valiordanov (Валентин Йорданов) - Works

Вълшебно споделено 🇧🇬

Нощта съблече черния костюм
и светла дреха утрото облече.
На изгрева златистият парфюм
разсейваше съня от тази вечер.
Приказката почваше сега. ...

valiordanov

Poetry » Love

2010-10-15T23:49:49+03:00 1.1K 1 9

Синя тишина 🇧🇬

С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...

valiordanov

Poetry

2010-10-14T13:00:27+03:00 973 3

Суха Атинска изповед 🇧🇬

Днес отново няма да вали,
а тишината пак ще е коварна.
Умората ми почна да боли,
а жегата е като във леярна.
Потта люти във двете ми очи ...

valiordanov

Poetry

2010-10-13T10:19:18+03:00 697 7

Така съм свикнал 🇧🇬

Така съм свикнал!
Да разяждам пламъка
и да проклинам мъртвото безвремие.
Поверието,
че луната страда по нощта, ...

valiordanov

Poetry

2010-10-12T15:29:05+03:00 717 4

Маро, дай ъкъл страотен 🇧🇬

Дъ съ чите Пинчозну ;)
Маро, памперсъ мъ стягъ.
Пълен лий, ни зная!
Щот ми топли кът си лягъм
и затуй си трая. ...

valiordanov

Poetry » Humorous

2010-10-10T17:19:59+03:00 851 3

Гъркиньо 🇧🇬

Гъркиньо, ти ме гледаш горда
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб, ...

valiordanov

Poetry

2010-10-08T10:15:17+03:00 783 2

Ти си ми късметът 🇧🇬

Децата, тате, също като теб
от улицата гонят тишината.
Живеем в този ненормален век,
но детството разсейва ни мъглата.
Езика не разбирам, но усещам, ...

valiordanov

Poetry

2010-10-07T09:28:17+03:00 910 5

Разговор между два песа 🇧🇬

Два песа разговаряха във парка,
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:
"Защо излагаш кучешкото име?" - ...

valiordanov

Poetry

2010-10-06T17:14:31+03:00 624 3

Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 2 🇧🇬

Тук птиците не пеят като вкъщи,
а ме проклинат с някакво врещене.
Луната вечер също ми се мръщи
и вятърът като прокоба стене.
Когато слънцето протегне си лъчите ...

valiordanov

Poetry

2010-10-06T10:23:15+03:00 811 7

Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство 🇧🇬

Мириша на загнило и на старо.
Бълхи и кърлежи са мое ежедневие.
Една звезда си имам - силна вяра.
Престоя си отчитам за падение.
Не съм критичен - просто съм реален. ...

valiordanov

Poetry

2010-10-02T23:35:51+03:00 857 23

Странни, но дочакани гости 🇧🇬

Когато ми почукаха - отворих.
Вярвах, че ще бъдат мили с мен.
Усмихнах се, дори ги заговорих.
Бях истински, естествен и почтен.
Поканих ги да дойдат, да поседнат, ...

valiordanov

Poetry

2010-09-01T15:37:47+03:00 627 2

Сезонна България 🇧🇬

Снегът по теб е като пухкав шал,
когато те завива в люта зима.
За тази белота аз бих умрял.
Българийо, добре е, че те има.
През пролетта с Божествен аромат ...

valiordanov

Poetry

2010-07-13T20:43:39+03:00 870 1 6

И утре нека е празник 🇧🇬

Денят се съизмерва със цветя
и носи белега на красотата.
Денят е синоним на свежестта,
денят е всъщност Празник на жената.
Но нужно ли е само днес да е? ...

valiordanov

Poetry

2010-07-09T10:21:09+03:00 726 4

Торта "Живот" 🇧🇬

Начупи светлината на едро - да хрупка,
върху нея сложи глазура от страсти,
подслади я със своите пламенни чувства,
украси я със обич и бляскаво щастие.
Върху всичко сложи не свещички, а рози. ...

valiordanov

Poetry

2010-07-08T22:26:02+03:00 728 4

Завладян от вълната 🇧🇬

Високи сини планини,
за нас полицията бди.
Навсякъде е на талази
не мрази, а народа пази.
Бандитите ги хвана страх, ...

valiordanov

Poetry

2010-07-07T10:10:48+03:00 621 2

Ти днес навърши, сине, четиринайсет 🇧🇬

Празнуваш, сине, своя ден рожден.
Усмивка по лицето ти танцува.
Този стих подарък е от мен.
Усмихнатите само съществуват.
Твоята усмивка е звезда. ...

valiordanov

Poetry

2010-07-06T11:43:18+03:00 1.1K 4

Гурбетлък 🇧🇬

Когато хлопне тежката врата
след миналия вече трудоден
и спомени нахлуят за дома
в стаята самотна и във мен,
когато любовта е като зар, ...

valiordanov

Poetry

2010-07-05T09:44:25+03:00 671 2

(Делир)и(умно) 🇧🇬

Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,
а аз не мога своя сал да вържа...
Ела при мен. Вземи и помогни... ...

valiordanov

Poetry

2010-07-02T09:07:42+03:00 673 4

Отрова 🇧🇬

Отровата в каквото да я сипеш,
еднакъв е финалният ù смисъл,
ако от жажда мъничко отпиеш...
Отровата приспива будна мисъл.
Отровата отваря тишината, ...

valiordanov

Poetry

2010-07-01T13:17:04+03:00 640

Тишината 🇧🇬

Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,
не понася звъна на смеха.
А в очите ù, празни и сухи, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-30T11:58:25+03:00 647 3

