Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...

Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря. ...

Тихо капчука ми песничка чука ми,
и да бърбори не смее.
Уж не ми пука вече, а пука ми,
Палечка как ли живее?
Март любопитен е, зов за политане ...

Замина си приятелю, отиде си.
Като залеза потъна вдън земя.
Заглъхнах да те чакам,
Да те търся.
Защо ли не удариха по мен? ...

Теб, когато те видях
бях много превъзбуден.
От чара ти разбрах,
че в теб съм вече влюбен.
Търсих те и те открих. ...

Баркод
За кой ли път отварям този бар –
пробойна в океана на живота –
цигарен дим, уиски и комар...,
новела недописана от господ. ...

Чудо
Дядо, дядо, виж небето!
Цяло чудо е това,
ужким е Небе, обаче,
точно като мене плаче. ...

...Не, не съм мила, нито груба.
Не мога да бъда по-различна
от това, което изградих.
Пътят ми беше дълъг и трънлив.
Не се предадох, но определено се изморих. ...

Не знам дали, някога ще дойдеш
да почукаш на моята врата,
от болката дали ще се трогнеш
с нож пронизала младостта.
И разтворила огромна бездна, ...

Жената, която от паметни дни...
Николай Лилиев
Гората, която от паметни дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
зове го, когато печал го плени ...

по Даниел Дефо
Разкъсани са вантите, платната
и корабът се носи слепешком.
Към рифа приближава в тъмнината,
подмятан от безмилостния щорм. ...

Защо сбъдваш чужди мечти,
нараняваш всичко в нея разбери.
Тя искаше всичко това,
което на друга подаряваш сега.
Морският пясък, топли вълни, ...

Спокоен съм. Потънах от обичане.
Брегът ми се удави от сълзи.
За тебе любовта ми стана ничия.
Отгледах си безкрайни тишини.
Разбира се, признавам, че е трудно. ...

Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините, ...

Докато пътуваше в автобуса, Милчо се замисли за Надежда. Учеха в едно училище, той в седми, тя в девети клас. Бяха в различни смени. Може би, за това се запознаха едва преди няколко месеца - на басейна. Милчо тренираше плуване, тя скокове във вода. Надя беше единствената му приятелка момиче - странн ...

Как да спя
в леглото сам,
щом съня
на теб ще дам.
Щом сърцето ...

На моя баща Стоян Мустакерски
Ти сега си далече от мене,
ти не знаеш дали съм добре,
мили татко, аз често те търся
горе в звездното синьо небе. ...

Вън е тъмно.
Таласъмно.
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе.
Черна котка ...

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси я загуби
Т ози път не тичаше по брега. И защо ли да тича? Разхождаше се бавно, почти вяло. Краката ù затъваха в хладния пясък, раницата на гърба ù беше олекнала с една резервна връзка за маратонки по-малко – беше изгубила другата по пътя към къщата за ...

Аз се казвам Димитър – поет, и блуждая в безкрая на времето.
Аз в живота си нямам късмет и проблемите стрелят ме в темето.
Бях наивно и тихо дете. Бях небе над бургаските солници.
Бях обично от всеки момче, но израснах самичък по болници.
Не успявах да дишам от страх. Той, животът, по пътя минаваше. ...

"Хайде в леглото забавление,
искам от теб кеф, развлечение,
ето - давам ти аз тези пари,
тялото ми иска да се наслади.
Хванаха ме, какви са тия снимки, ...

Отдавна си замина, Малък принце,
при розата, единствена за тебе,
а времето в очакване разми се,
самичка съм и сякаш непотребна.
Пътуването беше ли приятно ? ...

Комунистът Бай Дън и комунистът Пут Ин са на път да унищожат света.
Това са червените демони на човечеството.

Дори и да си тръгне е за малко,
дори вратата гневно не затръшнал,
че своя дух, божествена закалка,
вградил е в нас и вярата насъщна.
До лудост е играта усложнена, ...

Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...

VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...

е име на юнак,
от него бяга
всеки враг.
От нищо той не се бои,
не знае що са и сълзи. ...

Аз разбирам живота, за Бога!
Отговорих на всички въпроси.
Вие какво научихте, хора?
Че в главите сте адски боси?
Или любов как да чувствате? ...

Защо са ми крила? Небето е таван,
звездите някой нарисувал е по памет.
Сама изписах им души, които нямат,
а всеки стих е крах грижливо начертан.
Защо ми е душа? От думи светъл храм, ...

Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв. ...

- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...

Една песен, която остарява с мен,
един глас, който дните не познава,
пробуждат у човека - нищо всичко.
И той с ниския си ръст за звездите се захваща,
и дори планетата леко поклаща. ...

Живот!
Съдба коварна!
Участ зла!
Каква магия си?
Каква? ...