линасветлана
835 results
Мислиш ли...
Мислиш ли, че ще мога отново
света да прегърна с ръцете си?
С двете си натежали от слово
ръце, че ще стигна сърцето си? ...
Мислиш ли, че ще мога отново
света да прегърна с ръцете си?
С двете си натежали от слово
ръце, че ще стигна сърцето си? ...
754
12
Нашата любов
Ние с нея още се обичаме!
Нашата Любов ще ни прости
пепелта от срещи и раздели...
сол в очите ù хвърляхме, ...
Ние с нея още се обичаме!
Нашата Любов ще ни прости
пепелта от срещи и раздели...
сол в очите ù хвърляхме, ...
669
9
Бъди...
Бъди живот за своята любов.
За преданата нежност - пристан благ.
Посрещай трудностите с ведрата надежда,
че мъдър и добър е този свят. ...
Бъди живот за своята любов.
За преданата нежност - пристан благ.
Посрещай трудностите с ведрата надежда,
че мъдър и добър е този свят. ...
682
8
... прози
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство. ...
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство. ...
1276
19
…от и до...
…А пътищата даже и да се отдалечават,
не могат всичкото в душите ни да заличават…
На прага на раздялата помахай и върви -
не се отчайвай, не плачи, не се бави… ...
…А пътищата даже и да се отдалечават,
не могат всичкото в душите ни да заличават…
На прага на раздялата помахай и върви -
не се отчайвай, не плачи, не се бави… ...
593
10
Може би
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се ...
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се ...
640
8
Любовта ни знае как
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...
750
12
Тайната на утрото
В небето над човешкия ни свят
навярно ти живееш в звезден град.
Заспивайки, отива всеки там,
но аз съм буден и оставам сам. ...
В небето над човешкия ни свят
навярно ти живееш в звезден град.
Заспивайки, отива всеки там,
но аз съм буден и оставам сам. ...
727
11
Лъжовен стих
Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.
Ще излъжеш, че сънуваш време.
Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.
Ще излъжеш, че за мен си бреме. ...
Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.
Ще излъжеш, че сънуваш време.
Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.
Ще излъжеш, че за мен си бреме. ...
513
8
Още
Пръстите ти
стискат ключа за дома
на сърцето ми.
Бавно го пускат ...
Пръстите ти
стискат ключа за дома
на сърцето ми.
Бавно го пускат ...
831
30
Дали те обичам?!
Обичам ли теб?!
Ровя покривката с пръст,
търся някакви странни посоки.
Сякаш се търси с въпроси любов, а любовта се смее - ...
Обичам ли теб?!
Ровя покривката с пръст,
търся някакви странни посоки.
Сякаш се търси с въпроси любов, а любовта се смее - ...
683
14
Кръговрат
Зима е. Сняг още няма.
Стъпва студът по
отсрещните покриви.
Вие в дъхчета въздухът. ...
Зима е. Сняг още няма.
Стъпва студът по
отсрещните покриви.
Вие в дъхчета въздухът. ...
544
11
Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради. ...
700
15
Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...
595
16
Обещание
Някой ден ще изляза навън.
Ще захвърля страха до вратата.
Ще се засмея, както зная, че мога,
ще изляза на среща - само почакай! ...
Някой ден ще изляза навън.
Ще захвърля страха до вратата.
Ще се засмея, както зная, че мога,
ще изляза на среща - само почакай! ...
690
19
Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...
705
14
Аромат
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни. ...
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни. ...
651
14
Прошка
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка. ...
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка. ...
865
18
Звезда
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги - ...
Детето на бедняка
с песента си цепи
чужди пънове за огрев.
Нарежда ги - ...
883
15
Мъка
... ще си простя ли самотата,
която вечно моя път разстила?
Годините вървят и не вървят -
от мъка и през мъки хлябът ...
... ще си простя ли самотата,
която вечно моя път разстила?
Годините вървят и не вървят -
от мъка и през мъки хлябът ...
613
17
744
37
Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце. ...
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце. ...
536
17
Облачна песен
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците. ...
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците. ...
704
25
Ти
Върху листите слиза нощта.
Пише тайни и нежно се смее.
Месецът тихо рови в прахта,
чувство търси - да го завладее. ...
