slaveja123
189 results
Моята Муза развихрена.
Не ме оставя на мира.
Сутринта от рано е станала
и място не си намира.
Какво толкова се разработила ...
  784 
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
  817 
Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов. ...
  811 
Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ...
  744 
Любима,
съдрах нощта на парчета
в някое да те намеря,
но сънят далеч ги отнесе
и нарисува странни химери. ...
  565 
Като семето да съм любима
Да ме грабне в прегръдките южнякът
и да ме засади в земята.
В утробата й топла да се сгуша
и когато дойде пролетта ...
  665 
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в Познанието.
Другата се убеди, ...
  974 
Няма път за обратно
има само напред.
Има дървото от Дафни,
има огън и лед..
Има прегради по Пътя ...
  668 
Когато се изпразни с болката шишето
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила. ...
  664 
Сърцето ми -
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени, ...
  742 
Не е въпрос на положително мислене
или на някакъв план.
И аз плача понякога тихичко в нощите
и даже червя се от срам.
Върша си грешките, искам си прошките, ...
  641 
Ръката ти нежно рисува
знаци по моята кожа.
Кръвта ми под нея лудува.
Да спре не иска. Не може.
Задъхани падат звездите, ...
  665 
Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал, ...
  915 
Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...
  628 
Имам всичко от тази Вселена,
аз съм късче от нейното чудо -
две крила на душа уморена,
под езика завързана лудост.
На сърцето дъгата небесна - ...
  727 
Като шепа миди
по пясъка събрах следите
Запази ме. Ще стана на антика,
която цената си не знае.
Ще имам пет звезди - ...
  636 
I
За кой ли път ме изкараха от кожата. Хайде де! Ще ми се прави на честна и почтена! Тези номера пред мене не минават! Смята, че има завеса! Полека, да не се скъса! Любовникът зад гърба, съпругът – до задника й, и хайде, всичко ни е наред! Пред ония, мижитурките, положение създава. И те се лепят, по ...
  1220 
Пресъхна стомната на рафта,
Извора затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си, ...
  545 
Моя обич белязана,
прекъсната песен на птица.
Сто думи млъкват неказани,
а надеждата – в белезници.
Сърцето тръпне в затишие ...
  567 
*****
Когато тръгнеш по Пътя
винаги оставяш следи.
Някъде цвете настъпиш,
убодеш се и после кърви. ...
  478 
Ето пак попаднах
в онази стая - тъмната
без да зная защо съм тука
и съм се свила като пеперуда в какавидата.
Не помня как долитам до нея. ...
  426 
Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят ...
  741 
Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах, ...
  493 
Танцувай с мен. Прилепи ме, завърти ме.
Удави ме с аромат на любов.
Разтопи ме в тази жежка омая,
на едно страстно и нежно танго.
Разкажи ми с ръце и трепет на тяло ...
  467 
Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...
  1096 
Ти, застана пред мен –
копнеж с тяло на мъж.
Стана прозрачен денят
и стана горещ.
Свалих на години кожуха. ...
  1238 
Пътят някак си скъсил се е
от безкрайно дълги крачки.
и отново вървя в лабиринта
на отиване... очакване.
Сянката догонва сянка, ...
  566 
Изгорях!
Изгорях като факла.
Станах на пепел.
Сега чакам вятъра.
Да ме разпръсне. ...
  416 
Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. От ...
  634 
Не затваряй очи
вънка мракът ни дебне.
В клони вятър бучи.
вие в горските дебри.
Не затваряй очи - ...
  445 
Тихи морски вълни -
пелена във краката ми,
а морето шепти
и целува ръката ми.
Пак ме мами на сън ...
  763 
Ей замина лято къдрокосо.
Училищно звънче весело запя.
Пъстра есен на крила се носи
И засипа в злато цялата Земя.
Птиците отново далеко отлетяха ...
  787 
Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...
  510 
Не знам през колко небеса
преминах да те срещна.
Дали бях зла или добра.
Дали бях грешна ил безгрешна.
Дали по тръните вървях ...
  784 
– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...
  688 
Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...
  1048 
Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...
  359 
Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...
  608 
Обичай ме
преди денят да е утихнал мъртъв
и ангелският хор да е замлъкнал.
Завържи мигът за облак скитащ
що призори ще разоре небето. ...
  410 
Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...
  707 
Random works
: ??:??