stefitopz (Стефка Георгиева )

Вселената изпи сълзите ми 🇧🇬

Вселената изпи сълзите ми
и ги превърна в ситен дъжд.
Нали обичаше като вали,
така казва всеки мъж.
Вселената ми взе душата, ...

stefitopz

Poetry

2015-04-21T07:55:39+03:00 979

Писмо до дъщеря ми 🇧🇬

Мила дъще, пази се от мъжете.
Но не от всички. Ще ти кажа от кои.
От онези с големите надежди,
които дават ти милион мечти.
Всичко слушай, което ти приказват, ...

stefitopz

Poetry

2015-02-24T07:47:20+02:00 1.2K

Любовта ми е завет 🇧🇬

Ще ставам преди тебе сутрин,
ще те целувам тихо по челото.
Кафе не, а чай ще ти направя
и ще се мушна отново във леглото.
Ще те галя нежно, малко плахо, ...

stefitopz

Poetry

2015-02-13T21:32:23+02:00 1K

Кожа с вкус на джинджифил 🇧🇬

Ако кожата ти има вкус
то щеше да е джинджифил.
Леко пиперлив, приятно сладък,
сякаш в каничка със чай си скрил
всичко хубаво и лошо в теб ...

stefitopz

Poetry

2015-02-10T20:26:12+02:00 1.2K 2

Мъркане на котка 🇧🇬

Понякога е като мъркане на котка
приятен и спокоен
трябва да е тихо
за да можеш да го чуеш
Друг път е като чупене на кости ...

stefitopz

Poetry

2014-07-31T22:05:44+03:00 1.2K 2

Портокал 🇧🇬

ухаеш ми на портокалови кори
рано сутрин
дори преди кафето
а то е черно и горчи
разтварям себе си ...

stefitopz

Poetry

2014-07-27T19:07:41+03:00 1.1K 3

Разлики 🇧🇬

Да бъдеш или да не бъдеш…
Да имаш или да нямаш…
Да можеш или да се откажеш…
Ти или останалите?
Да се предадеш или да се изправиш? ...

stefitopz

Poetry » Blank verse

2014-07-05T16:48:58+03:00 1.2K

Под терасата 🇧🇬

Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, ...

stefitopz

Prose » Short stories

2014-06-11T22:35:16+03:00 1.2K

На стълбите пред търговския център 🇧🇬

Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...

stefitopz

Prose » Short stories

2014-06-07T22:55:58+03:00 1.2K 2

Ще се срещнем 🇧🇬

Ако ти си в слънчогледите на Гог,
то аз съм нейде из мустака на Дали.
Живеем с теб в различно време
и няма как от това да не боли.
С теб се разминаваме като дъга и дъжд, ...

stefitopz

Poetry

2014-06-05T17:58:30+03:00 1.2K 1 1

Бял лист 🇧🇬

Бял лист беше преди мен,
а аз превърнах те в мастилено петно.
Откраднах всичко дето ми предложи
и строших те като тъничко стъкло.
Ти беше истински шедьовър, ...

stefitopz

Poetry

2014-06-04T21:21:33+03:00 1.1K

Картина 🇧🇬

Едно платно
Няколко цветни бои
И малка вселена
Рисувам с четката
Използвам всички цветове ...

stefitopz

Poetry » Blank verse

2014-06-01T21:27:54+03:00 1K

Неизплакано 🇧🇬

Хей, ти, изглеждаш ми познат...
Да си ме срещал някога преди?
Да си ме срещал денем в някой парк
или нощем по мъгливи улици?
О, аз май те помня, знаеш ли... ...

stefitopz

Poetry » Love

2013-10-13T15:18:30+03:00 1.1K

Онемял грамофон 🇧🇬

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна ...

stefitopz

Poetry

2013-10-08T23:26:42+03:00 1.1K

Снощи те сънувах 🇧🇬

Знаеш ли, снощи те сънувах.
Да, точно теб. Бе облечен в черно.
Уж беше толкова далечен,
а сякаш, че потъвах в теб безмерно.
И знаеш ли, случва ми се често ...

