линасветлана
835 results
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да ...
  733 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...
  1092 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...
  1546 
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...
  879 
Някой ден
казват че бързо се става голям
хич не е бързо - отдавна го знам
думи вълшебни използвам дори
и ги повтарям с молба до зори ...
  621  13 
Между другото
Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим, ...
  684  16 
Какво мечтаят старците?*
Да видят
как завръщат се,
за мъничко, децата им
от дълъг и успешен път ...
  377 
Живот
никой не е съвършен
отраженията ни - също
ярък топъл студен
сам създаваш своята същност ...
  641  15 
Отпечатък
Отново побеля като във филм
мигът; животът; битието.
С каквото можем ще го украсим
за да зарадваме небето. ...
  680  24 
Хроника на работната седмица
Стигнахме до сряда.
Седмицата е преполовена,
но зимата е вироглаво-млада
и студ тече по белите ѝ вени. ...
  450 
днес
е слънчево и студено
още мирише на радост кафето
а чии ли къдрици с нещо уплашиха
стадото облаци дето пасяха в небето ...
  452 
Гости
И днес се извървя денят.
Прилежно сгъна времето си
в нечий дневник.
Послушни. Непослушни. ...
  584  15 
на прага на зимата:
късни есенни звуци
влачи вятърът неуморно
и бълбука преди да замръзне
новият епизод ...
  502 
Вместо сбогом
намира се сред прозата
която всички ритмизират
вълшебството на Любовта
но в думи То не се побира ...
  477 
Писмо от "онзи" свят
Нормалните се влюбват до полуда.
Допиват чувството и изтрезняват.
Намразват се. Взаимно и хронично.
Капанът щраква! Те го заслужават. ...
  726  21 
В нищото
В девет октави
и в няколко аколади
( калиграфски
разхвърляни ...
  512  10 
Сиромашки въжделения
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг. ...
  406 
Клепоуха орис
Усмивката- защитната ми броня,
премигва кротко в есента.
Аз само с нея плаша коня
на всеки рицар, не познаващ верността. ...
  487 
корени
клони
птици на път
есен е
лятото тръгна на юг ...
  477 
Тук*
отново нищо ново нямам да ти кажа:
отдавна мразя правилата на играта-
тук думите ни си остават смъ(р)тни
но знаеш ли с каква любов ги чакам ...
  447 
> Дилема
>
> В Театъра на сенките декорът е излишен
>
> защото смисълът си има роля, а щом ...
  678  12 
Ех, суета
Докато с някой се държиш
като с любимо мило куче,
натяквайки отново: виж,
очаквах друго да се случи. ...
  961  12 
Песничка за малките неща
Неделя! Есенна.
Свободен ден
от дните полудели.
Домашни чехли. ...
  627  18 
Аз и Ти / Сред оня свят от хубост побелял
когато си отиде радостта
(за някои
не винаги
е безнадеждно!) ...
  535  10 
Аз и Ти / Форма и Съдържание
Изчезна ли аз, изчезваш и ти.
Така си играем- на котка и мишка.
С годините станахме твърде добри,
а казват, че лесно се къса най-тънката нишка. ...
  729  10 
мигът усеща тишината в ставите
сълзѝ прожекторът в средата ѝ
раздвижи ли я – тук ще лумне
огън… и само пепел от покорство
ще остане, но той владее въздуха ...
  593  12 
Демон за лек
с времето
любовта доизносва
опашатата цялост
рогатата милост ...
  635  19 
" Всички имат права. Само мъдрите имат и
задължения"
-моя мисъл
Шарчица
Когато ситуацията влее врящата си лава ...
  603  14 
... за всеки спомен- снимка
Слънчицето ми, с огромната си усмивка,
с лепнатата, геройски, беля на коляното,
лека – полека порасна и милва с лъчите си
нечие момино (че защо му е вече майчино!?) рамо. ...
  491  12 
Притежания
*на фотографията "пейзажче" на вале5
Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце, ...
  446 
Акварел
неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба ...
  558  12 
Август
Дали това е всъщност времето за отдих?
Един изпълнен с радост миг от вечност
във който няма кой да ти напомня,
че длъжен си на нечията безсърдечност. ...
  623  21 
Da Capo al Fine*
живее ми се въпреки гнева
(все нещо грешно ще повторя)
с великата вселенска синева
(обичам я; не искам да умра; ...
  476 
Съм
* на Ана(бел)хид
корен съм – сух крив чепат-
взеха ми клоните и стъблото
вярвах че с тях ще умрат ...
  550 
Игра
Делници. Празници.
Хора и думи -
на път.
Искат. ...
  596  14 
Тръгвай
Да беше просто-като при разстроено пиано-
да викнеш акордьор щом фалшът проличи
и да зачакаш, плащайки си, дисхармонията
да изчезне и фразата перфектно да звучи, ...
  680  23 
Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер. ...
  514  11 
Мечешка история
Казах. Май на глухите ти уши
да не ходиш в гората далечна.
Сигурна бях- за лошата мечка.
Не успях да те спра. Срещна ...
  520  11 
Дневникът- Преди пет години
В килера на живота
скрих усмивката, която носех вместо грим.
Оставях на тъгата да избира с кого
какво и как, вечеряйки да споделим. ...
  734 
Метафора
Цял ден скитахме-
като кислородните молекули-
волни, доволни, слънчеви, безтегловни-
вдишвахме аромата на сладкото лято ...
  596  11 
Random works
: ??:??