Philosophical - Poetry

Знамение 🇧🇬

Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-29T00:08:06+03:00 1.2K 9 28

Няма вятър за гонене 🇧🇬

Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-27T17:00:47+03:00 977 4 8

Есен 🇧🇬

Здравей, скъпа Есен.
Признавам, не те чаках с нетърпение.
Нямам сили да те посрещна с песен.
В душата ми ще се опитам да задържа Лятото още малко, безсъмнение.
Мигнах и ето годината почти измина.. ...

dark-love

Poetry » Love, Philosophical

2021-08-26T22:41:10+03:00 618

Разбира ме, не ме разбира... 🇧🇬

Върти се в колело от маргарити,
часовникът пристяга в клуп душата,
лети животът, криво-ляво с триста,
а прав и десен още може… ша́ва!
Да, само тишината ме разбира, ...

ИнаКалина

Poetry » Humorous, Philosophical

2021-08-26T22:33:17+03:00 918 7 15

Думите 🇧🇬

Тишина. И в тишината думи
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2021-08-26T21:12:52+03:00 618 4 10

Сливам се с дъжда... 🇧🇬

Когато ми е тясно в мене си,
отприщвам хиляди усещания...
Ломят душата ми проблеми,
сурват се в бездна от мисли
и тишината се взривява... ...

pavli

Poetry » Philosophical, Free verse, Other

2021-08-26T13:09:26+03:00 1.1K 4 8

Горчиви спомени 🇧🇬

Когато дълго просто ти мълчиш,
отново няма днес какво да кажеш.
Дори душата от мълчание греши,
натяква нещо просто да разкажеш.
Но думите изречени горчат, ...

СВОБОДЕН

Poetry » Philosophical

2021-08-26T13:08:11+03:00 937

Площад 🇧🇬

Където и да се обърна – хора, и всички нанякъде са запътени.
А аз стоя и наблюдавам, слушам от тълпата тътени.
Ако някой мине покрай мен, опитвам се за секунда да го спра.
Но твърде често получавам „Време нямам, трябва да изпреваря часа!“
Но в редките случаи когато някой до мен се спре, ...

Illore_Holastina

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-26T12:34:34+03:00 1.2K

(Не)логично 🤷🏻‍♀️ 🇧🇬

(Не)логично 🤷🏻‍♀️
Едни, за да не умрат, душите си продават
Други от мъка сами на смъртта се предават
Някои с антидепресанти ужаса си спират
Зависимите искат депресия, за да ги взимат ...

СамоДива11

Poetry » Philosophical

2021-08-26T09:14:00+03:00 1.1K 3

Божият миг 🇧🇬

В сивата проза -
пепел от рози!
Миг - застрашен от бодли.
Ражда се диво -
странно,красиво! ...

gamarima

Poetry » Love, Philosophical

2021-08-25T23:49:21+03:00 1.2K 4

Не е важно 🇧🇬

Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2021-08-25T19:21:25+03:00 725 3 11

Обетование 🇧🇬

Качих се аз на самолета, излетях
По-точно казано - се не видях
Стоя сам и разглеждам картата в едно кьоше
И бленувам ли, бленувам за Ейре
Почудих се какви са тези самолетни йероглифи ...

martin.gr

Poetry » Philosophical

2021-08-25T18:36:56+03:00 764

Добре де, патка съм 🇧🇬

И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-25T11:16:02+03:00 772 2 6

Старата асма 🇧🇬

Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога. ...

valcanyon

Poetry » Landscape, Philosophical, Civic

2021-08-24T22:15:30+03:00 1.6K 1 2

Измислени дни 🇧🇬

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2021-08-24T19:43:21+03:00 1.6K 4 13

Pай – за неживеещи 🇧🇬

За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-24T19:21:16+03:00 664 4 12

И още е главата ми с ума си 🇧🇬

Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

2021-08-24T13:19:07+03:00 537 2 6

И пак Земята се върти... 🇧🇬

В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-22T21:05:30+03:00 506 2 6

Размисли от седмия ден 🇧🇬

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...

