Others - Prose

Дървото 🇧🇬

То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...

Апостолиция

Prose » Others

2009-11-18T10:42:34+02:00 1.1K 1

Откраднатата луна 🇧🇬

Открадната луна
Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неп ...

pet27

Prose » Others

2009-11-18T09:53:31+02:00 922

Толкова са много там... 🇧🇬

Хм, откъде да започна... Не зная сега... В смисъл - имах едно непреодолимо желание да ти напиша някои неща... А сега... всичко се изпари направо... Исках да ти кажа как шумът на падащите листа не е същия, когато те няма в обятията ми... как дори лекият дъжд отхапва парченца от душата ми, а допреди м ...

kemito_16

Prose » Others

2009-11-17T23:31:37+02:00 1.1K

Животът от една скала 🇧🇬

Да изживееш живота си - това е като да скочиш от ръба на една скала и да полетиш надолу, за да завършиш полета си в земята. Изборът - дали да се хвърлиш в пропастта - е лично твой. Скалата, на която стоиш ще се срути след броени години и тогава ще се озовеш на дъното, без да си го искал. Това е съдб ...

ioni91

Prose » Others

2009-11-17T23:18:09+02:00 1K

Алкохол 🇧🇬

Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...

fanaa

Prose » Others

2009-11-15T10:56:59+02:00 1.3K 1

Самотният Свети Валентин 🇧🇬

Сърца... Защо сърца? Защо всички бързат на някъде със сърца или рози в ръцете? ...Ооох... някои дори носят и плюшени играчки. Струва ми се толкова глупаво! Минава някаква двойка... момичето е колкото мен... дори може би по-малка, а момчето изглежда поне пет-шест години по-голям.
- Не се дръж така, м ...

kriskata94

Prose » Others

2009-11-15T10:50:40+02:00 1.4K 3

Със закъснение... 🇧🇬

- Пак съм тук!
- Защо? Нима забрави нещо?
- Исках да чуя гласа ти отново...
- Та... аз мълча.
- Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро... ...

slabichkata

Prose » Others

2009-11-14T20:38:14+02:00 1.3K 6

Сбогом, лято мое… 🇧🇬

Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...

Eneq

Prose » Others

2009-11-14T19:02:08+02:00 1.1K 3

Не мога 🇧🇬

Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от нов ...

fanaa

Prose » Others

2009-11-13T00:26:35+02:00 1K 2

Притча за ангела с човешко сърце 🇧🇬

„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...

rarebird

Prose » Others

2009-11-12T08:44:51+02:00 2.2K 18

Вълни 🇧🇬

Като вълна идваш и си отиваш. Като буря се ядосваш, като лед замръзваш, като мъгла изчезваш в сенките. Като сълза си, която чака да бъде изтрита или избърсана, като усмивка, която чака да бъде вдигната на устните, като буреносен облак показваш гнева си. Като буря издаваш как и колко страдаш, като цу ...

angelskiogyn

Prose » Others

2009-11-11T21:24:35+02:00 1.8K 1

Виновникът си ти! 🇧🇬

Ти, ти си виновен. Ти ме направи такава. Ето, силна съм. Нали на това ме учи - да не споделям чувствата си. Да не плача за нищо! Защо не съм щастлива? Сълзите в мен напират, но както ти ме учи - никога те не прекрачиха границата. Нито веднъж не са ме помислили за момиче с проблеми. Те винаги знаеха, ...

Didsyyy

Prose » Others

2009-11-11T20:21:11+02:00 1K 1

В забрава... 🇧🇬

В забрава ще останат всички наши спомени, всички болки и сълзи, в забрава ще останат нашите мечти...
Забранявахме си да сме щастливи, искахме всеки да е щастлив и за себе си не помислихме, че и ние искахме малко щастие...
Сега е късно нали, да търсим изгубени мечти и любовта някак си вече я няма ние ...