stefitopz

Poetry

2013-05-05T11:47:18+03:00 2.4K 1 1

Как свършват разделите 🇧🇬

Понякога разделите свършват с отричане,
друг път с изгоряло и сиво обичане.
Понякога остава ти купчина пепел,
която смиташ под килима, но с трепет.
Случва се тайно да пазиш балони ...

stefitopz

Poetry

2013-04-21T10:42:50+03:00 1.2K 2

Поглед в полумрака 🇧🇬

Едни очи проблясват в тъмнината,
мъжки парфюм по устните горчи.
Ръцете ми потрепват тъй неволно,
а в него отразяват се безброй звезди.
На малки глътчици допивам си кафето, ...

stefitopz

Poetry

2013-03-03T15:14:55+02:00 1.1K

Душа се не затваря 🇧🇬

Двайсетгодишна сама се погребах
в гробница нова, от мрамор.
Сама душата си вътре заключих
и залостих я здраво със камък.
Исках нея поне да спася ...

stefitopz

Poetry

2013-02-24T22:36:46+02:00 2.1K 6

За миг 🇧🇬

Само за миг остарях
и за миг косите побеляха.
Изгубих се незнайно къде,
а очите бързо помътняха.
Сякаш рожбата си в миг изгубих, ...

stefitopz

Poetry

2013-02-21T09:18:44+02:00 1.1K 3

Не ме обичай 🇧🇬

Недей да ме обичаш, моля те,
не ти е нужна като мен жена.
Аз изградена съм пламъци
и във жарта обичам да лежа.
Не ме заставяй пак да изгоря, ...

stefitopz

Poetry

2013-02-06T17:25:58+02:00 1.1K

За творците 🇧🇬

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...

stefitopz

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2013-01-18T15:40:50+02:00 2.1K 1 3

Откраднат миг за "Сбогом" 🇧🇬

Не можеш да ме видиш между редовете,
но можеш да усетиш част от мен.
А запитваш ли се, може би за кратко,
трудно ли е минал моят ден?
Ти даде ли си сметка, като тръгна, ...

stefitopz

Poetry

2012-09-25T11:59:08+03:00 1.2K 2

Моряк без име 🇧🇬

Той дойде с морския полъх
и пак с него си тръгна.
Онзи потаен мъж без име,
потайно гръб ми обърна.
Онзи, мъжът със очите, ...

stefitopz

Poetry

2012-09-21T14:21:20+03:00 1.1K

Едно тяло не стига 🇧🇬

Две очи са твърде слепи
за да видят целия свят,
да обходят целия бряг,
да изплачат едно море.
Чифт ръце са твърде слаби, ...

stefitopz

Poetry

2012-05-20T09:59:20+03:00 1.2K 4

Последно сбогом 🇧🇬

Защо жестока е съдбата
и от рано младите събира?
Защо прерязва им крилата,
защо тъй рано те умират?
Затихна твоята усмивка, ...

stefitopz

Poetry

2012-04-12T12:35:33+03:00 1.4K

Любов ли е? 🇧🇬

Любов ли е, щом всяка нощ заспивам с твоя снимка под възглавницата си? Любовта ли кара тялото ми да изтръпва всеки път, когато чуя песен, напомняща ми за теб? Любов ли е, когато вървейки по улицата, се оглеждам – може би ще си някъде там? От любов ли виждам крилата ти в облаците? От любов ли се сеща ...

stefitopz

Prose » Letters

2012-03-29T19:08:54+03:00 1.6K

* * * 🇧🇬

Ела, убий ме с усмивка,
пронижи ме с зелени очи.
Целувка една подари ми.
Че ме обичаш, сега излъжи,
за да мога очи да затворя, ...

stefitopz

Poetry

2012-03-17T11:11:07+02:00 1K

Ноември 🇧🇬

За мене вечно е ноември
и тихо капят жълтите листа,
а клоните, сами, оголени
забиват се в ничия душа.
През ноември се предадох, ...

