starkmaster
303 results
Да запалиш слънце
Времето е болка. И борба.
Измълчани тишини. И жажди.
Безвремието е нежност. И вяра.
Избор. Надежди. И обети. ...
  590 
Моята есен
Измълчавам тишината
И сълзата изплаквам.
В есен. В моята есен,
в която обичам, ...
  517 
Цял живот
Цял живот
събирах любов,
за да сътворя
тази полудяла ...
  574 
Надежда за живот
Счупени парчета живот.
Времето боли от безверие.
От мизерия, отчаяние и упреци.
Пропукани илюзии гризат очаквания ...
  447 
Моите моменти и миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
  484 
Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...
  467 
Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...
  561 
Една е истината
Пресичат се разстояния.
Гонят се думи, мисли, желания.
Губиш си ума
на ръба на безмълвието. ...
  552 
Нежен зов
Иска дните ти и нощите ти.
Вижда те, чува те, усеща те
в душата си настръхнала.
Жадува те, пребродил света. ...
  527 
Миг за обич
В мигове притихнали като този
вечерта пие на залеза златото.
Докосване стаено в поглед,
една сълза капва в скута ...
  675 
Есенна миниатюра 1
Есента се случва
в дъждовната капка
и жълтото листенце,
което игриво я гони. ...
  545 
Колко му трябва на човека...
Докосвоне. С ръка и мисъл.
Огънче в есенния ден.
И стих, в сърцето притихнал.
Сълза, изпила настръхналата ...
  560 
Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...
  490 
Животът е Път
Животът е Път.
Към себе си и светът.
Грапав е Пътят,
и чепат е Животът. ...
  502 
Години вървях
Години, години вървях.
Задавах въпроси.
И отговори търсех.
Падах. Плаках. И болях. ...
  423 
Нощ за любов
Тази настръхнала тишина
изпила думите на залеза.
Тази сълза онемяла от обичане
пише ласкав нощен стих ...
  454 
Това... е любов
Дребните неща и жестовете малки.
Измълчаните сълзи. И думите боси.
Нежността в докосващи пръсти -
докосване с вкус на огън. ...
  475 
Слушала ли си
Слушала ли си шепота
на есенни листа на свечеряване?
А как пее сърцето, когато
изтръпнало от обич прелива? ...
  556 
Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...
  583 
Изтръпнало от нежност сърце
Изтръпнало от нежност сърце,
изплакано в настръхнала сълза.
Сърцето, жадно за обичане
шепне обичам, обичам. ...
  527 
Случих се в онзи миг
Бях разпилени парченца
грапави истини и уморени илюзии.
Болка и зашлевена тишина бях.
Преглъщах рани и болях ...
  472 
Един малък стих
Аз съм един малък стих
от рапсодията живот.
Ти ме написа с любов.
От сълза ме създаде. ...
  534 
Приказка в октомври
Този шепот на пукащи
съчки в огнището
случва уютно с вкус на огън.
Навън ръмещ есенен дъжд ...
  440 
Нощен стих
Китарно безвремие
събрало в мелодия
тишина и нежност. С уют.
Мистично усещане ...
  632 
Пиян от любов
Докосни ме с късче вяра,
подари ми стръкче надежда,
погали ме с много, много нежност.
Обичай ме, твоето име е любов. ...
  508 
Искам един по-добър свят
Искам един по-добър свят.
Искам насреща топли сърца,
които да умеят да обичат
и посрещат свободни деня. ...
  414 
Мой свят
Мой свят - думи боси и сълза.
Пресичат се там пътища
и разстояния се гонят.
Мой свят с топли залези, ...
  573 
Есенна приказка
Дори вятърът се влюби
в тази разкошна есен,
събрала в себе си нежността
с шепота на златни листа. ...
  788 
Поискай ме
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва. ...
  521 
Искам те
Искам да те усетя до мен.
В дланите ти да се скрия,
да се скрия в стих искам.
Искам пиян от любов ...
  525 
Импресия за сълза
Късче жарава в миг безвремие
разбива тишината мокра
на капки есен за двама.
Капнала сълза свети в дланите. ...
  433 
Есенни случвания
Събирам думите си боси
скитали в цветната есен.
Събирам ги в сълзата
на моя свят болял. ...
  441 
Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...
  672 
Стих съм
Целият съм стих.
Есенен стих. Боля.
Докосвам времето.
Стичам се в сълза, ...
  470 
Думи
Думи. Изречени и премълчани.
Думи. Кротки като есенен дъжд.
Думи. Гневни като бурно море.
Думи като ромон на горски ручей. ...
  504 
Животът е болка
Животът е болка,
човещина когато липсва.
Бури в душата вилнеят.
Боли от безверие. ...
  420 
Чистилище
Тишината боли. От безверие.
В самотата на тъжните вечери
боли от пропуснати моменти,
от пропукани илюзии боли. ...
  343 
Липсваш ми. Боли
Липсваш ми. В спрялото време,
когато нежността докосва
моя свят, онемял от обичане.
Изплаках те в сълза и мигът се пита ...
  535 
Онемяла тишина
Онемяла тишината в проронена сълза.
Ще ме познаеш ли, живот,
пред олтара на времето те питам,
когато минах Пътя до Ада и обратно? ...
  451 
Тази есен съм безумен
Тази есен съм безумен.
Безумен ме обичай.
Тази есен те сбъдвам.
С любов те наричам, ...
  508 
Random works
: ??:??