Short stories

15 results

С море в сърцето 🇧🇬

Иван се бе подпрял на парапета на терасата и гледаше към двора. Откакто се бе пенсионирал, той се бе отдал на това да се грижи за зеленчуците и овощните дървета в своя дом. Полагаше грижи и за градинката с цветя, създадена от съпругата му, която си бе отишла от този свят твърде млада. Възрастният мъ ...
538 1 1

Кроулистът (22) 🇧🇬

В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантов ...
1.7K 7 2

Незабравима среща в Рим 🇧🇬

Цяла една година пусках през ден монети на стойност една кутия цигари и сега седях пред една внушителна купчинка имане. Наближаваше и Коледа. Двоен повод да си направя подарък. Най-после ще ида до Рим. Обадих се на Силке, германската ми приятелка:
– Силке, какво ще кажеш да подарим на мъжете ни, а и ...
1.2K 2 9

Изкушение 🇧🇬

Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне д ...
1.3K 5 11

Съкровището 🇧🇬

Съкровището
Разказ от Георги Гълъбов
От години иманярите го търсеха това съкровище. Легендата за него се бе предавала от баща на син още от турско време. Тронът на цар Самуил бил скрит някъде тук. И кой знае още, какви други богатства с него. Турци го бяха търсили, чорбаджии също. Много от пещерите ...
1.1K 2 3

Невестулката 🇧🇬

Малките ги нямаше. Мисълта като с нокът преряза сетивата й – крив, изострен от ловуване нокът. Усети как козината й хаотично настръхва: косъмче по косъмче, вдървява извивката на гърба и изпъва опашката в готовност за битка. Но с кого?! Кой би дръзнал... Малките ги нямаше. Някой (кой?!) ги беше взел, ...
1.4K 8 10

Видински ужас 🇧🇬

Видински ужас
1
Тази история я чух от мой приятел, а пък на него му я е споделил познат от казармата. Искам да я опиша в първо лице, защото така ми бе разказана, а и по-този начин ще прозвучи далеч по-първично, по-реалистично и (надявам се) по-стряскащо. Когато преди доста години я чух от устата на ...
2.4K 5 16

Аз така ги уча! 🇧🇬

Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. ...
1.9K 11 21

Да изтеглиш късата клечка 🇧🇬

Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ...
2.5K 7

Майка 🇧🇬

„И изрекох словото с плач...”
„Чудото с българина”, Х век, неизвестен автор
Майка
Благословен Бог наш, всичко виждаш, всичко знаеш, и нищо не става без твоята воля. Амин.
Циганите дошли рано сутринта. По тъмно. Тя взела пушката, отворила прозореца и стреляла. Два пъти. Във въздуха. И циганите избяга ...
749 1

Изборът 🇧🇬

Малкият смок стоеше в патрулката и гледаше втренчено през предното стъкло. От притеснение почти не мигаше и вече го боляха очите. Беше чувал, че стават такива неща, те бяха обществена тайна, но в същото време и нещо като Йети, за който всички говорят, ни никой не е виждал. Ето, че сега се случваше н ...
1.4K 2

Последен шанс – четвърта част 🇧🇬

– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...
840 1 11

Любовта на русалката 🇧🇬

Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ...
970 1 3

Божур Карамфилов и различното кафене 🇧🇬

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...
1K 9 32

Последен шанс – трета част 🇧🇬

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...
1.4K 3 12

„Забранено за българи“ - ч.4 🇧🇬

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ...
1.1K 4 15

Аз я убих 🇧🇬

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...
1.6K 3 9

Свалете знамената! 🇧🇬

- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...
3.2K 10 38

След дъжда - Част втора 🇧🇬

"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...
1.9K

Камък 🇧🇬

Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...
827 4 14

Последен шанс втора част 🇧🇬

После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...
1.2K 4 12

Щастливката 🇧🇬

Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ...
1.2K 6 16

Последен шанс 🇧🇬

Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...
1.7K 7 14

Изкачването 🇧🇬

Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...
1K 13 29

Тя и морякът 🇧🇬

Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...
1.8K 2 5

Ирина 🇧🇬

Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...
923 2 7

Кроулистът (21) 🇧🇬

Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...
2.3K 12 4

Насилие 🇧🇬

1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
2.9K 7

След дъжда - Част Първа 🇧🇬

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
1.6K 2

Сабине - българката 🇧🇬

Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...
1.8K 4 11

Приятели от фронта 🇧🇬

Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...
950 1 2

Пази, Боже, от Видини очи 🇧🇬

Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...
850 8 19

Любов и жарава 🇧🇬

Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ...
2.1K 1 11

Небесен психотерапевт 🇧🇬

Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки ...
931 2 4

Изгубеното злато 🇧🇬

На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...
1.9K 1 10

Хан Тервел - мълчаливият 🇧🇬

Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ...
2.4K 3 8

Скритото злато на монаха 🇧🇬

Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ...
1.5K 1 7

Бeглецът - последна част 🇧🇬

Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
730 2 5

След дъжда - Предговор 🇧🇬

… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...
1.7K 1 1

🇧🇬

– Аз съм щастлива. Аз съм щастлива. Аз съм щастлива.
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ...
986