Philosophical - Poetry

Хармонията 🇧🇬

Много зло в тоя свят се среща,
а в хармония искаме да живеем.
Тя е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...

hcs

Poetry » Philosophical

2021-08-12T08:22:57+03:00 557

Прости ми, Боже, опита невещ 🇧🇬

Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-11T16:42:23+03:00 1.2K 6 9

Река съм 🇧🇬

Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2021-08-11T10:55:50+03:00 549 3 9

Случаен пътник 🇧🇬

Тръгвах вече много пъти,
все се спирам и увъртам.
Напред как искам да се втурна, но защо ли
някой все назад ме дърпа.
Нечия ръка ме хваща, ...

SMH

Poetry » Philosophical, Other

2021-08-10T23:14:00+03:00 1K

От тук, до отвъд 🇧🇬

Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-10T10:53:52+03:00 412 2 6

Поет с дисаги 🇧🇬

Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-10T10:40:49+03:00 705 1

"Le quattro stagioni" 🇧🇬

Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...

JujuBuju

Poetry » Love, Landscape, Philosophical, Strict forms

2021-08-10T08:22:22+03:00 798 5 7

Среда 🇧🇬

Светът днес бленува любов
сам още не знаещ какво е,
изгарящо чувство, порив ли, зов
проблем ли е, или главоболие
Мисли си, че е море... ...

Лютиче

Poetry » Philosophical

2021-08-08T12:46:51+03:00 487 10

Благодаря ти Майко 🇧🇬

Благодаря ти Майко
Благодаря ти Майко че живот си ми дала,
заради теб аз появил съм се на този свят.
А колко безсънни нощи ти над мен си бдяла,
уморена но с усмивка, колко нощи не си спала. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-07T18:37:09+03:00 537 2

Гора 🇧🇬

Вървях по своя тежък друм,
но за миг забравих суета, шум,
изпълних се с радост тиха,
птичи песни ме успокоиха.
Усетих около мен светлината, ...

hcs

Poetry » Philosophical

2021-08-07T07:20:19+03:00 460

Чак до камбаната последна 🇧🇬

И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-06T08:05:19+03:00 480 5 11

Отговори 🇧🇬

Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...

terita

Poetry » Philosophical

2021-08-05T15:15:14+03:00 1.4K 5 6

Баща и син 🇧🇬

Баща и син
Един баща отново води сина си за ръка,
вървят заедно и свойте мечти споделят.
Говорят с усмивка и няма по лицата им тъга,
заедно са и им се иска никога да не се разделят. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-05T06:17:52+03:00 1.2K 1

А в мен живеят 🇧🇬

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...

iren5

Poetry » Philosophical

2021-08-04T19:44:52+03:00 757 3 15

Картина в зелено 🇧🇬

Несръчен художник – разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.
Зелена е тази пътека на двора, ...

JujuBuju

Poetry » Philosophical, Other

2021-08-04T14:25:13+03:00 604 8 13

От изкривените аршини 🇧🇬

И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-04T13:55:08+03:00 442 2 8

* * * 🇧🇬

Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2021-08-04T11:49:53+03:00 789 1

Бурята 🇧🇬

Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Потънахме във сивото тогава. ...

Jackie151

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-08-04T08:57:12+03:00 750 7 8

Блуден син 🇧🇬

Заспиват сенките тъжовни,
приласкава ги тъмнината,
спират вън капките дъждовни,
всичко чезне в тишината.
Прибирам се в дома си аз, ...

hcs

Poetry » Philosophical

2021-08-04T07:17:10+03:00 682

Истината раждала се в спора... 🇧🇬

Истината раждала се в спора…
Колко глупаво е да се спори
за неведоми за нас неща!
Споровете водят до раздори
и от тях извира глупостта. ...

Шаар

Poetry » Philosophical

2021-08-03T17:14:06+03:00 3K 5 42

Старицата 🇧🇬

Като бучица сол,
втвърдена от времето,
загубила блясък,
преди жизнено нужна.
Като празно гнездо ...

пилигрим

Poetry » Philosophical, Odes and poems

2021-08-03T11:32:32+03:00 924 2

Cърце от силикон 🇧🇬

Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-03T09:38:15+03:00 545 3 9

Надежда 🇧🇬

Сътвори ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна, ...

