойте идни съдбини.
И направи ми вечерите леки, ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-07T19:43:17+03:00 470 1 8

Великодушната любов 🇧🇬

На мене всичко тя ми даде:
сърце, душа, ума и плът.
Без капка свян ми се отдаде
и тръгна тя по моя път.
За таз любов великодушна ...

koli4a

Poetry » Love

2016-10-06T18:38:30+03:00 469 1 4

Не съм излишен 🇧🇬

Щом съм днес
седемдесет и три годишен,
да не мислите,
че вече съм излишен?
Аз крепЯ ...

koli4a

Poetry » Other

2016-10-05T21:24:40+03:00 472 5

Ти идваш в моите очи 🇧🇬

По Евтим Евтимов
Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река. ...

koli4a

Poetry » Love

2016-10-03T17:30:56+03:00 607 1 3

Моята муза 🇧🇬

Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?
И в кухнята вечер да готвиш до късно. ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-30T07:42:26+03:00 362 1

Как се става поет 🇧🇬

Бургас е моя град-
за радост и тъга.
И аз съм негов брат
от детство до сега.
Четях във този град ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-27T16:49:08+03:00 949

Какво ни остана 🇧🇬

В мислите ни все е мръсно-
газим в тинята дълбоко.
За въпроси днес е късно.
Времето- дебелооко.
Щастието днес го няма. ...

koli4a

Poetry » Civic

2016-09-25T14:55:52+03:00 488 1 3

Помен 🇧🇬

Събуждаш се във утро синьо,
протягаш морните ръце.
Пийни от чашата си вино
и грабвай пачето перце.
Излей душата си на лИста ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-23T17:27:13+03:00 374 2

Есенна любов в парка 🇧🇬

Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива от преди...
Край нея есенните лИсти ...

koli4a

Poetry » Love

2016-09-21T16:42:43+03:00 363

Пожълтяла есен 🇧🇬

Овошката е дюля
със жълти плодове.
В зелената кошуля
накацали са те.
Погълнало нацяло ...

koli4a

Poetry

2016-09-20T09:20:15+03:00 464 1 4

Старите деца 🇧🇬

Надживели новини и сводки,
скъсили доста пътя до смъртта,
дядо с баба правят си разходки
в последните си дни на есента.
Хванали се за ръцете сухи, ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-18T15:33:41+03:00 418 1

Бурята 🇧🇬

Внезапно бурята удари
по покриви и тротоари.
И мълния камшици мята
със гръм надолу към земята.
Разцепи се небето вече ...

koli4a

Poetry » Landscape

2016-09-15T17:58:47+03:00 575 1 5

Един неврон 🇧🇬

Денят ми строг,
в сърце с порок,
го драснах днес във календара.
Отмина той
по пътя свой, ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2016-09-13T20:40:43+03:00 473 2

Шантаво стихотворение 🇧🇬

Как да го кажа на птиците,
кацнали смело по жиците:
искам със вас да летя!
Как да го кажа на пламъка
който се вдига над камъка: ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-11T13:43:57+03:00 785 1 13

Ниски дъждове 🇧🇬

Облаците слизат ниско над главите.
Вятърът се спуска долу във тревите.
Слънцето изчезна и не гледа тук,
щото на земята климата е друг.
Цепи се небето- цяло се раздира. ...

koli4a

Poetry » Landscape

2016-09-10T13:43:56+03:00 642 1 5

За душата 🇧🇬

Голяма е
лъжата опашата,
че само
двайсет грама е душата.
Голямата ...

koli4a

Poetry » Philosophical

2016-09-09T19:56:51+03:00 491 4

Животът-камък 🇧🇬

Животът ми е, като камък
с втъкани грижи и проблеми.
И не прилича той на замък
със екстрите си все големи.
Тежи от мъки и от нерви. ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-08T18:01:59+03:00 515 1 4

Блудният син 2 🇧🇬

Една картина ме тормози
и тя в ума ми се набива.
В душата сее некролози:
баща сина си как убива.
Загърбил бащината милост, ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-07T16:44:37+03:00 403 1

Лятос на морето 🇧🇬

Прииждат белите талази.
Бушува морското корито.
А тръпката по дъно лази
със черни пясъци покрито.
Брега вълните го заливат ...

koli4a

Poetry » Humorous

2016-09-06T20:09:18+03:00 465

Стиховете- моят влак 🇧🇬

"За всеки влак си има пътници".
Нар. поговорка
От няколкото нови строфи,
написани и този път,
замислих се за катастрофи, ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-04T21:43:36+03:00 488 2

Двата свята 🇧🇬

Далеч остана детството ни сладко.
Вече сме големи, всичко ни сребри.
И път не ни остава вече, братко!
Дългият ни ден във залеза гори.
Зад него вече чист е хоризонта- ...

koli4a

Poetry » Other

2016-09-03T17:31:08+03:00 419 2 2

Поетичната любов 🇧🇬

Тя винаги билà е в мене тиха
и винаги билà е само моя.
И щом напиша два-три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.
С любов избирам нужните ми думи ...

koli4a

Poetry

2016-09-01T12:46:19+03:00 438 1 2