линасветлана (Лина - Светлана Караколева) - Works

Искам да Е 🇧🇬

Обветрени.
Обезводнели.
Молитвени.
И онемели.
Сърцата бавно остаряват. ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-14T12:12:32+02:00 811 18

Само луна 🇧🇬

Вечер е. Синя и сънена.
Новини от "малък екран".
Кражби. Лъжи. Катастрофи.
Насилие. "Европейски" Балкан.
Питам в тъмното вятъра: ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-13T10:13:16+02:00 997 23

Въпрос 🇧🇬

Помниш ли ти?
Онзи свят? На мечти...
Или всичко
потъна?
Погубено! ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-11T08:30:53+02:00 900 17

Изпратено до поискване 🇧🇬

Преди
да приюти
сънят
угрижената
дневна светлина. ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-10T09:38:07+02:00 797 10

Експрес Живот 🇧🇬

Пътуваме. Към някого,
а може би към себе си?
В един експрес улавяме
вагон "Живот".
Поглеждаме съседите ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-08T12:57:12+02:00 965 17

Професия - Жена 🇧🇬

Работя. Като всеки тук!
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-07T20:15:37+02:00 927 15

Шепот 🇧🇬

Последен зимен дъжд
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...

линасветлана

Poetry

2009-03-05T23:42:00+02:00 630 7

Измислица 🇧🇬

Опушеното слънце
пак изгрява,
и пак е време за игра.
Сърцето аритмично
се надява ...

линасветлана

Poetry » Love

2009-03-04T09:34:04+02:00 750 12

Далечното 🇧🇬

Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-03-01T13:59:47+02:00 686 8

Тъмно е 🇧🇬

Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-28T09:32:02+02:00 1.2K 1

Признание 🇧🇬

Платих!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто ...

линасветлана

Poetry » Other

2009-02-26T11:04:31+02:00 988 9

Калейдоскоп 🇧🇬

Денят обещаваше слънце за всички. Птиците рисуваха с гласовете си надеждата за мир. Синьото на небето примамваше утринната недоразсъненост. Росата по листенцата на градинските цветя искреше. Миришеше на едва започващо лято. Недостроеното все още гнездо на лястовиците пълнеше пространството на открит ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-24T11:03:02+02:00 1.1K 2

Приказка за приказката - 6 част 🇧🇬

Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних, изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Ми ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-22T11:10:00+02:00 1.1K 5

Приказка за приказката - 5 част 🇧🇬

- Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена. - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-21T12:48:02+02:00 949 2

Приказка за приказката - 4 част 🇧🇬

- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-20T14:53:20+02:00 992 2

Приказка за приказката - трета част 🇧🇬

- Момичета, време е за ставане, хайде побързайте и добро утро! - гласът на дежурната възпитателка звучи глухо и настойчиво в декемврийската дрезгавина на утрото - също като лампата. Първа се пробужда Истината и поглежда с едно око часовника.
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-19T12:25:46+02:00 1K 3

Приказка за приказката - втора част 🇧🇬

Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-18T09:24:10+02:00 1.6K 4

Приказка за приказката - първа част 🇧🇬

Има моменти, в които Истината никому не е нужна. Тя търси теб, мен или който сметне за подходящ, но уви! Няма кой да и обърне внимание. Така е и тази вечер в малката, овършана сякаш от торнадо пансионска стая. Не знаете какво е пансионска стая? Момент, сега ще поясня. Всеки, който учи далеч от града ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-17T14:15:32+02:00 924 3

Приказка за теб - Докторът и Луната 🇧🇬

Светлината на уличните лампи полека изгрява в здрачината на падащата вечер. Върховете на планината сребреят. Плах ветрец разрошва уморените стъпки на хора, улични кучета и подканва лунният сърп да засили своя златен блясък. Самотна, Вечерницата безгласно му се усмихва. Като на стар палав приятел. По ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-15T11:04:17+02:00 1.3K 6

Приказка за теб - Тя 🇧🇬

Тя
Понякога я виждам, ама само понякога когато съм много изморена в сянката на огледалото. В първия момент даже не смея да повярвам, че отново е дошла. Гледам да сдържам дъха си. Иска ми се да остане, да не я подплаша, да не я прогоня. Приближавам лице към нейното и чудо - тя ми се усмихва. Отначало ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-14T11:39:26+02:00 937 2

Приказка за теб - Приятелят 🇧🇬

Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-13T08:21:11+02:00 1.2K 4

Приказка за теб - Господин Робърт 🇧🇬

Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-12T08:20:54+02:00 1.7K 1 1

Приказка за началото 🇧🇬

Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...

линасветлана

Prose » Short stories

2009-02-11T08:49:21+02:00 1.1K 1 4

Коледа 🇧🇬

Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...

линасветлана

Prose » Others

2009-02-10T12:25:09+02:00 1.1K 1

Обичам 🇧🇬

Обичам всеки миг
живот.
Обичам от сърце
това, което даде Бог
и туй, което ми отне! ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-10-26T14:30:50+02:00 838 7

Ела 🇧🇬

Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-10-25T17:31:47+03:00 792 10

Защо? 🇧🇬

Защо умира неразбрана и сама в нощта,
с усмивка и без сълзи,
болката ми от лъжата?
Дори отново да излъжеш ти
не мен ще ме боли - ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-10-04T11:07:38+03:00 759 6

Най-хубавото 🇧🇬

Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да ...

линасветлана

Prose » Others

2008-08-16T12:13:18+03:00 1.1K 1

Крадат ме 🇧🇬

Крадат ме! Цял живот!
Крадат идеи, дрехи и усмивки!
Крадат детето в мен, а после и
жената - дори сълзата ми от
онзи ден! ...

линасветлана

Poetry » Philosophical

2008-08-14T09:40:06+03:00 1.1K 12

Не! 🇧🇬

Ще те обичам - както мога, ако мога!
Ще те прегръщам с непрекършени ръце!
Ще бъда всичко, но ти казвам: - Сбогом!
Сега е време ти да чуеш: - Не!
Оставила съм ти каквото трябва: ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-08-01T09:45:13+03:00 766 9

Здравей, измислице любов 🇧🇬

Да бъде - рекъл Бог
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка... ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-07-30T23:08:27+03:00 1.6K 5

Нещата от живота 🇧🇬

Нещата от живота
Поискаш ли да искаш и не искаш,
започнеш ли да правиш и рушиш,
ти всъщност сякаш ме притискаш -
неволно, странно... може би грешиш? ...

линасветлана

Poetry » Other

2008-07-27T22:46:40+03:00 865 6

Миниатюри 🇧🇬

След 100 години ти ще бъдеш
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка. ...

линасветлана

Poetry » Other

2008-07-26T10:20:53+03:00 1K 5

Така мисля 🇧🇬

В съвременото римоденствие,
чрез пролога на този век.
В последната - не бляскавата слава
на демоса и на отделния човек,
Кръгът на хроноса ни връща ...

линасветлана

Poetry » Other

2008-07-23T23:11:43+03:00 1K 9

След песента 🇧🇬

Когато пръстите ви отмалеят
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две... ...

линасветлана

Poetry » Other

2008-07-22T11:11:21+03:00 948 5

следлюбовно 🇧🇬

Кристален смях - небивал страх!
Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?
Една звезда като светулка впива ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-07-20T15:59:52+03:00 946 7

Равносметка 🇧🇬

Разхождайки се
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там, ...

линасветлана

Poetry » Love

2008-07-19T17:39:25+03:00 1.1K 11