Philosophical - Poetry

Cвещицата когато догори 🇧🇬

Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-15T19:11:50+03:00 880 1 4

Скапаняк със свирка 🇧🇬

Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic, Parody

2022-06-15T18:24:32+03:00 941 5 17

Вгледай се в небето... 🇧🇬

Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-15T17:06:03+03:00 715 2 10

Издраскана клечка кибрит 🇧🇬

ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-15T12:01:16+03:00 839 6 13

Свободата да сгрешиш 🇧🇬

Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...

Krissy_M

Poetry » Philosophical

2022-06-15T08:04:43+03:00 588 1

Две сълзи 🇧🇬

Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-14T22:58:29+03:00 544 3

Мотивите от душите 🇧🇬

В момента,
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...

Ivana_dzhermanska_official

Poetry » Philosophical, Free verse

2022-06-14T16:15:20+03:00 883 1

Зари в края на лятото 🇧🇬

Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-14T14:52:07+03:00 458 3 2

В края на сетния стих 🇧🇬

Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-13T11:54:17+03:00 1.3K 2 6

Мечтана любов 🇧🇬

Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...

MayaKoleva

Poetry » Love, Landscape, Philosophical, Other

2022-06-12T19:50:55+03:00 765 2 2

Неизвинено отсъствие 🇧🇬

Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-06-11T20:13:33+03:00 728 6 23

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало 🇧🇬

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-11T19:58:17+03:00 468 3 3

Място без име 🇧🇬

Катерим славни равнини
и покоряваме високи низини.
Чрез отдалечаване към близостта
и истината - паралел на реалността.
Окървавен старик в окопите лежи. ...

Б.Неугасимов

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-11T07:35:30+03:00 601

Пелин вършее Бог в небесното си гумно 🇧🇬

Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-11T06:57:19+03:00 456 3 7

Сок от череши 🇧🇬

СОК ОТ ЧЕРЕШИ
След здрача – казват – се завръщали
в дома ми всички по Задушница,
Стоят безмълвни и пред къщата
очакват слънцето по устните. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-10T23:05:11+03:00 635 9 11

Че в повече ми идва този свят 🇧🇬

Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-10T17:31:47+03:00 1.6K 11 15

Вик за памет 🇧🇬

Страхувам се, уви не от смъртта
и не от туй, което после ме очаква.
Страхувам се най-много от това,
че паметта ми някой нагло хаква.
А, искам всичко да запаметя ...

ЗояМартинова

Poetry » Philosophical

2022-06-10T15:01:34+03:00 573 1 2

Вяра 🇧🇬

Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст, ...

Цвети.1

Poetry » Philosophical

2022-06-10T13:56:31+03:00 899 1

Той 🇧🇬

Той не пита дали си добре,
нехае как си изкарал деня.
Той просто остава със теб
и после някак е сладък съня.
Знаеш, че е само за кратко. ...

Вале_Спатия

Poetry » Love, Philosophical

2022-06-10T13:55:01+03:00 719 3

Студени очи 🇧🇬

Очите ми са огледалото в душите ви студени..
Без капчица любов и топлина,
Измамната усмивка не минава вече!
Калих я със очите на света.
Нито милите ви думи ще ме трогнат, ...

krasimirest

Poetry » Philosophical

2022-06-08T06:42:56+03:00 664 1

Бяла тишина 🇧🇬

Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

2022-06-07T14:10:19+03:00 566 2 3

Измълчано зло 🇧🇬

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-07T10:35:38+03:00 1.1K 7 8

Написано по росата 🇧🇬

Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-06T20:57:42+03:00 702 7 14

Завист 🇧🇬

Тя усещаше, че можеше,
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...

mariapet

Poetry » Philosophical

2022-06-05T22:20:06+03:00 473

Мъгливо с разкъсана облачност 🇧🇬

Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-05T18:08:18+03:00 526 6 12

Ще премълча дори, че ви се случих 🇧🇬

Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-05T16:41:14+03:00 853 9 9

Черно-нотно лято 🇧🇬

Лято е… Злокобно и зловещо.
Лято е… Безмилостно, горещо.
С тежки ноти: Тра-та-та…
Тракат танкове – война!
Самолети вият – ах! ...

kasius

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-05T07:51:23+03:00 1K 1 1

Градът пред прага ми се свежда 🇧🇬

И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-03T06:59:42+03:00 690 7 7

Да разбера... 🇧🇬

Да разбера – така и не можах:
дали е грях, че щом веднъж умрях,
към ада, даже към смъртта телесна
не чувствам вече ни частица страх?!

Шаар

Poetry » Philosophical, Eastern forms

2022-06-02T19:32:38+03:00 731 1 14

Убийство 🇧🇬

Писателят в мен беше убит:
дали беше със змийска отрова,
дали с куршуми на пустинен орел,
дали с прашка като врабец, бе повален,
дали до бесилото беше завлечен, ...

Nevium

Poetry » Philosophical, Other

2022-06-02T12:23:03+03:00 958 2 10

Нощ 🇧🇬

На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...

MayaKoleva

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2022-06-02T09:54:09+03:00 711

Ще задържа метлата и крилете 🇧🇬

В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-01T19:50:09+03:00 455 4 4

Удавник 🇧🇬

УДАВНИК
… от люлката до гроба
удавници сме ние…
Свилен Капсъзов („Измерение“)
На великата скръб в океана ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical

2022-05-31T16:27:11+03:00 843 2 6

Трънлив боаз 🇧🇬

Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...

svetlitschka

Poetry » Philosophical

2022-05-31T10:46:54+03:00 501 1 4

Покой 🇧🇬

Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...

hari36

Poetry » Philosophical

2022-05-30T00:00:11+03:00 724

Очите 🇧🇬

Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-05-29T18:20:23+03:00 491 2

Поет и луд не знаят за раздяла 🇧🇬

Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-05-29T18:00:31+03:00 471 1 6

По пътеката към вечния живот – Втора част 🇧🇬

Втора част
Ще пристигне отново Христос,
с любовта да разпръсне тъмата
и прокара мисловния мост
към планета, далеч от Земята. ...

Mitvans

Poetry » Philosophical, Author's song, Strict forms

2022-05-28T20:01:45+03:00 817 9 16

Дано поне дъждът да те оплаче 🇧🇬

И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-05-28T18:20:52+03:00 572 5 8

Не заспиват очите 🇧🇬

Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно – ...

Nejnostt

Poetry » Philosophical

2022-05-28T13:45:34+03:00 1.1K 2 8