Искам си, моят - миг тишина...
Да остана със себе си,
да бъда различна...
Улавям в този миг - светлината
и извличам слънчеви нишки! ...

Най-бялата е тази тишина
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах, ...

Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми ...

- И тая събота ми отиде на вятъра. - замислено каза докторът, докато сипваше гореща вода в разтворимото си кафе в бялата порцеланова чаша със син кант. - Можех вече да съм за риба. Намерил съм едно място, дето кълве като за световно. Пускаш - вадиш. Няма празно.
За него риболовът беше стара страст, ...

Но кажа ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-самичък?“. Как да му кажеш, че у дома в село, аз съм на Света в средата. Черешки в градината… Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго шумоли, трето поблява…
Николай Хайтов, „Дърво без корен“
Леля Русана сгъна белия космат ки ...

Кристално чиста като дете,
ти - ангел, сълзите ми спря,
за теб мисля, за добро сърце,
без теб що е мъка душа разбра.
Не за наслади мечтая, ...

Аз съм си тук, в моята България живея,
усмихвам се,тъгувам и понякога пея.
Стискам здраво десница и зъби дори,
но продължавам, понякога със сълзи в очи.
Тук съм аз не избягах в друга страна, ...

PAENE INSANIA
Приплъзна се смъртта като змия.
Със гнусна паст, подобно хищник, зейна.
Засити с кръв безмерния си глад -
вратичката осъмна със жалейка. ...

Прекрасният ѝ седми син с размери
на исполин бил още отначало.
В река изкъпан, без да потрепери,
със всеки час момченцето растяло.
Достигнал върхове високи в Рила, ...

"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст
Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук. ...

Очите ти, разправят, били змийски,
Излъчвали магия и злина. Страхливци!
Взирам се в зениците ти бистри.
Забивай в мен игла, подир игла.
И миг по миг в очите ти познавам ...

Той се сриваше бавно, почти тържествено, като катедрала преживяла безброй триумфи.
Профилиран, планиран от много години, почитан, боготворен и възхваляван...
Той изпадна в заблудата, че е жрец на недоказаното слово.
Има ли нещо измамно в това, да заблуждаваш околните, а те да ти вярват? Дори да е та ...

Измълчах си всички болки
и обесих сто лъжи,
сто бесила? Още колко?
На последното вържи,
вярата ми и да плача, ...

Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело ...

На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...

Пак рисувам с думи живота,
всъщност опит за някакъв стих
и смирено надявам хомота,
а денят ме посреща учтив.
Пощальонът ми маха с усмивка, ...

Птиците летят
Птиците летят в небето синьо,
иска ми се с тях да полетя,
в полета им всичко е красиво,
в себе си те носят волността. ...

Вълната се разби на брега. Пръските го събудиха и бавно се изправи. Навсякъде вода, чак до хоризонта.
Сушата, само камъни и няколко сухи храста, заобиколени от нисички цветенца. Цялата можеше да се обходи с един поглед.
Малък остров, но как се отзова на него.
Нищо не помнеше.
Изпадна в паника. Сам б ...

Неспящата от сънища се плаши,
от краля скиптъра приел,
побрала е в кристалната си чаша
сълзите на поробения елф.
А гномите с отблъскващата външност ...

АйдИ, стига рИва,
колко дни до тебе усъмвах?!
Все ти бях проста и в нищо добра,
все змий и гущери бълвах...
Всяка друга бе по-умна от мен, ...

Когато майка полудя,
времето загуби смисъл.
И тихо някак всичко спря.
Кой така я бе орисал?
Бе решила да се жени, ...

Обсъждам с големия син по телефона дистанционното обучение. Което за мен е пълен ерзац и некачествен метод за симулация на човешко общуване. Не комуникация, а общуване…
И се сещам за страхотен аргумент. Който мигновено преглъщам.
Защото…
Абе, синът е на 44 години, ама аз съм му баща от стария модел. ...

Дълго преди цветовете да се разлеят
Виждам как картината оживява
Умело като прикрит ангел, който се появява и изчезва
Ако свещта освети тази крива пътека
Като фар, надничащ през мъглата ...

"Потребителската ти сесия приключи. Време е обаче да вземеш решение дали ще останеш до края, че и след това" помисли си Ху.
Имаше чувството, че пътуваше по широка магистрала, от двете страни на която имаше сняг, а отгоре върху напълно черното небе стоеше луна със отчетливо жълтеникавосивкав цвят. Ня ...

Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих ...

Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод!
Българийо, за тебе аз милея,
за тебе и любимия народ!
Горите с полята - богатство голямо ...

Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...

СТАНЦИЯ
Автор: Ибро Сухополяц, Босна и Херцеговина
Светове са помежду нас.
Твоят е голям,
а моят е още по-голям; ...

Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан, ...

Пустинният вятър заглажда
следите към дивата, жадна,
бодлива, безплодна акация.
Накацали гарвани смълчани
посрещат безкрайни кервани ...

Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...

В кошера, малката пчеличка
плахо отвори очички,
събуди се от сън.
После отиде самичка,
отвори малката вратичка, ...

В тъмен и самотен ъгъл
на занемарена от времето кръчма на брега на пристанището
седи местният воин на барстол
говорещ на своя джин
Проследявайки минали решения ...

Познат рекламен лаф – невидимата ръка на пазара. Банално и, разбира се – измамно. Невидимата ръка, която премества топчето от единия джоб в другия, докато видимата забавлява публиката и отвлича вниманието.
Интересно – защо тези, с извинение – икономисти, говорят за невидима ръка, а не за глава?
Може ...