Божествената красота на музика от орган
в неземната хармония на тези върхове...
Тук моят дух нагоре, все нагоре
безкраен космосът зове...
Тук всички тайни на Всемира ...
Вдъхновяват те кръчми и брегове каменни...
Казват, геният много пъти се е прераждал...
В теб и морето бездънно се дави...
А поезията ти е свята и пъклена жажда!
Обсипват те щедро звезди безбожни... ...
Вселената във мене се оглежда,
наблюдава...
В душата ми, родена от Всемирната душа...
Бог Вечната хармония създава
с любов и нежност. В светлина... ...
Сред толкова стаена злоба и омраза. . .
Сред горделивост сляпа и болна суета. . .
На Господ моля се, да пази
душите ви раними, на деца. . .
Защото тук , ...
Обичам те със ярост и безумство...
Обичам те със мрак и светлина...
Обичам те с очи и устни...
Изпивам те с душа и сетива...
Обичам те дори в съня си... ...
На Алиса и Даша (LONTANA)
(провокирано от техни стихове)
Защото нищо в природата не се губи,
всяко време има поети и хора добри. . .
Всяко време има своите грешки, заблуди, ...
Защото знам, че горе си... И гледаш,
изпратен от добрия доктор Кеворкян,
там някъде при нежните сирени,
отвъд полетата пустинни на Титан...
Отвъд седефените порти... ...
Будя се до мъжа, когото обичам.
И заспивам на силното негово рамо.
Господи, толкова дълго бях ничия.
В светли сънища имах го само.
Господи! Исках го лудо! ...
Господи, най-близо сме до Тебе там, където
е границата на нещата...
Където сушата се слива със морето...
Небето със земята...
Господи, най-близо сме в началото и края. ...
И може би, защото дълго няма да ме има тук...
И може би, защото Вечността е забранена,
когато бъда само лъч или пък дух,
зареян във безкрайната Вселена...
И може би, защото всичко е така ...
Като видения на сляп художник,
дошли от тъмното небитие,
величествени, светли, невъзможни
в съня ми идват чужди светове...
И търся код да ги разчитам, ...
Събирам всички мигове като скъперник...
Откраднатите ласки, нежността...
И приютени в светлото безвремие,
душите ни се сливат в светлина...
И приютени в мрака топъл, ...
Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
със остри таралежови бодли...
Нито от дума, нито пък от жест ще може
през този ден да ме боли...
Ала от болка вечер иде ми да вия... ...
Поетите умират млади,
за да беседват дълго с Вечността ...
На живите оставят нежните си клади,
за да ги топлят след смъртта...
Изгаряме на светлите им клади ... ...
Простете и, че рано си отиде,
че се сбогува рано със света...
Дали животът страшно я обиди,
или пък тя не го разбра?
И не мислете, че се е предала, ...
В самия край на световете...
В началото на времето ...
Животът е неразцъфтяло цвете
и светлината със любов е бременна...
Животът е едно предчувствие ...
Прости им, Господи, този последен грях.
Най-чистите твои деца при Тебе самички идват.
Тях ги прекърши рано белият свят.
И това е тъжна и черна поличба.
Прости им, Господи, те са светли деца... ...
Не ревнувай от моите думи,
от флирта среднощен със самотата.
Те са моето дълго пътуване
към Бог ...И към мене самата...
Те са моето стръмно изкачване ...
