линасветлана
835 results
Помниш ли ти?
Онзи свят? На мечти...
Или всичко
потъна?
Погубено! ...
Онзи свят? На мечти...
Или всичко
потъна?
Погубено! ...
718
17
Преди
да приюти
сънят
угрижената
дневна светлина. ...
да приюти
сънят
угрижената
дневна светлина. ...
616
10
Пътуваме. Към някого,
а може би към себе си?
В един експрес улавяме
вагон "Живот".
Поглеждаме съседите ...
а може би към себе си?
В един експрес улавяме
вагон "Живот".
Поглеждаме съседите ...
682
17
Работя. Като всеки тук!
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...
720
15
Последен зимен дъжд
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна ...
439
7
Опушеното слънце
пак изгрява,
и пак е време за игра.
Сърцето аритмично
се надява ...
пак изгрява,
и пак е време за игра.
Сърцето аритмично
се надява ...
554
12
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта ...
471
8
Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...
998
1
Платих!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто ...
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто ...
771
9
Денят обещаваше слънце за всички. Птиците рисуваха с гласовете си надеждата за мир. Синьото на небето примамваше утринната недоразсъненост. Росата по листенцата на градинските цветя искреше. Миришеше на едва започващо лято. Недостроеното все още гнездо на лястовиците пълнеше пространството на открит ...
740
2
Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних, изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Ми ...
793
5
- Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена. - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
- Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит. - Откъ ...
692
2
- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и ...
719
2
- Момичета, време е за ставане, хайде побързайте и добро утро! - гласът на дежурната възпитателка звучи глухо и настойчиво в декемврийската дрезгавина на утрото - също като лампата. Първа се пробужда Истината и поглежда с едно око часовника.
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...
- Ти пък какво искаш бе? Не можа ли да поспиш поне веднъж? ...
773
3
Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да ...
1140
4
Има моменти, в които Истината никому не е нужна. Тя търси теб, мен или който сметне за подходящ, но уви! Няма кой да и обърне внимание. Така е и тази вечер в малката, овършана сякаш от торнадо пансионска стая. Не знаете какво е пансионска стая? Момент, сега ще поясня. Всеки, който учи далеч от града ...
654
3
Светлината на уличните лампи полека изгрява в здрачината на падащата вечер. Върховете на планината сребреят. Плах ветрец разрошва уморените стъпки на хора, улични кучета и подканва лунният сърп да засили своя златен блясък. Самотна, Вечерницата безгласно му се усмихва. Като на стар палав приятел. По ...
1057
6
Тя
Понякога я виждам, ама само понякога когато съм много изморена в сянката на огледалото. В първия момент даже не смея да повярвам, че отново е дошла. Гледам да сдържам дъха си. Иска ми се да остане, да не я подплаша, да не я прогоня. Приближавам лице към нейното и чудо - тя ми се усмихва. Отначало ...
Понякога я виждам, ама само понякога когато съм много изморена в сянката на огледалото. В първия момент даже не смея да повярвам, че отново е дошла. Гледам да сдържам дъха си. Иска ми се да остане, да не я подплаша, да не я прогоня. Приближавам лице към нейното и чудо - тя ми се усмихва. Отначало ...
714
2
Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...
884
4
Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...
1150
1
1
Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...
841
1
4
Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...
843
1
Обичам всеки миг
живот.
Обичам от сърце
това, което даде Бог
и туй, което ми отне! ...
живот.
Обичам от сърце
това, което даде Бог
и туй, което ми отне! ...
637
7
Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...
577
10
Защо умира неразбрана и сама в нощта,
с усмивка и без сълзи,
болката ми от лъжата?
Дори отново да излъжеш ти
не мен ще ме боли - ...
с усмивка и без сълзи,
болката ми от лъжата?
Дори отново да излъжеш ти
не мен ще ме боли - ...
551
6
Най-хубавото в един живот е Раят на намерените отговори! Като пътища - дълги и сиви препускат питанките на надеждите ни: самотни, двойни, групови... Споделените маршрути носят личната отговорност на човешката странност. В редките, избликнали от невъзможно мълчание накъсани ридания на несвикналото да ...
893
1
Крадат ме! Цял живот!
Крадат идеи, дрехи и усмивки!
Крадат детето в мен, а после и
жената - дори сълзата ми от
онзи ден! ...
Крадат идеи, дрехи и усмивки!
Крадат детето в мен, а после и
жената - дори сълзата ми от
онзи ден! ...
852
12
Ще те обичам - както мога, ако мога!
Ще те прегръщам с непрекършени ръце!
Ще бъда всичко, но ти казвам: - Сбогом!
Сега е време ти да чуеш: - Не!
Оставила съм ти каквото трябва: ...
Ще те прегръщам с непрекършени ръце!
Ще бъда всичко, но ти казвам: - Сбогом!
Сега е време ти да чуеш: - Не!
Оставила съм ти каквото трябва: ...
564
9
Да бъде - рекъл Бог
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка... ...
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка... ...
1159
5
Нещата от живота
Поискаш ли да искаш и не искаш,
започнеш ли да правиш и рушиш,
ти всъщност сякаш ме притискаш -
неволно, странно... може би грешиш? ...
Поискаш ли да искаш и не искаш,
започнеш ли да правиш и рушиш,
ти всъщност сякаш ме притискаш -
неволно, странно... може би грешиш? ...
679
6
След 100 години ти ще бъдеш
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка. ...
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка. ...
805
5
В съвременото римоденствие,
чрез пролога на този век.
В последната - не бляскавата слава
на демоса и на отделния човек,
Кръгът на хроноса ни връща ...
чрез пролога на този век.
В последната - не бляскавата слава
на демоса и на отделния човек,
Кръгът на хроноса ни връща ...
783
9
Когато пръстите ви отмалеят
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две... ...
да дърпат струните на нечие сърце,
когато устните ви побелеят
да сричат думите, а тичат
мислите ви две по две... ...
737
5
Кристален смях - небивал страх!
Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?
Една звезда като светулка впива ...
Парчета от строшеното ми тяло.
Очаквах го, но не разбрах
дали до теб било е цяло?
Една звезда като светулка впива ...
734
7
Разхождайки се
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там, ...
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там, ...
801
11
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
