Philosophical - Poetry

Екзистенциално № 4 🇧🇬

Екзистенциално № 4
Нобеловата награда за физика
за 2011 год. беше дадена за откриването
на все по- ускоряващото се темпо на разши-
ряването на Вселената... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2013-09-25T09:57:20+03:00 652 1

Колко струва животът, ако всичко е въпрос на избор...? 🇧🇬

Колко струва живота,
ако няма причина да отворя очите си,
ако в мен отдавна само болка кънти?
Колко струва живот без мечта,
бездънен мрак без лъч светлина? ...

vik89

Poetry » Philosophical

2013-09-24T22:48:37+03:00 965

Есенни чувства 🇧🇬

Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...

iverado

Poetry » Philosophical

2013-09-24T22:13:29+03:00 840 8

Шепнещо 🇧🇬

Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна. ...

Emalda

Poetry » Philosophical

2013-09-24T21:38:35+03:00 521

Есенно настроение 🇧🇬

Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2013-09-22T09:59:18+03:00 901 9

Завръщане в Итака... 🇧🇬

Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2013-09-21T07:58:14+03:00 550 2

Там, на улицата 🇧🇬

Най скъпото продадох там
без грам срам.
Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?
Сега без болка напред продължавам ...

noonecan

Poetry » Philosophical

2013-09-20T21:29:22+03:00 589 2

---------- 🇧🇬

Вали, не спира.
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига ...

esamissy

Poetry » Philosophical

2013-09-20T21:22:49+03:00 674 3

Свободен ден 🇧🇬

В забързаното време на деня,
Човекът тъй нищожен...
Върви без мисъл ни една
По плана си наложен...
В забавеното време на нощта ...

Jasminaa

Poetry » Philosophical

2013-09-20T20:59:03+03:00 735 1

Различната гледна точка 🇧🇬

Приятел е не този, който ти помага
в екзистенциалните беди;
не този, който ръката си подава,
щом в каша се забъркаш ти;
не този, който те дарява със усмивки ...

Veatryx

Poetry » Philosophical

2013-09-20T20:31:12+03:00 479

Кратка история на света ми 🇧🇬

Говорят си две непознати същества:
- Наистина ли ще избегна вечността?
- Да, това е игра, която те отделя от безкрайността.
- Какви са правилата на играта?
- Няма правила, трябва да следваш единствено целта - да осъзнаеш себе си. ...

xmindx

Poetry » Philosophical

2013-09-20T20:28:50+03:00 1.5K 3

Вярвам аз 🇧🇬

Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.
Долу в земята ще потъне моят плач, ...

noonecan

Poetry » Philosophical

2013-09-20T19:49:55+03:00 748 2

Ех ти мое Лято!... 🇧🇬

Ех ти мое Лято!...
Ех ти мое Лято, лято слънчогледно,
облъхни ме с вятър, като за последно
и спаси мечтите, дръзките, ония,
(знаеш ги!), които и от мен си крия!... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2013-09-19T15:57:08+03:00 652 7

Посетител 🇧🇬

Пак нощ е и Духа ми се отправя надалече...
Сред непознато царство, с Господар извечен...
Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.
Нагоре, в път към татковата къща ...

tranlivko

Poetry » Philosophical

2013-09-18T23:59:50+03:00 1.3K 2

Героят ми наистина е чуден 🇧🇬

Героят ми наистина е чуден!
Аз още спя, а той е вече буден!
И се протяга със прозявка сладка,
и прави над корема ми палатка.
Защо сега реших да го възпея? ...

Ангар

Poetry » Philosophical

2013-09-18T09:49:04+03:00 573

Майчино сърце 🇧🇬

Майчино сърце
Не виждат ли образ очите,
доказано е със години,
времето заличава чертите,
заглъхват любимите думи. ...

Qndov

Poetry » Philosophical

2013-09-17T23:20:17+03:00 673 2

За влюбения 🇧🇬

Целувка огнена откраднал,
усмихнато омаян влюбен млад,
сред люляци, от страст припаднал
примираше в любовен глад.
Не стига погледа до края ...

proton1975

Poetry » Philosophical

2013-09-17T23:18:01+03:00 651

Завет 🇧🇬

Изхвърлете прахта ми на вятъра,
да я вее по тези места,
дето аз разпилях и душата си,
без да знам как да я събера.

Petar-Andreev

Poetry » Philosophical

2013-09-17T22:34:26+03:00 426

Вяра, Надежда, Любов 🇧🇬

Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Или брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2013-09-17T17:06:46+03:00 556

14.09.2013 г. (Споделете радостта ми) 🇧🇬

14.09.2013 г.(Споделете радостта ми)
Посветено на дъщеря ми Мартина /LaVerde/, която се омъжи вчера
Случайността не обещава нищо...
Тя само среща погледи и длани.
Разпалва вътрешното любопитство ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2013-09-17T11:36:17+03:00 971 19

Би ли... 🇧🇬

Би ли...
Пред дулото на пушка, би ли се огънал
или би дал презрителна усмивка на Смъртта?...
На непознат, в беда, ти би ли се притекъл
или ще се обърнеш настрана?... ...

tranlivko

Poetry » Philosophical

2013-09-16T19:59:34+03:00 1.5K 1 3

Дъждът 🇧🇬

Припряно почука Дъждът по стъклото,
бързаше явно да влезне при мен,
отворих прозореца доста широко,
а той не очакваше и остана смутен.
Кажи ми какво пак те води при мене? ...

