written-springs
94 results
Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на ...
1335
7
8
Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоум ...
782
4
10
Каква хубава жена!
Лебедова стъпка.
Тишина...
Летяща нежност. Пухкава топлина. Обич моя... Истинска жена!
Благодаря, че те има! ...
Лебедова стъпка.
Тишина...
Летяща нежност. Пухкава топлина. Обич моя... Истинска жена!
Благодаря, че те има! ...
628
4
4
Юни е мъжкият месец. Месецът на близнаците. Двете души. Заключени в съмненията си. Потопени в задвижващото се общо. Подарен хаос. Очаквания. Тишина. Буря. Няколко въпроса. Къс отговор. Датата на двете двойки. Образуващи едно число. Отражението на лявата и дясната страна. Различията. Обединени в повъ ...
702
5
6
Истината е, че морето обича да буди душите. Да им задава въпроси в нощите, когато не му се спи. Да търси отговорите там, дълбоко, където дъното не се вижда. Но синьото му се подчинява и крие тайните му. Зародишите носят романтиката в сърцето си. Няма да видиш мъж, който не бърза към брега, без да но ...
687
7
9
Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ...
795
7
10
Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...
498
6
8
– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...
762
2
7
Бях я блокирал навсякъде. Изтрих номера й. Един приятел ми помогна да огранича обажданията. Премахнах я в социалните мрежи. Забраних й достъпа до профилите ми. И ето... Кучката отново се появи!
Проклет да бъде този ден!
Тъпата поща. Бях я забравил! Откачих. Беше ми написала цял роман! Подивях само к ...
Проклет да бъде този ден!
Тъпата поща. Бях я забравил! Откачих. Беше ми написала цял роман! Подивях само к ...
1055
6
22
Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...
755
7
6
Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...
802
4
8
Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
750
4
3
Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бя ...
658
3
2
***
Иванина се отправи с уверена крачка към вниманието на Игор. Нарочно бе избрала най-късата, стигаща малко под дупето й, рокля. Партито в един от най-големите хотели в Кьолн не беше случайно. Имаше предприемачи, бизнесмени, големи имена в развиващите се сфери. Игор не остана безразличен към красот ...
Иванина се отправи с уверена крачка към вниманието на Игор. Нарочно бе избрала най-късата, стигаща малко под дупето й, рокля. Партито в един от най-големите хотели в Кьолн не беше случайно. Имаше предприемачи, бизнесмени, големи имена в развиващите се сфери. Игор не остана безразличен към красот ...
681
3
5
Усещаш ли погледа ми?
Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...
Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох...
Както и да е, нали...
Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих ...
Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...
Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох...
Както и да е, нали...
Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих ...
874
7
11
Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността н ...
494
4
5
Оставяш думите си върху сърцето ми. И чертаеш върху него със стонове. Тихи. Дълбоки. Болезнено красиви. Караш ме да се влюбвам. Всяка минута все повече. Как се целуваш... толкова ми харесва. Устните ти са толкова плътни и меки. Целувай ме, целувай ме...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ...
863
10
5
Липсваш ми.
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
*** ...
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
*** ...
805
4
4
Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синь ...
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синь ...
753
4
7
Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...
908
6
4
Здравей...
Аз съм онзи, който би дал всичко за една жена.
Здравей...
Живея в грях. А пръстите ми обхождат забраненото...
Отворих очи в 10:30 сутринта. Опитах се да се надигна, но се чувствах прекалено уморен. От работа и… Разтърках лицето и очите си. Иванина не беше до мен. Бях се успал. А тя сигурн ...
Аз съм онзи, който би дал всичко за една жена.
Здравей...
Живея в грях. А пръстите ми обхождат забраненото...
Отворих очи в 10:30 сутринта. Опитах се да се надигна, но се чувствах прекалено уморен. От работа и… Разтърках лицето и очите си. Иванина не беше до мен. Бях се успал. А тя сигурн ...
1020
5
6
Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...
717
3
7
В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
802
6
8
Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...
965
5
9
Вече ме опозна, нали?
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...
1578
7
4
Върти се. Бушува. И се размества.
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
Достигат ме пръски, въздухът тежи от свежест.
Ще вникна в твоя ход. Ще бъда твоя първа представа. Мираж. И желание за притежание.
Ще се превърна в твоя диагноза. Лудост. И въздух.
Проблемът е, че не ме познаваш... ...
783
5
6
– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
573
5
5
Роклята ли?
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...
1081
7
5
Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...
717
8
7
Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...
2110
10
11
...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...
836
5
3
Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...
818
6
3
Защо? Не се случихме родени през малък интервал от време. Знаеш ли колко хубаво щеше да бъде? Ти питала ли си се? Аз съм уверен, че щяхме да изградим нещо невероятно между нас. Нещо истинско, чисто, далеч от демонстративните взаимоотношения и близко до тихата взаимност.
Защо? Задавала ли си си въпро ...
Защо? Задавала ли си си въпро ...
791
4
2
Тази вечер компанията не е изключение. Поредна чаша розе с много лед. На масата – няколко ароматни свещи, ваза с бели цветя. В далечината – контрастиращите цветове на плазмата. В кухнята зад мен звучи абсорбаторът. Монотонно. Ниско. Вкарващото те в хипноза, провокиращо те за размити размисли. Екранъ ...
781
5
6
Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...
1248
8
4
Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...
808
7
6
Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...
805
6
6
Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...
2568
13
14
Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...
961
8
9
И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеш ...
906
2
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
