yotovava
2,510 results
ШЕПА ПЕПЕЛ В КЪРПА
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича, ...
  267  19 
СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори. ...
  225 
  361 
ТЪЛКУВАНЕ НА МИРАЖИТЕ
Пейзажът заблуждава сетивата.
А жабешкият хор е твърде рехав.
Събрало жар от тлеещото лято,
е кестенчето в топлата ми дреха. ...
  188 
СЛЕД КРАЯ НА КОНЦЕРТА
Щурчета се заселиха в ума ми,
напуснали изтляващото лято.
Не зная кой и как ме е придумал
да приютя гъдулките сърцати. ...
  207 
РАЗБОР НА МЪЛЧАНИЕТО
Все някога градът ще се стопи
зад купища боклуци и миражи,
зад бухналите в жегата липи,
в жигосани от залеза паважи. ...
  241  13 
Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки ...
  171 
Сякаш нагазвате в тихи утринни треви, изтръпнали под хладната милувка на росата, толкова нежни и прозрачни, че всяко докосване може да взриви покоя. Не смеете да дишате, за да не развалите магията, да не разбудите света и ако може – да останете потопени в блаженството на тази картина. Това е усещане ...
  635  15 
  975  13 
След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле, ...
  290 
ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър. ...
  211 
Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал – ...
  206 
ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...
  461 
ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
  616 
ЕСЕННО С ПРЕОБЛАДАВАЩА ОБЛАЧНОСТ
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер. ...
  199 
ДОМ ЗА ЛУНАТИЦИ
Аз мога да ти пея дълго мрака –
докрай изучих мекия му тембър,
в минутите, когато те очаквах –
да върнеш светлината през септември. ...
  383 
  931 
Назрява бунт и времето е въ́лче .
Мълчанието не е диалог.
Ще имам ли кураж – да се опълча
срещу поредния измислен Бог?
Живях в подмолите на две епохи ...
  198 
СМЪЛЧАН ЩРИХ
Запръска дъжд и мокрото врабче
опита да се скрие под стрехата.
По шлифера ми – драснало с краче,
остави малък кален отпечатък. ...
  176 
НА ТРИ ПЕДИ ОТ ЗДРАЧА
Превърнахме пространството си в трем –
със тъмна част, в която да се скрием,
и ъгълче – в което да умрем.
Къде живеем – знаем само ние. ...
  231 
ДРАСКУЛКА ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЯВОР
Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината. ...
  222 
Отровна съм и с мене не общувай.
Не ставам за любов или приятел.
Тръгни си бързо – без да се сбогуваш.
И не сънувай плитките ми златни.
Това е орис – да съм диворасляк, ...
  253 
Спира есен край селското гробище...
В тъмнина, от щурци пренаселена,
падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената.
Сбрало кръпки кенар и кълчища, ...
  267  18 
  859 
ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път? ...
  220 
  564 
  686  16 
ПРИЮТ ЗА САМОТАТА
Стените станаха дебели.
Душата ми – до дъно празна.
След много слънчеви недели
накрая слънцето угасна. ...
  236 
ИЗТЛЯВАНЕ В МЪГЛАТА
Животът се обръща отведнъж –
преследвал си и име, и богатство.
А ето че разюзданият дъжд
костюма ти намачква и злорадства. ...
  369 
КРИПТИРАН КОД ЗА ВЕЧНОСТТА
Намирам здрача за чаровник,
покоя – нежен и всесилен.
Но знам, че къта зли осили
тревата в цветната си рокля ...
  242 
КОНТУРИТЕ НА ИДЕЩАТА ЗИМА
Най-късните пътеки на октомври
се давят в жълта шума и слана
и утрото със спуканите стомни
е тръгнало към другата страна, ...
  276 
  462 
  670 
Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Да бяха зъби, мигли или нокти, ...
  552  14 
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ЕСЕНТА
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки? ...
  268 
НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
  269 
ТРИ ОКТАВИ МЪЛЧАНИЕ
Отвъд зида – разлята тишина.
Безмълвието на покоя е лирично.
Аз мога отдалече да обичам –
без думичка дори да спомена. ...
  259 
ЧЕРНОВИ ВЪРХУ ПЯСЪКА
Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син. ...
  764 
ТРИ СЕКУНДИ ОТ ВЕЧЕРНЯТА
По ръждясалите детски люлки
слънцето гравира автографа си.
Блеснала сълзица се търкулна
в крайчето кристално на дъгата. ...
  195 
  699 
Random works
: ??:??