laramaylin (Нина Чилиянска)

В края на август 🇧🇬

Отива си август, но Лятото - не .
То още се гони с небесни коне,
плете си венчета от жълти цветя,
рисува красив и усмихнат света.
А после си пее на птиче с гласа. ...

laramaylin

Poetry » Other

2022-08-31T13:53:56+03:00 931 1 7

Ти 2 🇧🇬

И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...

laramaylin

Poetry » Love

2022-08-30T13:33:46+03:00 815 2 2

Ти 1 🇧🇬

Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...

laramaylin

Poetry » Love

2022-08-28T19:51:24+03:00 857 2 3

Светлинно 🇧🇬

Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди. ...

laramaylin

Poetry

2021-04-08T07:44:37+03:00 1.6K 3

Предизвикване 🇧🇬

Излъжи ме, излъжи,
с мили думички любими.
Разума ми завържи
и повтаряй мойто име.
Излъжи ме, че от мен, ...

laramaylin

Poetry » Humorous

2021-04-01T18:40:46+03:00 1.1K 1 2

Пролет 🇧🇬

Пролетта звъни, звъни, звъни
и ни мами : " Грабвайте багажа!"
Идват топли, безметежни дни.
Приказки за тях ще ви разкажа.
Нежен цвят вали - априлски сняг. ...

laramaylin

Poetry

2021-03-21T10:46:36+02:00 907 2 1

Българийо 🇧🇬

Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели
препуска във мислите, вяра ми дава.
Снагата си горда изправя Балкана. ...

laramaylin

Poetry

2021-03-03T19:52:35+02:00 924 1 4

Март 🇧🇬

Февруари тръгва си с тъга.
Март се приближава и се смее.
Виж, разплисква весела дъга
в синьото над нас. И хубавее
мартенският свят с надежди сто. ...

laramaylin

Poetry

2021-03-01T07:56:56+02:00 833 4

ххх83 🇧🇬

На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...

laramaylin

Poetry

2021-02-25T07:23:53+02:00 822 3

ххх82 🇧🇬

На Емо
На пръсти ходете, на пръсти, на пръсти...
Недейте смущава покоя
на тая любов. Нека днес се прекръстим.
Да тръгнем след сянката твоя. ...

laramaylin

Poetry » Love

2021-02-21T10:13:55+02:00 851 1

Снегът 2 🇧🇬

И като всяка крехка красота
нетраен е снегът. Примамливо блещука.
Затрупва с белотата си света
Да ни пречисти ... затова е тука.
Замислено вали. Припада здрач . ...

laramaylin

Poetry

2021-02-03T07:17:31+02:00 1.1K 4

Снегът 1 🇧🇬

Скри снегът настръхналите рани,
грешките, възторзите, тъгите.
Същият е - ласкав както лани.
Все вали. Не чака. И не пита.
Нежен. Кротък. Като малко чудо. ...

laramaylin

Poetry

2021-02-01T08:39:05+02:00 815 3

Не си тръгвай, Любов 🇧🇬

Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта. ...

laramaylin

Poetry » Love

2021-01-28T22:03:34+02:00 873 2 1

Тайна 🇧🇬

Нашата малка весела тайна -
вчера покълна, днеска порасна.
Гледам я вече с радост потайна,
с усмивка мъдра и мисъл ясна.
В нея са скрити яростни чувства, ...

laramaylin

Poetry

2021-01-22T09:38:42+02:00 869 1

Снегът 🇧🇬

Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...

laramaylin

Poetry

2021-01-14T05:45:33+02:00 988 2

Мълчание 🇧🇬

Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни. ...

laramaylin

Poetry

2021-01-07T22:59:29+02:00 944 2 2

Декември 🇧🇬

Тръпна в тъгата си, толкова зимна,
стягаща, бляскава коледна гривна.
Зная мечтите си, думите зная,
зимни виелици дебнат ме в края.
Песни - снежинките, тъпанът - скрежът. ...

laramaylin

Poetry

2020-12-22T11:31:12+02:00 1.1K 2 3

Да... 🇧🇬

Да можеш да заплачеш с чужда скръб.
От чужда радост да строиш чертози.
На чужди смях да не обръщаш гръб.
Да тръпнеш и при чуждите облози.
Да искаш силно, въпреки страха, ...

laramaylin

Poetry

2020-12-17T21:22:17+02:00 841 2 1

(Без)празнично 🇧🇬

Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни, ...