stefitopz

Poetry

2012-02-14T20:06:25+02:00 1.2K 2

Точица 🇧🇬

Замислих се… Преди няколко години бях готова и всъщност събирах всичко в една-единствена точка. Тя символизираше всичко изказано, изчувствано, изписано… Беше ми напълно достатъчно. Дали просто такава е била душевната ми нагласа или са ми идвали в повече емоциите и съм искала да ги скупча на едно… ед ...

stefitopz

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-02-10T19:13:29+02:00 1.3K 2

Липса с алкохолен аромат 🇧🇬

...
Във мен сега е дива буря,
разливам се по влакове и гари.
Неистово желая те и липсваш,
а липсата ти… пари, пари… ...

stefitopz

Poetry

2011-11-26T14:37:40+02:00 1.2K 2

Тясно ми е 🇧🇬

Като балон ще се пукна в небето,
на милиони парченца ще стана.
Да ми падат частиците бавно,
но по-тежки ще са от стомана.
Като дърво ще си разлистя листата ...

stefitopz

Poetry

2011-11-02T10:22:29+02:00 1.2K 1

Почти си тук 🇧🇬

Усещам те…
Във всяка вена течеш,
пулсираш, не спираш.
Не мога да дишам.
Докосвам те… ...

stefitopz

Poetry

2011-09-18T22:44:54+03:00 1.2K 1

Неродено дете 🇧🇬

Утрото залезе, няма светлина.
Неродена ни остана наш’та дъщеря.
Би била красива кат' утринна роса,
ах, само как ми липсва наш’та дъщеря.
Ето, от окото падна капчица роса, ...

stefitopz

Poetry

2011-07-13T22:31:07+03:00 1.6K 1

Не брой ми вълните крайбрежни 🇧🇬

Ах, как ми се иска да кажа:
„Забравих го, отдавна приключи”,
а друго усещам и трови ме
ароматът, в шишенце заключен.
И вдишвам те сутрин, щом стана, ...

stefitopz

Poetry

2011-06-21T15:05:41+03:00 1.3K 5

Florence And The Machine - Cosmic Love 🇧🇬

Florence And The Machine - Cosmic Love
A falling star fell from your heart and landed in my eyes
I screamed aloud, as it tore through them, and now it's left me blind
The stars, the moon, they have all been blown out
You left me in the dark ...

stefitopz

Translations » Song

2011-05-02T19:22:17+03:00 3.6K 1

За едно сърце 🇧🇬

Да беше буря – щеше да затихнеш.
Да беше пепел – щеше да гориш.
Да беше ангел – щеше да заплачеш.
Да беше рана – би спряло да болиш.
Но ти, сърце, си непокорно, страстно, ...

stefitopz

Poetry » Love

2011-04-22T19:15:32+03:00 2.7K 6

На моя художник 🇧🇬

Моето изсвирено пияно
и душата ми разпиляна.
Обичам те, дори да зейне
във мен дълбока рана.
Ти, ти - скъсаната струна ...

stefitopz

Poetry

2011-04-14T00:03:52+03:00 1.1K

Дишай! 🇧🇬

Нека помълчим за малко,
нека само помълчим.
Заслушани в сърцата си,
двамата да полежим.
Нека да отпусна глава ...

stefitopz

Poetry » Love

2011-04-07T19:20:04+03:00 1.2K 2

Не за всеки мъж 🇧🇬

Да те вдишам и издишам?
Колко пъти?
Да почукам на другите порти?
Колко други?
Да те разливам и мисля... ...

stefitopz

Poetry » Blank verse

2011-03-30T14:23:49+03:00 1.7K 4

С дъх на пролет 🇧🇬

С дъх на пролет и глухарчена нежност...
Носи ме вятърът въздушно лека
и политам нагоре, в безкрайното синьо,
да достигна небето и намеря утеха.
С аромат на люляк и късмет – детелина, ...

stefitopz

Poetry » Landscape

2011-03-26T21:28:21+02:00 1.3K 6