Philosophical - Poetry

Среща на душите 🇧🇬

Престана ли от тебе да очаквам
появата ти като мой баща
и спра да се ядосвам и оплаквам
от участта си земна на жена
А ти ме виждаш като нежна майка ...

Планинскоцвете

Poetry » Love, Philosophical

2022-07-07T10:23:33+03:00 576 2 1

Отиваш си 🇧🇬

Ръката ми пусна и тръгна...
ти вече обърна ми гръб...
От болка сърцето ми тупка...
От болка оставам без дъх...
Отиваш си... аз не те спирам... ...

Адриан

Poetry » Love, Philosophical

2022-07-05T21:57:48+03:00 827

Има време за всичко 🇧🇬

Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...

ninasar

Poetry » Philosophical, Civic

2022-07-05T16:52:38+03:00 806 1 6

Желание 🇧🇬

Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...

hari36

Poetry » Philosophical

2022-07-05T13:09:38+03:00 654

Кръговрат на оцеляването 🇧🇬

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Strict forms

2022-07-05T13:08:56+03:00 831 9 17

4. Замъкът 🇧🇬

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...

Mitvans

Poetry » Philosophical, Odes and poems, Author's song, Strict forms

2022-07-03T19:11:47+03:00 1.7K 7 14

Ще я дочакам! Първа и последна 🇧🇬

Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-07-02T18:48:50+03:00 507 6 8

Полет 🇧🇬

Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2022-07-02T14:24:38+03:00 554 1

Лунно острие 🇧🇬

Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...

MayaKoleva

Poetry » Landscape, Philosophical, Other

2022-07-02T11:52:23+03:00 729 2 3

Лъжата 🇧🇬

Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...

Jackie151

Poetry » Philosophical

2022-07-02T09:21:48+03:00 884 17 40

Червилото – с отенък полумрак 🇧🇬

Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-07-02T07:40:10+03:00 463 3 10

Ето ни рестото 🇧🇬

Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2022-07-01T21:20:16+03:00 745 5 12

Живот спектакъл 🇧🇬

Да, всички сме актьори във спектакъл
на сцената на нашия живот
Един те мрази друг пък теб е чакал
И всички теглим общия хомот..
Накрая всички се явяваме пред жури, ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

2022-06-29T10:37:00+03:00 595 2 5

Светлината 🇧🇬

Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам, ...

terita

Poetry » Philosophical, Other

2022-06-29T10:07:18+03:00 1.1K 9 7

Ръка подай и с лудата литни 🇧🇬

На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-27T21:16:09+03:00 609 4 9

Дилема 🇧🇬

Обещах да съм силна,- дочух мисълта си.
Обещания пълнят света саможив.
Заваля и обилно заля на тераси
коренчета невинни в пороя пенлив.
Обещаното търсеше брод през водите, ...

svetlitschka

Poetry » Philosophical

2022-06-27T02:27:19+03:00 1.2K 3 7

Ръкавица във въздуха 🇧🇬

Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2022-06-27T02:06:38+03:00 847 8 14

Стихове в картини 🇧🇬

Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-25T21:46:11+03:00 833 1

Дъждът 🇧🇬

Аз вече знам – дъждът ще ни настигне
на билото на истинската жажда.
Мълчим, а всяка капка е верига,
в която океани ще се раждат.
А бе ни обещал да ни пречисти, ...

Jackie151

Poetry » Philosophical

2022-06-25T09:13:57+03:00 1.6K 20 48

В очакване 🇧🇬

Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...

finaltouch

Poetry » Philosophical

2022-06-24T12:31:00+03:00 1.4K 3 5

Послание 🇧🇬

В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-24T10:28:16+03:00 537 3

Изхвърлената книга 🇧🇬

Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-22T22:31:56+03:00 562 6

Ковете пак за кръстове греди 🇧🇬

Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-22T19:26:31+03:00 494 5 7

Богохулен стих 🇧🇬

Ако знаех, че ще тикам
онзи тежък камък на Сизиф
и по кучешки все ще търкалям
всеки ден като оцъклен стих,
ще надничам в кални локви ...

yossifova

Poetry » Philosophical

2022-06-22T11:17:20+03:00 1.5K 1 5

Тъжна истина 🇧🇬

Истина било е. Но истина... преди.
Когато бяхме остров... с вяра и мечти.
Когато без тревога от общите следи
прегръщахме морето. Загърбили беди.
Строяхме бели кули. Пясъчни. Но факт - ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2022-06-22T00:03:15+03:00 822 4 6

Покой 🇧🇬

Когато от спокойствие имаш нужда
от мъка плаче твоята душа
Тогава искаш да откриеш нещо
което да ти върне радостта
Тогава търсиш самотата дива ...

