Не можеш да отплаваш, Капитане.
Платната ти са срастнали за котвата.
По дяволите, даже Господ прати...
Бардаците са ти попили в костите.
През руля е прокарало мушкато, ...
Помолих те. Недей да ми звъниш
по телефона. Нито на вратата!
Звучиш като фонтаните на Рио.
Ухание на влага и какао.
Прекъсва нещо... тит... тит... тит. ...
От студа се събудиха още по-рано петлите.
Попът беше нахлузил, под расото, риза басмяна.
Белобрадото слънце е зимният крал на лъжите -
захароса иконите с дяволски дим на тамян...
Изкорубени баби се кръстят, мърморейки смешно. ...
Ще дойдеш ли за втори път във къщи?
(Сама жена съм и ще тръгнат слухове...)
Младея. И съм хубава по бръчки.
А ти си Господ. Еее, не си евнух.
С палтото си дори изглеждам гола... ...
Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар, ...
На брега чух мъжете - дервиши пияни -
как деляха монети. Неистово пяха.
И трептяха и плачеха с глас на камбани,
а сърцата им - касички - тежко звъняха.
После вятърът духна коси разпиляни ...
Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)
Търся се из двора на комшиите. ...
Размести се къщата. Срина се шатрата.
Листата са гилзи. Небето е ниско.
А гроздето - кисело. Нищоочакващо.
Заглъхнало слънце. Мълчи като писък.
Дърветата - криви. Оградата - чужда. ...
на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия! ...
Някой лае по кучето. Тая вечер е тъмна.
Няма помен обичане. Устните ми са стръмни.
Гол е дворът ми. Бедният. И се крие от мрака.
А луната, поредната, олюлява хамака ми.
Над оградата дебне остър лъч като брадва. ...
Няма да те моля. Аз съм силната.
Помогни ми, Господи! По дяволите...
А разправяше, че ме обичаш,
докато си просеше разпятие.
Няма да те моля. Мога някак ...
Поезия! Великата любовница...
По вехт шаблон и щипка нова страст,
очаква чужди сЪлзи да й светят,
а нейните сълзИ - да й простят.
Нахранена от раните на другите - ...
Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.
Ухая на златисто и отровно.
Не ме помисляй! Миналото мина. ...
Oная сутрин мама изпищя.
Дотича баба, блъскайки полите си.
А дядо - най-спокойният от тях -
треперещо ме грабна, като прилеп.
И детството, пораснало до смок, ...
За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете. ...
Баба Мара - ду Арабску и назаде:) (вдъхновено от Вальо)
🇧🇬
(отговор към стихотворението на Вальо Йорданов):
Сига ша ти разпраям как са случи.
Тооо ногу ма йе срам, ма кво да прая?!
Дорде сми живи на акъль са учим,
да мойм да изпрустейм най-накрая. ...
След близост се усещат разстоянията,
които слепоочията помнят.
Забравих мисълта: да бъдем заедно.
За Рим остана моята порочност.
Не бях виновна, че съм Клеопатра - ...
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всички мои гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...
Затяга ме за гърлото невидимо въже,
а корабът спокойно се дави в плитчините.
Глупак си, капитане! Осинови мъжете,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност. ...
Очите ти приличат на... очи.
А изгревът е точно като залез.
Любов не можеш с враг да поделиш,
и сам да изядеш гергьовско агне.
Косите ми - за теб - не са реки... ...
Омръзна ми от теб! Какво висиш
като бездомен пудел пред вратата ми?
Възвишено пропаднал фетишист.
Изглеждам ли излъгана - да вярвам?
Заключвам се. С последното резе. ...
Внезапна като трус усетих болката,
зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра. ...
Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Виси звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му дъхти на стар тамян.
А корабът е храм, но е продаден.
Сирените... Не пяха ли добре?! ...
По душа заприличах на село.
Тиха. Бавна. Спокойна. Красива.
До сеното, под сянка дебела,
спи кокошчица - пъстра и жилава.
Издължавам се в бавно очакване, ...
Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар.
Петлите само тихо се прозяват, ...
Съборете оградата! Моят живот
е вълнуващ до смърт - като божие раждане.
Имам смелост да правя (пред всички) любов,
и честта да се радвам на още омраза.
Първи сняг е сърцето ми. Чистият звук ...
Не осъзнавах колко съм пораснала,
преди да се простя и с непростимото.
Когато съм се раждала, повярвах,
а после просто знаех, че Го има.
Загубих татко като ключ от джоба, ...
За пръв път чувах как пищят съседите,
и първите петли, преди линейката.
Две сини лампи ослепиха времето.
Сестричката ми плака за фенерчето си.
Чертаха с тебешир. А фотографите ...
Догарят свещите, а в стаята е светло.
Пердетата се вдигат като идоли.
Последната ми нощ изпя петелът -
по изгрев залезите са невидими.
Приятелите - траурно прегърбени, ...
Надигаха ракия. И я лисваха
в гърлата си, съвсем по диогенски.
Устите им пресъхваха от вицове
и давеха моретата във себе си.
Небето се напука - зряла диня. ...
„ - С какво име наричате Бога, преподобни отче? - запита абатът.
- Няма име - отвърна дервишът - Бог не може се побра в имена,
името е затвор. Бог е свободен..."
Никос Казандзакис
из „Рапорт пред Ел Греко" ...