Върху листите слиза нощта.
Пише тайни и нежно се смее.
Месецът тихо рови в прахта,
чувство търси - да го завладее. ...
743
21
Сърце
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно, ...
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно, ...
667
18
Вземи за себе си...
Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,
много радост, раздадена и на другите хора,
слънце и сянка в мислите бистри, красота
в прилежната щедрост на малките истини... ...
Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,
много радост, раздадена и на другите хора,
слънце и сянка в мислите бистри, красота
в прилежната щедрост на малките истини... ...
569
11
Дъжд от мечти
Дъжд от мечти много рядко вали,
не защото няма Вода на Земята.
От несбъднати дни страшно боли,
щом усети порива Синевата. ...
Дъжд от мечти много рядко вали,
не защото няма Вода на Земята.
От несбъднати дни страшно боли,
щом усети порива Синевата. ...
872
19
Молитва
... Върни ми
онзи Сън за Любовта,
за тихия копнеж
на женските ми длани ...
... Върни ми
онзи Сън за Любовта,
за тихия копнеж
на женските ми длани ...
731
29
Двама
Кой си ти и коя съм аз,
и какво проумяват истини
в дните ни, болни от спестени милости,
сякаш пясък от слова ...
Кой си ти и коя съм аз,
и какво проумяват истини
в дните ни, болни от спестени милости,
сякаш пясък от слова ...
505
16
Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...
635
21
Пътища на любовта
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата? ...
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата? ...
751
18
Пътник
Изрита ли те твоята любов?
Не си отивай! Влез и разкажи!
След този тъжен послеслов
изтрий сълзите... Брат - режи! ...
Изрита ли те твоята любов?
Не си отивай! Влез и разкажи!
След този тъжен послеслов
изтрий сълзите... Брат - режи! ...
559
7
Белязани
Смълчана нощ раздира светлината на деня.
Прибрал е Залезът-беглец душите ни лъчисти.
Умората пълзи по формите-фантоми на съня.
А аз? Дълбая своя свят. Дали ще се разлисти? ...
Смълчана нощ раздира светлината на деня.
Прибрал е Залезът-беглец душите ни лъчисти.
Умората пълзи по формите-фантоми на съня.
А аз? Дълбая своя свят. Дали ще се разлисти? ...
759
22
Акварел
Сянка от клонка на бор
върху жегата слиза.
Пее щурче с неуморно
гласче от тревите наблизо. ...
Сянка от клонка на бор
върху жегата слиза.
Пее щурче с неуморно
гласче от тревите наблизо. ...
551
24
Аз и Ти
От спомена остана ми една сълза,
голяма, кръгла, истинска планета,
да плувам с нея в океан от чудеса
през горест, мъка... над несрета. ...
От спомена остана ми една сълза,
голяма, кръгла, истинска планета,
да плувам с нея в океан от чудеса
през горест, мъка... над несрета. ...
885
33
Дърво без корен
Лъжовен свят в книжовен ред,
какво ли пак ще ни разкажеш?
Небе… хвърчило без конец….
очи, поискали да знаеш… ...
Лъжовен свят в книжовен ред,
какво ли пак ще ни разкажеш?
Небе… хвърчило без конец….
очи, поискали да знаеш… ...
1088
24
Непознат
Кротки тайни, гневни неистини -
низ от дни, провървяли години.
А дланта ми мълчи между длани,
набраздени от жестове и от драми. ...
Кротки тайни, гневни неистини -
низ от дни, провървяли години.
А дланта ми мълчи между длани,
набраздени от жестове и от драми. ...
778
24
Мрак
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...
Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта. ...
635
18
Ням избор
Избираме едно небе да ни притиска
над крачките, които тежко местим -
приличаме на всеки, който ни поиска
и плачем в центъра на своето "не искам". ...
Избираме едно небе да ни притиска
над крачките, които тежко местим -
приличаме на всеки, който ни поиска
и плачем в центъра на своето "не искам". ...
793
29
Ескиз
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове. ...
Рисуват думите пространства и безвремия.
Палуват безпосочни страхове и студове,
а ние - простосмъртни от неверия,
помръкваме край свои или чужди грехове. ...
832
1
32
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
