yotovava

2.9 results

Човекът с новия костюм 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ С НОВИЯ КОСТЮМ
Кроим си планове добри наум.
Ала не поумняваш, щом си патил.
Ще дойде ден – в най-скъпия костюм
към Бог приятеля си да изпратим. ...
371 3 6

Най-светлият миг 🇧🇬

НАЙ-СВЕТЛИЯТ МИГ
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен, ...
430 2 2

Само моя тайна 🇧🇬

САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
448 6 7

Дъждът, който не искам да спира 🇧🇬

ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки. ...
419 3 9

Време за прошка 🇧🇬

ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
434 2 4

Затворено за обедна почивка 🇧🇬

ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
373 3 4

Зимен сън 🇧🇬

ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
501 4 12

Вечерня за лунатици 🇧🇬

ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава. ...
489 3 7

Аз съм лодката в мътната локва 🇧🇬

АЗ СЪМ ЛОДКАТА В МЪТНАТА ЛОКВА
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне. ...
407 4 17

Таланти и поклонници 🇧🇬

Как Орфей Петков окраде Валери Станков
Валери Станков
1 септември 2015 г. ·
ЩЕ ТЕ ИЗВИКАМ В ПЕТЪК ПРИЗОРИ
Ще те извикам в петък призори, ...
700 1 14

Балада за изгубената пътека 🇧🇬

БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
1K 7 17

Графит в подлеза 🇧🇬

ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
455 2 6

Други сетива 🇧🇬

ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
422 2

Точка на кипене 🇧🇬

ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
486 7 10

Невинаги е очевидно 🇧🇬

НЕВИНАГИ Е ОЧЕВИДНО
Аз непонятното разбирам –
защото то е съвършено.
Поръчал ли си втора бира –
навярно си повярвал в мене, ...
735 3 11

Конниците на Апокалипсиса 🇧🇬

КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...
555 3 12

Не е приказка 🇧🇬

НЕ Е ПРИКАЗКА
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото. ...
476 4

Прошепнато в Страстната седмица 🇧🇬

ПРОШЕПНАТО В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Аз знам, че нищичко не знам,
когато слънцето залязва.
Човек оттук си тръгва сам –
надмогнал страсти и омрази. ...
451 4 12

Винаги ще има утре 🇧🇬

ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ
И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели. ...
601 1 4

Калем за свят от светлина 🇧🇬

КАЛЕМ ЗА СВЯТ ОТ СВЕТЛИНА
Изкусен градинар, април
не спира да ме изненадва.
Сред люляка разцъфнал скрил
присадки три и тънка брадва. ...
377 3 12

Най-късата молитва 🇧🇬

НАЙ-КЪСАТА МОЛИТВА
Окъснели мотриси отлетяха в безкрая,
Мъкна хлебеца клисав и не ща друг да зная.
Той е честно спечелен и сладни на езика.
Спя до късно в неделя, от безсилие викам ...
965 4 10

Надеждата, която не умира 🇧🇬

НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
В поройни и среднощни дъждове,
когато нямах топъл дом и стряха,
край мене чувах спътник как снове
и как душата ми прегръща – плаха, ...
484 1 4

Изстрели в сърцето 🇧🇬

ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
503 3 7

Недописаната притча 🇧🇬

НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада. ...
438 3 2

Лъжичка мед за утринен чай 🇧🇬

ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...
423 4 5

Светлик над тъмните покриви 🇧🇬

СВЕТЛИК НАД ТЪМНИТЕ ПОКРИВИ
Когато снеговете се топяха,
тогава чух, че планината плаче.
И вечерта над сгърбената стряха
привърза сънищата на ковача. ...
418 1 5

Разкодиране на светлината 🇧🇬

РАЗКОДИРАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...
454 3 7

Някои неща не се нуждаят от обяснение

Някои неща не се нуждаят от обяснение
781 4 18