laramaylin
1,436 results
На първородното ни кученце
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено. ...
  460 
За враговете си да се помолим.
За тез, които са ни наранили,
с които вечно спорим и се борим
и няма никога да са ни мили.
Да им простим и всичко да забравим ...
  618 
Сирените стенат в душите ни.
А душите ни вият.
Някой пак удушва мечтите ни.
От съвестта си се крием.
Гордите Ботеви четници. ...
  491 
I
Полупризната суета
и фанатична жажда.
В несподелена самота
мечта се ражда. ...
  403 
Зелена река разплита коси
и ги суши на слънце.
Дървета с мъхнати пръсти
изглаждат бръчките по лицата си.
Скалите - симфония в сиво - ...
  478 
Къде да видя тая хладина?
В града засипва ме панел и скука.
Дървета със зелени рамена
в бетона сив намират ли пролука?
Къде да чуя тая тишина? ...
  571 
Искам да отключа всичките си мисли,
да ги пусна в синьото тихо да бълбукат,
да се лутат радостни в светове измислени,
да се забавляват и да не им пука.
Искам да развържа тайните си страсти ...
  466 
Протегни ръка да ме намериш.
Аз съм тук, отляво, до сърцето.
Чудя се защо от студ трепериш...
аз съм пламък и червено цвете.
Скрий ме в шепи, няма да избягам, ...
  1062 
Жена ми събира прането на двора.
С ръка го приглажда нежно почти.
Аз до прозореца със залеза споря.
Мирише на стари любовни мечти.
Налива жена ми кафето горчиво ...
  543 
Ръждивото пространство тихо стърже
в душите ни, преситени и слепи,
успява с обещания да върже
мечтите. И болки да прилепи
отляво, там, където в спазми глухи ...
  516 
Синьото!?...
Нежна безкрайност.
Непредсказуем копнеж.
Неподозирана тайнственост.
Можеш ли да го разбереш? ...
  443 
Пусти дворове, прозорци безоки,
къщи, премазани от самота.
Вятърът вие в трите посоки,
а от четвъртата дебне нощта.
Голи дървета и сведени стрехи, ...
  613 
Колко много неща не съм свършила още...
Не съм палила с поглед звездите,
самодивско хоро не съм водила нощем,
не съм спала с лице във тревите.
И на мъдрите птици езика не зная, ...
  455 
Нека всички хора да изчезнат.
Своя бяг да спре за миг Земята.
Времето внезапно да замръзне.
Да останем само аз и ти.
Под едно дърво порой внезапен ...
  738 
Живеем в тихо отчаяние
с парализирани мечти.
Далечно Северно сияние
единствено насън блести.
Душите - сиво татуирани ...
  480 
Картина, рисувана с пръсти,
гневна картина:
как дявол набожно се кръсти
във Райска градина.
Картина, рисувана с ярост, ...
  527 
Пуснах днес света да си отиде
и забравих всички други хора.
Никой даже не успя да види
как със слънчогледите говоря.
Времето затворих във кутия. ...
  455 
Самовзривяват се чувствата
в космическа пустота.
Да си простиш сам - изкуство е -
премислена суета.
Във нараненото минало ...
  542 
Приятелството е един оазис
в огромната пустиня на живота -
там чувстваш се отдъхнал и опазен
и защитен някак си от злото.
Приятелството е като камбана, ...
  2038 
Ако можех да си опаковам проблемите
във един огромен пакет,
да ги пратя назад във времето
с еднопосочен билет.
Грижите си да вържа на възел ...
  494 
Да се научим да губим...
Дали е лесно това?
Злобните удари груби
с вдигната гордо глава
да отминаваме смело ...
  418 
Пролетта пак бушува безмилостно.
Клатят нарциси мъдро глави.
Полудели от нейните вируси
птици, храсти, цветя и треви
лудо хукват нагоре към Слънцето ...
  687 
Насън безмълвно и красиво плачем,
внезапно смеем се непозволено.
Забързани, с една надежда крачим,
превързали ранените проблеми.
Най-чистата любов насън ни среща - ...
  655 
От прегръдките на топлия ми сън
ме изтръгна детски вик навън:
М-а-а-а-м-о-о-о!
Колко болка, страх и самота
криеше се в детската душа: ...
  487 
Понеделник насреща ми крачи,
делово ми възлага задачи.
Вторник също с костюм официален
ми се прави на много специален.
Сряда леко небрежно нещата ...
  570 
Когато затръшвате ядно врата,
не бързайте в миг да изхвърляте ключа.
Днес вятърът скита се сам по света,
защото това не успя да научи.
С връвчица от спомени - лоши, добри - ...
  533 
Du bist wie eine Blume.
so hold und schön und rein.
Ich schau ´ dich an und Wehmut
schleicht mir ins Herz hinein.
Mir ist es , als ob ich die Hände ...
  6216 
Баща ù се спомина внезапно
и майка ù сама остана
като лястовица, изоставена от ятото,
обкръжена от есенни врани.
Дъщеря ù кротко попита: ...
  570 
Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе... ...
  487 
Кучето в квартала край морето
В очите му - тъга безкрай
и негова си мъдра тайна.
Лежи си - свито на кравай
между зида и локва кална. ...
  640 
Нищо особено.
Мъж ми направи път.
Нищо особено.
Просто държеше вратата
и ме покани с жест - ...
  595 
а ла Христо Явашев
Накичено с хартийки бутафорни
от шарена човешка суета,
протягащо пръсти безпризорни,
задъхано от тъмна суета, ...
  598 
На Катя
Трева, зелена до безумство.
Очите ми - с цвят на надежда.
Резедава въздишка на вятър.
И кожата ми - новороден мъх. ...
  790 
През полето препуска дъгата,
разпиляла небрежно седемцветни коси.
По петите я гони насмешливият вътър,
но едва ли ще може да я спаси.
Прекопирана, истински чиста, ...
  1038 
Подарете ми щастие -
малко стръкче поне,
капка светло причастие,
тропот див на коне.
Подарете ми искреност, ...
  922 
Три тъжни гълъба тъжно мълчат.
Сигурно някой ги е разлюбил.
Перата им тъй тревожно стърчат -
нелепи сенки в прашния ъгъл.
Хора се спират - внезапно добри, ...
  1106 
Random works
: ??:??