slaveja123 (Слава Костадинова) - Works

Рисунката 🇧🇬

Ето пак съм аз –
след милион години.
И небето е същото
токова синьо.
Под краката ми боси ...

slaveja123

Poetry » Other

2018-02-14T00:58:05+02:00 477 2 2

Вечерно 🇧🇬

Застилам леглото
и слагам двете стари възглавници
пълни със спомени
и със солта от сълзи изплакани.
Аз и нощта сме верни приятели. ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-02-11T00:39:57+02:00 567 3 5

Реброто на Ева 🇧🇬

Отворих очи в странна тишина. Часовникът не беше звънял. а аз бях будна?! Е, да! Неделя е! Няма да ходя в холдинга. Обещах на майка си да остана вкъщи и да подредя мазето.
Денят обещаваше да бъде хубав. Късна есен е, ала слънцето се бе подало, усмихвайки се весело на света. Дърветата смирено се бяха ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-02-04T21:49:55+02:00 1.7K 3 7

Триптих 🇧🇬

Три глътки в живота отпих.
Първата беше шампанско -
лумваха в мене искри,
литвах в звездни пространства.
Втората беше "Розе" - ...

slaveja123

Poetry » Love

2018-02-02T10:26:36+02:00 1.9K 4 14

Войната на горгоните 🇧🇬

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-01-17T14:14:46+02:00 935 3 3

ДЪРВОТО И ЗИМАТА 🇧🇬

През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето, ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-01-10T22:28:20+02:00 555 1 3

Познанието 🇧🇬

Повярвах, че любовта е огън,
когато сърцето ми стана пепел.
Повярвах, че е вода,
когато душата ми стана лед.
Разбрах, че е била песен ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2018-01-06T00:00:08+02:00 579 2 3

Рождеството 🇧🇬

Жената седеше унило и не обръщаше внимание на шума около себе си. Въпреки че хората се стараеха да говорят тихо, шепотът им сякаш изпълваше цялата зала. Тя не искаше да вдигне глава, защото срещу нея стоеше нейната първа любов, мъжът на живота ѝ, който след малко щеше да стане бившият ѝ съпруг.
Първ ...

slaveja123

Prose » Short stories

2018-01-02T10:53:06+02:00 1.2K 3 3

Реквием 🇧🇬

Стъпките ми ще заглъхнат.
Ще пресъхне споменът
като река обжарена от слънце.
Ще отминат празници и всекидневия
и огънят на жаравата ще гасне. ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2017-12-22T17:04:29+02:00 534 3 5

Тя вечната 🇧🇬

В миг започна нашата вечност.
Смени цвета си небето.
Стана като зрял кестен,
а златните точки – звездите.
Устните ти луната замести ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-12-16T01:27:34+02:00 492 1

Съновидение 🇧🇬

Сънувах, че сме в райска градина.
Душите ни бяха голи -
като новородени деца.
Радостта никога не се скриваше
и нямаше даже облак от тъга. ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-12-14T13:54:02+02:00 432 1 1

Вятърът 🇧🇬

Вятърът простена безутешно
и раздипли морна тишина.
Погали я, а тя прошушна нещо
и той от нежност премаля.
Събра окапалата шума, ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-12-08T19:33:52+02:00 571 3

Откъс от хумористичната книга 🇧🇬

Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше ...

slaveja123

Prose » Novellas and novels

2017-12-06T15:37:42+02:00 847 1

***** 🇧🇬

Имам белег на сърцето.
Белег незарастващ.
От оная чудна вечер
под звездите гаснещи.
Там две думи ми прошепна, ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-12-03T23:05:59+02:00 708 3 5

Дървото 🇧🇬

То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...

slaveja123

Prose » Short stories, Humorous

2017-11-29T09:20:22+02:00 1.2K 1 5

Завръщане 🇧🇬

Пак сме тук
на това странно място,
което е ничия земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга". ...

slaveja123

Poetry » Other

2017-11-28T09:07:35+02:00 567 1 8

Изневярата 🇧🇬

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-11-19T22:02:53+02:00 1.7K 3 7

Препускане 🇧🇬

Давай живот!
Аз съм в твойта колесница -
аз пепеляшка или царица!
Оставаш ме да вярвам,
че съм кочияша, ...

slaveja123

Poetry » Other

2017-11-18T14:39:24+02:00 536 2 4

Зазоряване 🇧🇬

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-11-15T12:35:48+02:00 891 2 4

Отиваща си любов 🇧🇬

И всичко е безкрайно същото,
цъфтят цветя и вият ветрове.
В кожуха зимен се загръщат
най-истинските земни страхове.
А ражда се същинско утрото, ...