Адамов

Poetry » Philosophical

2013-09-16T19:29:44+03:00 1K 2

Аз не искам 🇧🇬

Аз не искам времето мъгливо
да ме влюбва в свойта тишина…
Искам всичко да е някак живо,
а защо ли днес не е така?...
И защо ли хората унили ...

Helius

Poetry » Philosophical

2013-09-16T19:28:40+03:00 1.4K 12

И след утре... 🇧🇬

Точно днес не е ден за умиране.
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...

ulianka

Poetry » Philosophical

2013-09-16T19:21:44+03:00 1.1K 4

Последната похвала 🇧🇬

Представих си, как някой ден,
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре ...

Ангар

Poetry » Philosophical

2013-09-16T10:28:57+03:00 741 13

Есен в косата... 🇧🇬

Есен в косата...
В косата ти смолиста и разкошна,
унесен от игривия ти смях,
във утрото след Любовта среднощна-
внезапно косъм посивял видях... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2013-09-15T10:28:52+03:00 780 8

Живей! Бъди! 🇧🇬

Живей! Бъди!
Живеем мимолетно във властта
на много обстоятелства, коварства,
желаното превръща се в Мечта
поела хоризонти и пространства. ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2013-09-15T10:05:54+03:00 711 1

Личен портрет 🇧🇬

Отново в началото стоя
след всичко направено,
наново бъдещето кроя –
с минало незабравено.
Винаги е трудно началото, ...

dragon

Poetry » Philosophical

2013-09-14T19:46:22+03:00 964 1

Есента пак лятото целува 🇧🇬

Есента пак лятото целува
и с огън нежно ни изгаря,
дори морето продължава
с вълните топли да ни гали.
Смирено благославям дните ...

Alastor

Poetry » Philosophical

2013-09-14T19:45:48+03:00 631 1

Хайде, сега... На три... 🇧🇬

Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...

ulianka

Poetry » Philosophical

2013-09-14T18:55:32+03:00 1.2K 9

На кръстопът 🇧🇬

Когато седнеш на земята – гол и сам,
без поглед чужд, без повик на приятел,
заставаш тихомълком истински и ням
без страх от среща със предател!
Във себе си когато се опиташ ...

exs_77

Poetry » Philosophical

2013-09-14T16:54:01+03:00 657 4

Завещание 🇧🇬

Завещание
Виноградную косточку в тёплую землю зарою…
Булат Окуджава
Вече зарових семка от грозде в земята,
а не зная дали ще дочакам узрелия плод… ...

andromen

Poetry » Philosophical

2013-09-14T12:25:56+03:00 789 4

Моят дом 🇧🇬

МОЯТ ДОМ
Моят дом е моята пътека,
светилник на очите ми бездънни.
Там умората превръща се в утеха,
а страхът изгубва своите сенки тъмни. ...

galenavyrbeva

Poetry » Philosophical

2013-09-14T11:56:33+03:00 604 2

Странен сън 🇧🇬

Странен сън
Дочувам ангели! Съглеждам демони!
Дано съм още жив!... Поне.
Нестихващ вятър шепне в ребуси,
разбулва тайните от векове. ...

p74poli

Poetry » Philosophical

2013-09-14T10:03:06+03:00 616 2

Бели хвърчила 🇧🇬

Цветята, спретнатия двор
където вятър стихва.
Смрачава. Млъква птичи хор.
И хора, и усмивки.
Денят преминал е във труд – ...

rudin

Poetry » Philosophical

2013-09-12T23:06:14+03:00 1.1K 4

Братя 🇧🇬

Аз вярвам в двама ви и още,
че след мен
ще има и единство, и разлъка.
Понякога един от вас ще е сломен
от някаква неразрешима мъка. ...

ulianka

Poetry » Philosophical

2013-09-12T18:33:51+03:00 5K 1 8

Живот на планове, мечти и страх 🇧🇬

С планове, мечти и страх
ден след ден се сменят,
а там нейде между тях
животът се променя.
Вглъбени в целите си наши, ...

The-bliss-of-pain

Poetry » Philosophical

2013-09-12T18:31:04+03:00 686 1

До извора умирам аз от жажда! 🇧🇬

До извора умирам аз, от жажда,
но спокойствие цари във мен,
че има друг живот със Господ, зная,
и със нега аз живея всеки ден!
Бях заобиколен от препятствия трудни, ...

krasimirest

Poetry » Philosophical

2013-09-11T20:35:01+03:00 1.3K

Най-доброто, което можеш да направиш... 🇧🇬

Най-доброто, което можеш да направиш,
не е да скочиш от някъде или да се удавиш,
а да бъдеш себе си без страх,
да правиш всичко със мерак;
въпреки трудностите да оцелееш, ...

desi18

Poetry » Philosophical

2013-09-11T20:07:26+03:00 773 1

Седем 🇧🇬

СЕДЕМ
Едното е символ на всяко начало.
Започнал е с него отдавна Светът,
За нас битието се е завъртяло,
По сладко-трънливия паметен път. ...

dinko1963

Poetry » Philosophical

2013-09-11T19:41:34+03:00 637 3