Eleya

Poetry » Philosophical

2021-08-22T12:05:26+03:00 742

Понякога гледа надолу 🇧🇬

Днес обърнах небето
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки ...

ИнаКалина

Poetry » Love, Philosophical

2021-08-20T22:25:18+03:00 726 4 8

За две-три вечности нататък 🇧🇬

Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-20T15:10:20+03:00 1.2K 8 14

Спиралата 🇧🇬

Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме
нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори. ...

Jackie151

Poetry » Philosophical

2021-08-20T11:28:32+03:00 611 5 6

Монолог от канавката 🇧🇬

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-20T11:26:35+03:00 1.2K 5 20

Пролет край морето 🇧🇬

Пролет край морето
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...

valcanyon

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-08-20T10:37:35+03:00 815

Така ли?! 🇧🇬

(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...

ИнаКалина

Poetry » Humorous, Philosophical

2021-08-20T08:08:32+03:00 1.9K 7 33

Глад 🇧🇬

Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...

СамоДива11

Poetry » Love, Erotic, Philosophical, Other

2021-08-19T13:55:26+03:00 1.1K 1 4

Третото око 🇧🇬

Небето често пада ниско
и свечерява смелостта...
В канавките осъмват мисли,
че сме длъжници на Дълга!
Библейска кал по съвест гузна ...

gamarima

Poetry » Philosophical

2021-08-18T23:23:55+03:00 1.1K 1 8

Слънца в градината на Господ 🇧🇬

СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2021-08-18T18:14:23+03:00 646 4 11

Над слънцето и под звездите 🇧🇬

Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята ...

vitality2

Poetry » Philosophical

2021-08-18T13:10:06+03:00 1.1K 4

Рекапитулация на загубите 🇧🇬

Рекапитулация на загубите
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2021-08-18T01:44:50+03:00 810 5 16

Ябълка 🇧🇬

Едно дете,
заченато с любов,
стои под дървото
на родословието
и узрява в утробата ...

Ranrozar

Poetry » Landscape, Philosophical

2021-08-17T18:07:00+03:00 670 7 15

Преди възкръсване 🇧🇬

Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-16T15:49:08+03:00 637 3 13

На приятелите, които си отиват… 🇧🇬

Шест е ...
Не искам да се будя…
Пътувам между светлина и мрак…
Настроението е кота нула.
И колкото и да съм силна, пак ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Philosophical

2021-08-16T15:27:30+03:00 509

Благодарност 🇧🇬

БЛАГОДАРНОСТ
След
като
на Бог си
благодарил ...

Ramadan1995

Poetry » Philosophical, Strict forms

2021-08-15T07:00:38+03:00 579 2

Мъдрост 🇧🇬

"Няма да е все така! " -
вчера чух го като притча
и в моята душа
запечатах с любопитство.
Имало един младеж... ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2021-08-14T16:24:51+03:00 527 1 5

Стъклени облаци 🇧🇬

Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...

LiYaa

Poetry » Philosophical

2021-08-14T11:23:25+03:00 985 2 17

Primula veris 🇧🇬

Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...

LiYaa

Poetry » Philosophical

2021-08-14T11:20:45+03:00 704 1 1

Викане на духове 🇧🇬

Викане на духове 👻⚰️🕯️
Светът не ми хареса, скрих се под земята
Ковчегът ми е тесен, но приятно безчовечен
Когато душата ми от задух се върти и мята,
подавам навън носа си от живота привлечен ...

СамоДива11

Poetry » Philosophical, Other

2021-08-13T00:17:56+03:00 1.3K 1 1

Цари Мали град 🇧🇬

Цари Мали град
Там високо в подножието на Рила планина,
сред китни селца и тучни поляни, родни нивя.
Намира се една българска крепост, твърдина,
запазила жива българщината отпреди а и сега. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2021-08-12T17:15:46+03:00 598

Поклон 🇧🇬

Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2021-08-12T14:06:14+03:00 475 1 8