slaveja123

Poetry » Philosophical

2017-11-11T11:29:59+02:00 588 1 9

Само искрица 🇧🇬

Отново си тук.
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал. ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-11-10T16:01:45+02:00 2K 5 6

СПОМЕН ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-11-02T19:34:56+02:00 2.6K 3 5

Момичето и морето 🇧🇬

Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радио ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-11-01T21:44:52+02:00 1.2K 1 3

Танцът върху времето 🇧🇬

Тъй ласкав е денят когато ме събужда.
Целува слънцето очите ми,
росата утолява мойта жажда
с една любов от нежност недопита.
Земята се постила под краката ми ...

slaveja123

Poetry » Other

2017-10-27T11:46:42+03:00 539 2 5

Летен дъжд 🇧🇬

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...

slaveja123

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2017-10-26T00:16:47+03:00 999 2 3

Изгорелият хляб 🇧🇬

РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-10-13T22:46:33+03:00 668 1 6

Нестинарката 🇧🇬

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...

slaveja123

Prose

2017-10-12T15:25:12+03:00 1.8K 3 4

***** 🇧🇬

Ръката ти по тялото ми свири
рапсодия във светло синьо.
Отваря се небето
и пада пух от ангелски криле.
Разтварям се във тази нежност ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-10-11T14:06:46+03:00 551 3 8

Единственият 🇧🇬

Уморен си, нали?
Денят беше тежък.
Ела, полегни.
Ще те завия с надежда.
Ще пришия криле ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-10-10T11:03:19+03:00 685 3 6

Като в приказка 🇧🇬

Някак ненадейно,
като в приказка стара,
на пръсти дойде любовта.
Бе някак различна,
не бе остаряла, ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-10-08T11:23:36+03:00 843 4 12

Любовта е безвремие 🇧🇬

Лудост е!
Знам, че е лудост.
Но всъщност
какво от това?
Един миг политаш, ...

slaveja123

Poetry » Love

2017-10-04T09:40:25+03:00 619 2 6

Младенецът 🇧🇬

– Усетих как сънят си отива, духвайки в клепачите ми, и инстинктивно отворих очи. Манастирът беше още тих, но това бяха миговете преди разкъсване на тишината. След малко клепалото ще удари. Усещам го с цялото си същество. А и как иначе? Вече двадесет години съм тук. Когато чичо ме доведе, бях още де ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-10-03T18:18:12+03:00 2.3K 2 11

Изповедта 🇧🇬

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-09-21T15:30:41+03:00 877 3 4

Фонтанът с лебедите 🇧🇬

Тя свиреше на цигулка и стоеше в първият ред от ляво, а русо – пепелявата ѝ коса блестеше, осветена от прожекторите, като посипана със златен прах. Той свиреше на флейта и стоеше от дясно, но всеки възможен миг погледът му се отправяше към цигуларката вдъхвайки от красивото ѝ присъствие, а флейтата ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-09-17T10:23:05+03:00 1.6K 2 1

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..." 🇧🇬

– Недей тръгва, дъще! – тръшна се майка ми и ме разряза на две. Иди, че събирай половинките, които ритат една срещу друга. Разбрах: само майка ми може да ги събере. Въпросът беше как да я кандърдисам да го направи. Ама нали съм от стара коза яре, след няколкодневно умилкване и ред обещания майка ми ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-09-14T15:15:43+03:00 2.7K 4 5

В дълбините на изгрева 🇧🇬

Телефонът звънна и ме изтръгна от най-интересния момент на съня, което беше непоправимо. Всички се разбягаха и съзнанието ми се изпразни. Отворих очи, поздравявайки деня, сякаш никога не се бях разделяла с него.
Той току-що идваше, стъпвайки на пръсти, ръсейки светлина, която извикваше за живот всич ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-09-07T22:59:24+03:00 2.9K 4 11

Картините на живота 🇧🇬

КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-08-27T22:27:47+03:00 1.2K 1 1

Баба Пена и дядо Митре 🇧🇬

- Митрееее, Митреее. Къде се бре?
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...

slaveja123

Prose » Short stories, Humorous

2017-08-24T20:37:08+03:00 1.3K 3 4

Пасторални селски истории 🇧🇬

– Дечооо, Дечоооо! Къде си, бре?
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-08-22T15:56:03+03:00 1.3K 1 4

Дòбра 🇧🇬

ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...

slaveja123

Prose » Short stories

2017-08-16T20:32:39+03:00 772 1 3