juliet_999

Prose » Others

2009-11-11T17:48:27+02:00 1.1K

Не (се) гаси!! Виж! 🇧🇬

Чаени свещи. Миришещи свещи. Шарени свещи. Светещи свещи. Изгорели свещи. Разтопени свещи. Угаснали свещи. Запалени свещи. Тъжни свещи. Умислени свещи. Греещи свещи. Порядъчни свещи. Числови свещи. Весели свещи. Глупави свещи. Фалшиви свещи. Куку свещи. Различни свещи. Скъпи свещи. Захарни свещи. По ...

sunnyrainbow

Prose » Others

2009-11-11T13:18:50+02:00 1.3K 1

Спомени 🇧🇬

1. Морето е най-красиво при залез, когато слънцето спуска своите пурпурни лъчи. И белите облаци станат розови. Когато слънцето и облаците се отразяват в морето, то става още по-красиво от преди.
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Роза ...

Bunny91

Prose » Others

2009-11-10T23:42:31+02:00 2.3K 1

Симбиоза 🇧🇬

Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
Вътрешно крещиш, нали?
Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел... ...

holypotatoes

Prose » Others

2009-11-10T20:16:33+02:00 765

Пиянството на един народ 🇧🇬

„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...

dylone1

Prose » Others

2009-11-10T13:40:45+02:00 2.3K 1

Изкуството 🇧🇬

Анета
Есента е сезонът на увереността. Тя е преодоляла припряността на пролетта да ражда нов живот и да започва всичко от начало. Есента е утолила жаждата на лятото, породена от обречената му борба да задържи слънцето. Тя, обаче, е далеч от зимата, потънала в измамно спокойствие, но трепереща под за ...

rarebird

Prose » Others

2009-11-10T08:47:16+02:00 936 7

Очите ми 🇧🇬

“Отвори очи. Моля те, отвори очи.”
Лежах на студената земя и се гледах отвисоко. Чувах мислите на минувачите: „Мъртва е”, „Толкова е млада”, „Колко е ужасно”...
„Хайде, отвори ги. Просто ги отвори.”
Лежах на студената мокра земя. Колко красива гледка бях отгоре. Хората минаваха, спираха и после ме п ...

f_soul

Prose » Others

2009-11-10T08:42:36+02:00 1K

Рядка блондинка 🇧🇬

Очите ми са сини, а зрението ми е слабо. Нося очила. Розови. С инициали- „Р. Б.„.
Често хората ме питат какво значат. Хм, усмихвам се и казвам:
- Рядка блондинка... Що за въпрос...
Нима не виждат, че съм руса и съм типичен шаблон... за жена. Та повечето мъже виждат в мен лекотата, вместо тежестта на ...

stef_bobi

Prose » Others

2009-11-10T00:03:23+02:00 1.7K 13

Стъкло 🇧🇬

Стоя пред огледалото. Не помня колко време изтече и дали изобщо е съществувало някога. Чувствам се толкова уморена а началото дори не е идвало. Мислите ми отлитат нейде или по скоро аз се отдалечавам от ума си. Механично протягам ръка към зеленясалото замъглено стъкло с безразлично изражение. Мъртве ...

holypotatoes

Prose » Others

2009-11-08T14:17:29+02:00 842 1

Студените зимни вечери 🇧🇬

Студените зимни вечери... Странно е как в тях намираш нещо сякаш отдавна изгубено, нещо сякаш отдавна отминало и въпреки всичко все така близко и познато. Студът ти дава успокоението, размисъла и себепознанието, от които така отчаяно се нуждаеш. Погледът ти неусетно се спира върху прозореца и минава ...

reason_of_life

Prose » Others

2009-11-06T20:57:47+02:00 1.3K 3

Сега 🇧🇬

Не съм аз,
няма ме,
тъга ме обзе,
празно ми е,
болест мен плени, ...

v@nui

Prose » Others

2009-11-06T16:32:23+02:00 930

Някой друг 🇧🇬

Призрак, дух, виждам те, стоиш пред мен. Но как? Това не си ти и името ти не е същото. Гледам го изумено, взират се очите ми в него и сърцето ми трепери, ръцете ми едвам успяват да се сдържат, трудно ми е да се владея. Не, зная, че трябва да продължа, но не искам, не искам някой друг да заеме мястот ...

fanaa

Prose » Others

2009-11-06T11:30:56+02:00 1K 2

Ненаситена слабост 🇧🇬

Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...

