slaveja123 (Слава Костадинова) - Works

Моята муза 🇧🇬

Моята Муза развихрена.
Не ме оставя на мира.
Сутринта от рано е станала
и място не си намира.
Какво толкова се разработила ...

slaveja123

Poetry » Other

2019-08-09T14:57:12+03:00 1K 1 3

На път 🇧🇬

Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2019-08-07T18:13:32+03:00 1K 1 2

По жътва 🇧🇬

Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов. ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-06-23T09:19:33+03:00 1K 2 2

В часа на залеза 🇧🇬

Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ...

slaveja123

Prose » Short stories

2019-06-05T19:11:04+03:00 967 2 2

Песен на болката 🇧🇬

Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-06-04T08:30:34+03:00 771 1 3

Песента на мечтата 🇧🇬

Като семето да съм любима
Да ме грабне в прегръдките южнякът
и да ме засади в земята.
В утробата й топла да се сгуша
и когато дойде пролетта ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-05-19T06:24:26+03:00 881 1 1

Ще те обичам даже след смъртта 🇧🇬

Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в Познанието.
Другата се убеди, ...

slaveja123

Prose » Novellas and novels

2019-05-07T18:44:03+03:00 1.4K 1 5

Дафни и Слънчогледа 🇧🇬

Няма път за обратно
има само напред.
Има дървото от Дафни,
има огън и лед..
Има прегради по Пътя ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2019-05-07T18:02:32+03:00 844 3

Когато 🇧🇬

Когато се изпразни с болката шишето
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила. ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2019-05-03T11:24:35+03:00 836

****** 🇧🇬

Сърцето ми -
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени, ...

slaveja123

Poetry » Other

2019-04-20T00:08:03+03:00 933

Въпросът 🇧🇬

Не е въпрос на положително мислене
или на някакъв план.
И аз плача понякога тихичко в нощите
и даже червя се от срам.
Върша си грешките, искам си прошките, ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2019-04-13T23:33:07+03:00 819 1 3

Любовна нощ 🇧🇬

Ръката ти нежно рисува
знаци по моята кожа.
Кръвта ми под нея лудува.
Да спре не иска. Не може.
Задъхани падат звездите, ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-04-10T12:01:51+03:00 826

Пролетна закачка 🇧🇬

Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал, ...

slaveja123

Poetry » Landscape

2019-03-20T19:05:00+02:00 1.2K 1

Половината 🇧🇬

Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2019-03-17T17:38:49+02:00 817 4

Аз Жената 🇧🇬

Имам всичко от тази Вселена,
аз съм късче от нейното чудо -
две крила на душа уморена,
под езика завързана лудост.
На сърцето дъгата небесна - ...

slaveja123

Poetry » Other

2019-03-08T23:32:17+02:00 897 2 7

Звездната соната 🇧🇬

Като шепа миди
по пясъка събрах следите
Запази ме. Ще стана на антика,
която цената си не знае.
Ще имам пет звезди - ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-02-24T10:32:50+02:00 810 1 1

Цветовете на палитрата 🇧🇬

I
За кой ли път ме изкараха от кожата. Хайде де! Ще ми се прави на честна и почтена! Тези номера пред мене не минават! Смята, че има завеса! Полека, да не се скъса! Любовникът зад гърба, съпругът – до задника й, и хайде, всичко ни е наред! Пред ония, мижитурките, положение създава. И те се лепят, по ...

slaveja123

Prose » Short stories

2019-02-18T13:50:22+02:00 1.6K 4

Приютени дни 🇧🇬

Пресъхна стомната на рафта,
Извора затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си, ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-02-17T18:57:55+02:00 733 1 1

Любовни напеви 🇧🇬

Моя обич белязана,
прекъсната песен на птица.
Сто думи млъкват неказани,
а надеждата – в белезници.
Сърцето тръпне в затишие ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-02-03T16:20:49+02:00 745 3

***** 🇧🇬

*****
Когато тръгнеш по Пътя
винаги оставяш следи.
Някъде цвете настъпиш,
убодеш се и после кърви. ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-01-30T17:05:49+02:00 626

Осъмване 🇧🇬

Ето пак попаднах
в онази стая - тъмната
без да зная защо съм тука
и съм се свила като пеперуда в какавидата.
Не помня как долитам до нея. ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2019-01-25T11:25:09+02:00 580

Моето Богоявление 🇧🇬

Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят ...

slaveja123

Prose » Short stories

2019-01-07T08:42:51+02:00 920 3 4

Едно дълго очакване 🇧🇬

Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах, ...

slaveja123

Poetry » Other

2019-01-05T18:34:49+02:00 651 2

Танго 🇧🇬

Танцувай с мен. Прилепи ме, завърти ме.
Удави ме с аромат на любов.
Разтопи ме в тази жежка омая,
на едно страстно и нежно танго.
Разкажи ми с ръце и трепет на тяло ...

slaveja123

Poetry » Love

2019-01-01T16:21:07+02:00 633

Семката и времето 🇧🇬

Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...

slaveja123

Prose » Others

2018-12-16T14:54:23+02:00 1.3K

До следваща среща 🇧🇬

Ти, застана пред мен –
копнеж с тяло на мъж.
Стана прозрачен денят
и стана горещ.
Свалих на години кожуха. ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-12-12T00:45:47+02:00 1.5K 2 3

Очакване 🇧🇬

Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-12-08T18:31:24+02:00 735 1 1

Любовна песен 🇧🇬

Изгорях!
Изгорях като факла.
Станах на пепел.
Сега чакам вятъра.
Да ме разпръсне. ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-11-28T13:04:09+02:00 550

Старата маса 🇧🇬

Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. От ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-11-23T10:02:46+02:00 832 2

Не затваряй очи 🇧🇬

Не затваряй очи
вънка мракът ни дебне.
В клони вятър бучи.
вие в горските дебри.
Не затваряй очи - ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-11-13T16:50:23+02:00 623 1 3

Венчавка 🇧🇬

Тихи морски вълни -
пелена във краката ми,
а морето шепти
и целува ръката ми.
Пак ме мами на сън ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-11-07T09:57:03+02:00 951 3

Есенни пчелички 🇧🇬

Ей замина лято къдрокосо.
Училищно звънче весело запя.
Пъстра есен на крила се носи
И засипа в злато цялата Земя.
Птиците отново далеко отлетяха ...

slaveja123

Poetry » For children

2018-10-31T11:18:10+02:00 1.2K 1

Кръстът на времето 🇧🇬

Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-10-27T19:34:08+03:00 672

Пътя на душите 🇧🇬

Не знам през колко небеса
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-10-19T20:39:40+03:00 962 2 3

Пазачът на фара 🇧🇬

– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-10-13T09:56:36+03:00 880 3 7

Когато снеговете се стопят 🇧🇬

Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-09-27T00:55:19+03:00 1.3K 5 7

Ден на събиране 🇧🇬

Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-09-19T23:13:52+03:00 531 3 2

Пасторални селски истории - Докторката 🇧🇬

Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-09-17T12:24:13+03:00 802 1 3

Обичай ме 🇧🇬

Обичай ме
преди денят да е утихнал мъртъв
и ангелският хор да е замлъкнал.
Завържи мигът за облак скитащ
що призори ще разоре небето. ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-09-11T22:55:44+03:00 600 1 4

Ще те обичам даже и след смъртта 3 откъс 🇧🇬

Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...

slaveja123

Prose » Novellas and novels

2018-09-07T16:15:16+03:00 880 1 1