В памет на Иван Гавраилов
Ковчегът ти тъй бързо си замина,
че портата забрави да се тръшне...
Самобръсначката, оставена на скрина,
замръзна с ножче все едно и също... ...
С трохите дневни нощем се приспивам -
като врабец, заспал под чужда стряха.
И вместо цвете милвам все коприва...
Приятелите бавно оредяха...
С останалите често стискам чашка, ...
Усмихната, добра и доверчива,
събрала на сезоните цвета,
тя често на лицето ти застива
като преграда между тебе и света.
Зад маската прозира свят различен: ...
ВДЕТEНЯВАНЕ
Думи две с приятел стар - от юнашките години.
Ще си пийнем, ще ни мине в миг душевният нагар.
Помниш ли - приятел, враг... Помниш ли какви сме били? -
Търсещи, но неоткрили ключ към собствения праг. ...
* * *
Пропилявам си живота - спретнат, чист чиновник,
като насекомо смотан в пясъчен часовник.
Ден за ден живея, сякаш брат съм на орлите,
а годините отсяха повече от дните... ...
Ветрец полъхва в тази недозряла,
опалена като пиперка есен.
Покой привиден... Всичко е изпрала
жена ми и простира. За завеса.
Зад ризи и чаршафи ще преглътна ...
В очите ми се вглеждат безразлично
с избодени очи прозорци неми...
Бездомни котки в тъмното развличат
с интимни ласки зъзнещото време...
...В такъв момент - без завист и без злоба, ...
Ако малко вяра в себе си съм скътал,
ако капка мъка във окото блесне,
ще делим поравно своя рай и пъкъл,
докато в ушите тишината тресне…
Докато ни свързват чувства, разпиляни ...
да сложа думи две. А днес – ренде,
износено от зъби на велможи, -
похапвам сутрин кротичко фиде…
О, днес съм можещ. Нося всички рими,
душата ми е бременна от сласт, ...
Нали ме чака Господ Бог отгоре,
подготвям се, но мъчи ме въпрос:
възседнал своя дух, с кого да споря
дали съм домакин, или съм гост?
Душа без тяло? – Гола е душата… ...
За служба, за любов, надземна грижа,
за гняв и чест, за смърт скоропостижна,
говорим ний и мъртвите ни слушат –
във студ и зной, в порой и дълга суша…
Опасност няма – мъртвите са неми, ...
ЖАДУВАНЕ
Какво ли искам във чертите да открия?
От твойте устни виртуално пих!...
Нима и образът ти – истинска магия,
се би събрал послушно в този стих?... ...
А Дяволът и Ангелът,прегърнати,
похъркват в някой ъгъл тихо…
Свещенодействието кротичко въздъхва…
Палитрата – длъжник посмъртен, -
като заченала жена, лежи блажено… ...
От сливата пред къщи тихо капе
на бавни глътки дъхава ракия.
Щурците, коленичили, потапят
цигулките си в тъмното и пият…
Самотна улулица се оплаква ...
