laramaylin
1,436 results
Ти толкова тихо си тръгваш от мен.
Дори и звездите не смеят да дишат.
Красив беше с теб и най -мрачният ден.
Каквото да кажа - ще бъде излишно.
Остава ми миг. Любим аромат. ...
  1107  15 
Странно дълга е тази любов,
грешно страстна и антилогична.
Ти на убийство дори си готов.
Аз съм смущаващо прозаична.
Странно кротка пълзи в нас нощта. ...
  994 
Оплитай ме, Любов,
в копринената нежност
и в топлия покров
на твойта неизбежност.
Пречиствай ме, Любов, ...
  610 
Играта на любов, трагична и безсмислена,
върви към своя край. И аз съм карта бита.
В сърцето се взривява, внезапна като истина,
една вина самотна, докрай недоизпита.
Горчивият финал в началото ме връща ...
  775 
Великденски камбани светло пеят.
В душите ни покълва топлота.
И бързаме с Доброто да се слеем,
донесено от птичите ята.
Прощаваме си грешки и заблуди, ...
  804 
Всеки ден нова Надежда
възкръсва. И ни повежда
по пътя напред да вървим.
Мечтите също възкръсват.
С вълшебен прашец ни поръсват. ...
  548 
Живеем във побъркан свят
живот реално - нереален,
духовно постен и сакат,
окаян, грешен, неморален.
Живеем в хубави лъжи. ...
  687 
Горчиво-тъжна, свята тишина
във църквата самотно се разхожда.
А Богородица от окадената стена
пространството с мълчание пробожда.
И плачат свèщите със восъчни очи, ...
  578  11 
По кожата ми капки дъжд
светлеят като изкупление.
И - като устните на мъж -
предлагат някакво спасение.
Какво ми шепнат, аз не чувам, ...
  584 
"Как обета си брачен да спазя,
моногамно света да обичам..."
С благодарности към Боби Кастеелс(vicont)
за доброто, сериозно стихотворение!
След като прочетох, се получи... ...
  749 
Харесах много "Разпиляла се..." на Димитър Никифоров (argonyk)
Това би могло да бъде поетичен отговор.
Благодаря за вдъхновението, Митко!
argonyk Разпиляла се във чужди скути
и след толкова слова любовни, ...
  639 
Ако внезапно ми пожелаеш душата -
така изведнъж - не бих ти я дала...
(Сделката на Фауст с Дявола ти е позната.)
Сто процента няма да я вземеш цялата...
Ще ти дам половината - щом искаш - ...
  685 
Зелено, колко е зелено
Полето с мирис на надежда.
Като невеста пременено,
щастливо в тоя миг изглежда.
Воали пролетни дървета ...
  859 
Пак съм на път... и отново се радвам на Искърското дефиле. Пролетно...
Пролетта гърдите на скалите сгрява.
Червенеят те от нетърпение.
В скута им реката сънно шава,
пътя си поела със смирение. ...
  535 
Кожуха зимен си съблича Планината,
на Слънцето се радва и мълчи.
А Пролетта косите си размятала,
люлее се във люлка от лъчи.
Небето спуска се опасно ниско, ...
  508 
На японския народ
Хартиен жерав със криле изпепелени
към Слънцето издига се мъчително...
Земя, Небе, Море в прегръдка слени
рушат, бучат, убиват... Удивително ...
  1009  15 
RIP Liz Taylor Tribute Cat on a Hot Tin Roof
Клипчето в You Tube, което ме вдъхнови
Жената със очите виолетови -
прекрасната, вълшебната, потайната...
Тя от екраните безспирно светеше, ...
  966 
На двете прекрасни внучета на моята приятелка
Елена Нинова (enena) - Мартин и Енислав
Едно дете усмихва се в съня си
и гълъб нежно-бял в Небето литва...
И сякаш някой ми прошепва страстно ...
  1311 
По едноименната картина на Надя Русева (nirvikalpa)
Благодаря за вдъхновението!
Ние идваме на света - "табула раза" -
невинни, неопитни, чисти,
непознали Любов, непознали Омраза - ...