laramaylin

Poetry

2020-12-15T18:14:03+02:00 979 1 1

Лунно сърце 🇧🇬

Опаковах сърцето си. Да не може да диша.
Да не търси звезди в декемврийската киша.
Твърде много боля ме и обича без мяра.
Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.
Затова го заших в извехтяла торбица ...

laramaylin

Poetry

2020-12-05T10:56:41+02:00 862 5

В края на ноември 🇧🇬

Дантели от слани покриват пак
на всеки спомен шепота сърдечен.
Ноември си отива и е знак,
че винаги възторгът е далечен.
Но лилавее изгревът студен ...

laramaylin

Poetry

2020-11-25T11:35:28+02:00 873 1

Хризантеми 🇧🇬

Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...

laramaylin

Poetry

2020-11-22T19:40:50+02:00 1K 6 7

Печал 🇧🇬

Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж. ...

laramaylin

Poetry

2020-11-18T23:15:12+02:00 840

Да чакаш 🇧🇬

Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши. ...

laramaylin

Poetry

2020-11-17T17:05:46+02:00 1.7K 2 3

Задушница 🇧🇬

Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши. ...

laramaylin

Poetry

2020-11-08T17:58:14+02:00 918 6 3

Ноември 🇧🇬

Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни. ...

laramaylin

Poetry

2020-11-01T00:50:31+02:00 837 2 2

Ден втори 🇧🇬

Аз съм чудо. Но различно.
Скитам в ласкави вселени.
Всичко сиво, прозаично
ми тежи. Отеква в мене
само песен на щурчета, ...

laramaylin

Poetry

2020-10-27T15:33:43+02:00 917 2

Ден първи 🇧🇬

Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив. ...

laramaylin

Poetry

2020-10-25T23:40:37+02:00 892 2

Септември 🇧🇬

Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се пр ...

laramaylin

Poetry

2020-09-04T23:43:15+03:00 1K 2 2

Понякога 🇧🇬

Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...

laramaylin

Poetry

2020-08-13T07:25:06+03:00 1.3K 10 11

Преображение Господне 🇧🇬

Стигнете до Господа с чисти души.
Молете се. Той ще ви чуе .
Щом всякоя скръб със любов пресуши,
вий няма да страдате всуе.
Носете във себе си вяра докрай. ...

laramaylin

Poetry

2020-08-06T15:08:49+03:00 1.5K 2 2

Август 🇧🇬

Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето. ...

laramaylin

Poetry

2020-08-05T11:32:40+03:00 2K 1 3

Юлско 🇧🇬

Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...

laramaylin

Poetry

2020-07-22T21:53:45+03:00 1.3K 2 6

Лятото 🇧🇬

Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...

laramaylin

Poetry

2020-06-21T16:31:41+03:00 1.2K 2 4

Нестинарско 🇧🇬

Нощта на 3 срещу 4 юни е магична - това е нощта на Свети Константин и Елена по стар стил ... на нестинарите и на танците върху жарава..
Жаравата е необязден кон
и мята грива - огнени езици
А огънят е днес несбъднат дом,
за хора по-свободни и от птици. ...

laramaylin

Poetry

2020-06-04T08:01:53+03:00 1.1K 3 1

Къщата 🇧🇬

Тъжна си, къщице... и ослепяла.
Някой избоде очите ти бели.
Ти прокърви, ала още си цяла...
още очакваш светли недели.
Тихо вратата самотно плаче. ...

laramaylin

Poetry

2020-06-01T03:38:46+03:00 1.1K 1

Сълзѝте 🇧🇬

Сълзѝте нямат милост.
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове. ...

laramaylin

Poetry

2020-05-27T10:29:28+03:00 1.6K 1 1

Буквите 🇧🇬

Буквите са ни очите.
Те ни водят надалече.
Тайни ни разкриват скрити
и ни правят по-човечни.
Пишем всяко светло име ...

laramaylin

Poetry

2020-05-24T22:35:10+03:00 1.6K 1 1

Среднощно 🇧🇬

Тази нощ разговарям с дъжда.
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...

laramaylin

Poetry

2020-05-22T13:03:38+03:00 1.1K 4 3

Молба 🇧🇬

ххх
Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая. ...

laramaylin

Poetry » Love

2020-05-21T10:34:30+03:00 1.2K 1 4