Jackie151

Poetry » Philosophical

2021-08-03T09:08:54+03:00 554 4 12

И тайна зная. Да ти я прошепна ли? 🇧🇬

Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Philosophical

2021-08-02T09:00:14+03:00 556 9 14

Любов 🇧🇬

Любовта е ти да помогнеш
да се раздаваш и да дадеш,
надежда за ново начало,
подслон, дом, уют и утеха,
да жънем заедно успеха. ...

ditadita

Poetry » Love, Philosophical

2021-08-02T00:15:24+03:00 548 1 4

В търсене на душата 🇧🇬

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.
Истории, разказвани във книгите, ...

Jackie151

Poetry » Philosophical

2021-08-02T00:03:15+03:00 1.9K 8 26

Безсъница 🇧🇬

В очакване на мрак студен
аз тлея, мъча се, ридая.
Ще залезе моят ден -
страшен е на тялото края!
На никой не му дреме ...

hcs

Poetry » Philosophical

2021-08-01T23:46:05+03:00 796

Прозрение 🇧🇬

Звездите са студени тази нощ.
Блестят като изцъклени светулки.
В огромния небеснозвезден кош
пулсират космолитните отломки
на кораби със пътници изгубени ...

ninasar

Poetry » Philosophical

2021-08-01T21:57:45+03:00 410 1 7

Събудени мисли 🇧🇬

Късна нощ – сънят избяга,
скри се някъде във мрака.
Вечно будните ми мисли
те въздишат тук на листа.
Ровя в миналото – страшно! ...

АниИванова-стихове

Poetry » Philosophical, Other

2021-08-01T21:53:38+03:00 418 1 1

Само нощем 🇧🇬

И да искам не мога да страдам така,
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи? ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-07-31T10:03:59+03:00 450 5 9

* * * 🇧🇬

В късните часове с трясък
или само с пукот в паркета
се отваря широко оная врата.
Потъвам във мрака и мълком се моля:
вървете си по пътя, бесове. ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2021-07-30T14:44:26+03:00 779

Tака минават моите години... 🇧🇬

И още гоня ветровете луди
часовникът – на полунощ, без три
и пак са ми звездиците сестри -
в небето ми – от злато пеперуди.
Детето в мен се всекидневно чуди, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-07-29T14:14:55+03:00 443 3 6

Доверието 🇧🇬

Доверието
Доверието то идва направо от душата,
преминало през твоето добро сърце.
Протегната ръка приемаш с усмивка,
една вяра в човека, приемаш негова ръка. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

2021-07-28T18:56:28+03:00 536 1

Обичам морето 🇧🇬

Обичам те мое мило Черно море,
само ти когато мълча ме разбираш.
Идвам при теб и отново се чувствам момче,
моята тъга и болка при себе си прибираш.
Ти ми даваш радост и усмивка на лице, ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical

2021-07-28T06:09:35+03:00 684 1 1

Скука 🇧🇬

Задушна скука ме обгръща,
отива си за миг и пак при мен се връща,
празно, безметежно, безнадеждно,
ползва мойто време безвъзмездно.
Като пресъхнал извор вече тъй ненужен ...

Lina5

Poetry » Philosophical

2021-07-27T22:08:35+03:00 495

Докато има кой да помни! 🇧🇬

Докато има кой да помни!
Настъпи звездоока вечер
и пожелах си да съм вечен,
понеже толкова прекрасна
дойде и нощ с мечта неясна... ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

2021-07-27T22:03:12+03:00 780 3 4

* * * 🇧🇬

Ще разбера и ще си спомня.
А то е винаги едно и също,
повторимо като нощ и ден,
като сезоните е неотменно,
като родилен белег върху мен. ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

2021-07-27T10:16:15+03:00 753

Доскоро жерави танцуваха 🇧🇬

Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-07-27T09:19:31+03:00 410 3 3

Душата ти не е безкрила 🇧🇬

И всеки яд изглежда дребен,
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали
и просяк жив да те ожали, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-07-26T12:48:10+03:00 491 1 2

Полет 🇧🇬

Не ме оковавай в тесните предели на съзнанието си,
Аз съм птица и желая да летя.
И дори да съм опиянена от влиянието ти,
За небосвода син аз повече скърбя.
Остави ме. ...

fatamorganaa

Poetry » Philosophical

2021-07-25T18:58:42+03:00 530 1