  645 
Нося ти от мойта топлина.
Нека с нея тихо те завия.
Ти заспи! Вълшебна светлина
в миг ще блесне. Някаква магия
много твоя, знам, ще ме направи, ...
  782 
Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците ...
  570 
Като буен ат по небесните тъмносини поляни
Луната ядосано рие със предното ляво копито.
Слънцето все я преследва и а-ха да я хване...
Тя в последния миг се изплъзва и е много сърдита.
Като змùя златиста извива гърба си Дъгата ...
  485 
Децата ни чертите ни повтарят,
успехите, копнежите и грешките.
Във същите съмнения изгарят -
еднакви са чувствата човешки.
Децата ни са наше отражение. ...
  643 
Излъгах аз съседката Стефанка,
че с друга нейничкия съм видяла -
по-млада, слабичка като фиданка,
с коса до кръста и с поличка бяла.
Стефанка попремига глуповато, ...
  661 
Ако миг дори не мога да заплача,
то очите ми - реки пресъхнали -
ще се взират отчаяно в здрача,
в силуети и сенки настръхнали...
Ако миг дори не мога да мечтая, ...
  945  16 
Натежало от недоизказаност -
фатално, красиво, далечно,
упорито като зараза,
едно Чувство преследва ни вечно.
То в деня ни стремглаво се спуска, ...
  701 
Благодаря на Елена Биларева (elenabili) за силния стих.
И на Димитър Никифоров (argonyk) за коментара към него.
Те ме вдъхновиха и провокираха...
elenabili Жената без мъж е отворена книга,
написана в древен пророчески стил. ...
  1273 
Чакаме Благата Вест
като дар,като манна небесна,
като писмо без адрес,
като изгубена честност.
Хубава, Благата Вест ...
  3165 
Дори да ни ядосват понякога близките
и сърцето ни яростно да негодува,
че не са такива, каквито ги искаме,
но те съществуват, но те съществуват...
Резки са думите. Боли понякога, ...
  1708 
В този миг, когато ние се усмихваме,
някой ненадейно някъде умира...
Някой е самотен и в душата тихо е...
Друг, че е предаден, внезапно разбира...
Тъй върви светът. И от памтивека ...
  653 
Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети ...
  1421 
Когато затопуркат буци пръст
по покрива на сетното ни жилище
и се смирим под дървения кръст
в очакване на Рай или Чистилище,
дали ще има някой подир нас ...
  547 
Зимата най-сетне си отиде!
Взе си и последните капризи.
Без причина сякаш се обиди,
грабна снежно-белите си ризи.
Пролетта пристъпва предпазливо ...
  475 
По-рядко си желаем "Хубав ден !".
Навярно лошотията е много.
Подтискат ни със вечно нов рефрен
на делника стоглавите тревоги.
Понякога "Приятен ден!" си казваме... ...
  540 
Не съм прашинка на Безкрая под клепача,
не съм въздишка, нарисувана от здрача,
нито страха в душата на сърната,
когато ù отнемат свободата.
И гордостта на победителя не съм, ...
  757 
Хората така странно сме орисани,
все да търсим нея - Любовта, Голямата,
крехка като лъч, като стомна писана,
дето и най-страшната жажда утолява.
Будни все във нощите - нея да сънуваме, ...
  544 
Благодаря на Десислав Илиев за вдъхновението
Не на кафе - на вода
искам да ти гадая.
Търся от тебе следа,
тихо смирила безкрая. ...
  679 
На днешния ден Професорът щеше да навърши 77 год.
В следващия текст съм цитирала по памет и
подредила в определена последователност
негови изказвания. Те сами по себе си са поезия.
Авторството е негово, аз съм само оформителят. ...
  743 
"И накрая най-свидното -
подарявам ти себе си!"
Благодаря на Румяна Пелова (rumpel )
Не, не искам да съм ничий подарък.
Едва ли някой ме е заслужил... ...
  965 
Познавам аз един чудак -
така наивен безобразно.
Сърцето му не знае как
да се гневи. И той отказва
да възприеме подлостта ...
  733  13 
Random works
: ??:??