Прошка 🇧🇬

Приятели, аз знам - ще ми простите.
И враговете нека ми простят,
задето съм преследвал с хъс мечтите,
непримирим във примирения ни свят.
Аз знам - човек от грешките се учи. ...

valiordanov

Poetry

2010-06-29T09:26:35+03:00 1.1K 3

За страха, вятъра и децата 🇧🇬

И вятърът е бял като лавина,
върти снега, ухилен до уши.
Тя - зимата, е негова богиня
с кристално чисти, ледени очи.
Рисува я, с дъха си, по стъклата ...

valiordanov

Poetry

2010-06-28T12:34:40+03:00 732 4

Да пием за Любовта 🇧🇬

Черна котка в бялата зима
като едно лошо знамение,
пред Любовта изплашена мина
и се роди стихотворение.
В него героят лирически страдаше, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-25T09:35:07+03:00 942 4

Като приказка 🇧🇬

Разкашляха се саждени комини,
задавени от кучешката зима,
в очакване тя скоро да премине
и в питането колко ще я има.
А зимата мълчеше суха, бяла ...

valiordanov

Poetry

2010-06-24T12:31:45+03:00 641 1

Мисли зад решетките 🇧🇬

Решетки пазят мойта стая.
Навън е слънчев, ясен ден.
Деца на двора си играят.
Решетки между тях и мен.
Врата блиндирана с резета... ...

valiordanov

Poetry

2010-06-23T12:52:22+03:00 589 2

Ще те усетя по дъха 🇧🇬

Навън е студ и кучета не лаят.
Гласът кристализира в тишина.
Аз топлината в теб ще разпозная
единствено и само по дъха.
Студът завил е улици и сгради ...

valiordanov

Poetry

2010-06-22T11:05:00+03:00 709

Седемдесет и два звездни акорда 🇧🇬

В ла мажор запяха днес звездите.
Един рожденик пееше със тях.
Аз слушах като малък земен зрител
и в мъдростта на текста им горях.
Падаха кометите, сразени ...

valiordanov

Poetry

2010-06-21T15:23:25+03:00 664 1

Приказка за вратата 🇧🇬

Народът се страхува от властта.
Избира я, а после ù трепери.
Търси той нескърцаща врата,
ала не може все да я намери.
Отключи ли след изборите, чува ...

valiordanov

Poetry

2010-06-18T09:56:34+03:00 617 2

Листопад 🇧🇬

На улицата плачеше дете.
Сълзите му изтрих и заговорих:
- Какви са детските ти страхове?...
То млъкна, а въпроса аз повторих.
Очите му, налети със тъга, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-17T16:29:13+03:00 743 3

Пълзящите хора 🇧🇬

Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.
Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.
Пълзящите хора дори да грешат, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-16T20:20:09+03:00 1.7K 5

Летящите хора 🇧🇬

" ...Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора?"
Мадлен Алгафари
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи. ...

valiordanov

Poetry

2010-06-15T11:42:51+03:00 5.5K 1 9

Мъжки вини 🇧🇬

Виновен съм, че бях добър със теб,
че ти прощавах глупави прищявки,
че търсих топлина в сърце от лед,
горчилки пих, а казвах, че са сладки.
Виновен съм, че търсих идеал ...

valiordanov

Poetry

2010-06-13T21:57:52+03:00 882 7

За планетите, екстрасенсите и съдбата 🇧🇬

Планетите, за мен неподредени,
се хилят на проклетото ми Днес!
С прокоба осветяват мойте вени
и се редят под нечий интерес...
А казват, че животът е харизма. ...

valiordanov

Poetry

2010-06-10T14:59:11+03:00 1.4K 2

Душата ти е приказка 🇧🇬

Душата ти е приказка
която почва със... мълчание.
Превръща тишината в песен
и звучи като молитва.
Бавна, като допира на устни, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-09T10:08:52+03:00 857 4

Един е Ин, а друг е Ян 🇧🇬

Ситият на глад не вярва,
пред недоимък не мълчи.
Той бедността в порок изкарва
да може още да горчи.
Цели се в душата точно, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-08T09:39:52+03:00 811 4

За да се целя 🇧🇬

Прозореца когато си затворя
и в стаята е тягостно, задушно,
се чува тишината как говори,
без даже и да иска да ме слуша...
Но с нея на глава не се излиза. ...

valiordanov

Poetry

2010-06-06T18:05:03+03:00 795 6

Мразя, ала пазя 🇧🇬

Мразя тишината на врабците,
сгушени под зимната ми стряха,
както и сълзите във очите,
дето като врани ме кълваха.
Мразя, сам когато си говоря, ...

valiordanov

Poetry

2010-06-05T10:51:50+03:00 852 1

Да не свършва... 🇧🇬

Много малко искам от тебе. Да знаеш!
Да си лудо щастлива като буйна река,
да препускаш с усмивка, да ме желаеш,
а аз да съм лодка във твойта вода.
Покрай мен нека плуват мечти като риби. ...

valiordanov

Poetry

2010-06-04T08:02:42+03:00 588 2

Дъждовен сън 🇧🇬

Сънувах, че си капка от дъжда,
която по лицето ми се стече.
Изтри една засъхнала сълза,
целуна я и обич ме нарече.
Някак си ти в кожата попи. ...

valiordanov

Poetry

2010-06-03T14:41:39+03:00 719 1 5

Пепелта не топли 🇧🇬

Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.
Слънцето подпалва небосвода ...

valiordanov

Poetry

2010-06-02T11:30:17+03:00 663 3