Планинскоцвете

Poetry » Landscape, Philosophical

2022-06-21T11:42:44+03:00 648 1 3

Тичинки 🇧🇬

Пясък, сияещ на речното дъно –
времето тича, реката тече.
Миг е животът – проблясва и тъне,
в струи обточен, Бог нов миг тъче.
https://www.youtube.com/watch?v=brjNqVCZACg

МарияДимитрова.67

Poetry » Landscape, Philosophical

2022-06-21T09:11:37+03:00 527 3 7

Cветулки и щурчета спят 🇧🇬

Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-21T08:47:43+03:00 572 3 5

Сега хоризонтът ми – линия равна 🇧🇬

В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-20T18:31:23+03:00 528 8

Summer time 🇧🇬

SUMMER TIME
Посоките на юни ме разкъсват –
едната ме отведе до сеното –
наивно вярващо, че е безсмъртно.
(Косата беше влюбена в живота.) ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-19T17:28:27+03:00 572 4 7

La courtisane 🇧🇬

Тръгна. Взе в ръцете си живота.
Съвсем сама пое по своя път -
пътят, който водеше я към голгота,
галещ нежно младата ѝ плът.
Едничка брошка майка ѝ остави: ...

chrisy26

Poetry » Erotic, Philosophical

2022-06-18T22:40:13+03:00 999 4 5

Равносметка в три стиха 🇧🇬

РАВНОСМЕТКА В ТРИ СТИХА
Отглеждам бръчки с упоритост,
а под очите – празна пещ,
където с тъмна плодовитост
лавира утринният скреж. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2022-06-18T18:24:07+03:00 511 6 10

(Не!)лаврови думи 🇧🇬

Толкова думи за майките казахме вече,
че избелява на накита лавров езикът.
Има и други. Не съм ни пророк, ни предтеча.
Гледаме само към образа, с който сме свикнали.
Черният срещнем ли - сбират се наръч пътеки, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2022-06-18T10:53:37+03:00 673 7 12

Ключ към съдбата 🇧🇬

"Господи, само не мама!" -
едно дете се молеше така.
"Недей ми я отнема, друга няма...
едничка ми е само тя!".
Едно дете, в началото на своя път ...

terita

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-18T09:18:49+03:00 1.1K 7 9

Стих 🇧🇬

Стих
Написах стих и благодарих на Бога,
прекръстих се и наведох своята глава!
Да се възгордея от това, не, аз не мога,
те от Бог са ми дадени моите слова! ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical, Civic

2022-06-17T19:00:56+03:00 452

Все източно от рая се мотая 🇧🇬

Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2022-06-17T17:58:42+03:00 601 1 4

Пътеводител към щастието 🇧🇬

Щом зле почувстваш се - погледни
към света красив, пълен със светлина.
Щом на някого ядосан си - прости!
Любов раздаваш ли, ще чувстваш топлина!
Не таи омраза никога в теб, ...

Krissy_M

Poetry » Philosophical

2022-06-17T11:11:23+03:00 551 2

Пореден ден на престъпното безумие 🇧🇬

На хайван-пазара политически,
предложиха ни „светли личности“.
Купихме магаре за 1000 гроша,
а опашката къде е? - скрита от Гавроша.
Пак крадци на бъдеще избрахме. ...

Б.Неугасимов

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-17T10:57:11+03:00 555

Кошмар 🇧🇬

Празна стая,
приглушена светлина.
Стени без врата, прозорци,
тишина.
Без звук блуждаят мислите ми, ...

Георги.86

Poetry » Philosophical

2022-06-17T07:02:57+03:00 483

Родно ми е 🇧🇬

Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2022-06-16T06:41:42+03:00 559 1