Katence_to

Prose » Others

2009-11-05T15:07:19+02:00 1.2K 1

Вече късно е 🇧🇬

Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...

Aleks-Green

Prose » Others

2009-11-05T13:59:18+02:00 1.2K 4

Детството или мечти в минало време 🇧🇬

Детството или мечти в минало време
Там, преди сто лета;
там, шарен бе светът…
Споменът ме връща
в дядовата къща… ...

dylone1

Prose » Others

2009-11-05T12:47:06+02:00 1.3K

Ден? 🇧🇬

Събуждане. Усмивка. Целувка. Кафе. Щастие. Утрин. Дрехи. Прическа. Целувка. Добре. Грим. Чанта. И вече горим. Студ. Мраз. Но радост. Целувка. Душата лети. Кал. Локви. Хора. Съдби. И ето пак. Радост. Целувка. Само аз. Само ти. Все едно е. Значение? Няма. Пак хора. Съдби. Работа. Емоции. Гняв. И кавги ...

rocketqueen

Prose » Others

2009-11-05T01:14:21+02:00 961 2

Гръм в люляците 🇧🇬

Ако имах градина, щеше да е пълна с люляци…
В лилавото на люляците виждам теб и в лепкавото на мириса им ми мирише на теб. Не знам защо. Може би е имало люляци, когато съм те срещала, може би си ми казвал, че харесваш люляци…
Представям си градината на прабаба ми, люляци много и теб. Представям си, ...

gergana-yancheva

Prose » Others

2009-11-04T21:40:29+02:00 1.2K

Чакам 🇧🇬

Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...

gerrda

Prose » Others

2009-11-02T07:48:24+02:00 1.2K 6

Сянаката и огледалото 🇧🇬

СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...

wishpin

Prose » Others

2009-11-01T19:06:33+02:00 1.5K 1

За дъх на бонбони 🇧🇬

За дъх на бонбони давам душата си. За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко. За кашмирен пуловер събличам сърцето си. За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...

gergana-yancheva

Prose » Others

2009-10-31T20:07:37+02:00 946 1

Истинският оргазъм 🇧🇬

ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...

wishpin

Prose » Others

2009-10-31T12:45:02+02:00 1.4K 2

Цената на благородството 🇧🇬

Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...

mikebelan

Prose » Others

2009-10-31T12:44:11+02:00 1.2K 3

Истината 🇧🇬

the TRUTH 2оо6
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...

Drezov

Prose » Others

2009-10-30T22:18:36+02:00 1.7K 3

Survivor 🇧🇬

Моден бутик “ALTA VISTA”
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...

LONTANA

Prose » Others

2009-10-29T21:32:59+02:00 1.5K 2

Когато си отиват портокалите 🇧🇬

Дори не съм разбрала кога си си тръгнал. Дали съм нямала очи да видя или уши да чуя, все едно, теб май отдавна те няма. Когато усетих липсата ти, попитах някого къде си, но той дори не те познаваше, все едно. Къде съм била?
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем б ...

gergana-yancheva

Prose » Others

2009-10-29T14:26:32+02:00 929 1

Огорчена! 🇧🇬

Не ги разбирам хората. Какво лошо има в това да си себе си? Без преструвките, без фалшивото безразличие, без толкова морал.
Аз лично много съм си патила, заради действията си. Защото съм открита, чудата, понякога скандална. Луда. Дива. И явно не се е намерил , човек , който да хареса това мое поведе ...

mimi75

Prose » Others

2009-10-29T00:33:45+02:00 1.9K 3

Смисълът 🇧🇬

Колко много хора има по света... намери ме.
За справка: звездите
За контакт: луната
По пътя към: слънцето

sunnyrainbow

Prose » Others

2009-10-28T19:51:34+02:00 1.1K

Eкзистенция 🇧🇬

Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...

katkatkat

Prose » Others

2009-10-28T13:00:47+02:00 883 2