В дома й всичко беше подредено. Шкафове, фотьойли, дивани, гардероб, маси, столове… Чисто, лъскаво, естетично. По нейната естетика. Наследена от майка и баба. Най-важното – нищо излишно отгоре! Нищо!
След храна – измитите съдове в шкафа. Няма нужда да изсъхват, ами ако някой ги види на сушилника? Ни ...

Пролет. Снежно бели клони.
Аромат на пъстри цветове.
Вятър птиците подгони.
Ято в слънчево небе.
Сребърна роса искряща. ...

Колко сила е да си творец,
да си се усмихнал и великолепно рисуващ.
Публиката да се радва.
Завесата пада.
Пада сърдит таланта. ...

Кой не се е потапял до забрава в чудната атмосфера на заведенията в царственото Велико Търново?! И кой повече от студентите - въпреки вечното им пословично безпаричие ?! ... Нерядко излизах с приятели състуденти-задочници, макар че бях малко по-възрастна от тях. A те ме отвличаха с веселото си безгр ...

Избягали мисли, отронени звуци,
рефрен от китара, стон към безкрая.
Гърлото свило се, заседнали буци,
очите пресъхнали, залез прегаря.
Струни докосващи, думи пронизващи, ...

Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
Откровение 21:2
И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
Посред главната му улица и от двете страни на реката стои ...

Вечер... 3
Гневен вятър от засада
спрял замислено на хълма,
свил крила, а мрака пада
и навечерието пълни... ...

Събирам в шепа твоите сълзи.
Очите ти целувам навлажнени.
Нежно галя твоите коси!
Докосвам те! Щастлив съм, че си с мене!
В един живот една е любовта! ...

Съботно обичам да се излежавам -
да пия кафето си с часове,
НИКОЙ ДА НЕ МЕ ЗАКАЧА
и "НЕЕЕ", сутрин не ми се яде!!!!!
Косата ми не е вечно на букли, ...

Една цигулка стържеше в нощта:
Комшията се мъчеше да свири.
А в мен се насъбираше нега,
и исках да му правя… харакири!
Натиснах му звънеца посред нощ. ...

"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите. ...

Събирам
своите си липси -
щастливи или не.
Оставям ги
да ми говорят, ...

Сред снежинки в студения мрак.
Ти танцуваш ефирно красива.
Под фенера светлинният знак
чувствам твоята обич щастлива.
Леден вятър разнася листа. ...

Обичам кафето си с мляко. Не добавям захар от години. Отдавна подсладителят ми е морето. Там, където можеш да се сблъскаш с първичността ми и всичко онова, което усещаш, но не виждаш. Почти замених писането с цигари. Пуша рядко, когато говоря, но оставих белия лист.
Не знаех какво точно искам да каж ...

Тя е вълшебница стара,
винаги с мен си говори.
Кукли приспива и кара
влакче, колѝ без да спори.
Знае какво да ме пита, ...

В първите две части на този текст беше разказано за 60-годишната историческа периодичност и повторяемост, породена от китайския хороскоп. Нека сега да се спрем на подобни примери, взети от американската история. За отправни години ще вземем 1775, с началото на Войната за независимост на американскит ...

Тъмата не е победила.
Светът е толкова красив.
Когато имаш тази сила,
опитвай докато си жив.
Върви и твоето е с тебе ...

Вървя,
а после отминавам.
И съвестта във мен
се бори.
А беше Господ…

"Утре ще те грабна! Искам те!
Да, за себе си, единствено, те искам!"
(Л. Нешев)
Нима ще дръзнеш да ме отвлечеш?!
Смелчак! Познаваш ме отдавна... ...

Ху осъзнаваше, че мегакорпорацията управляваше хиляди аватари, които дори бяха обединени чрез егрегорни или колективни духове. Разбира се, те се намесваха в живота на хората по различни причини и не идваха просто така. Това естествено се получаваше с вградена мисъл-форма, която водеше до концентрира ...

Тъй слънчево си, топло, лятно,
море – щастлива необятност
и стих с вълни в сърцето пишеш,
и морска свобода ще дишам,
и морска свобода ще пия, ...

Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря – ...

Написах наръчник за грешки,
всяка по два пъти поне
повторена неволно, по детски.
Натежала над мойте рамене.
И колко лъжички вина ...

It was a cold winter's evening. I was coming home, the streets were empty and I was hearing dogs barking. However, I had a strange feeling. It was as if someone was watching me.
"What's going on? What's happening to me today?" I wondered.
As I walked, I looked around and saw someone watching me thro ...

Поднасям душата си в дар,
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на ...

В тленно тяло изгарях от пламъци.
Адски огън, безброй грехове.
Там в пустинята вдигах си замъци,
с пясък бързо градих светове.
Не заспивах, танцувах със страстите. ...

Маската
Лицето си крия зад задължителна маска,
но очите ми кафяви, издават моята душа.
Блестят над нея, те сякаш говорят,
погледни ги те изпълнени са с тъга! ...

Опитвам се вярвам в Бог, да бъда добър православен християнин, доколкото мога, въпреки че със сигурност небесното ми досие е пълно с грехове. Опитвам се да вярвам, че има Рай, в който праведните хора да намират утеха и доказателство, че си струва да вярваш в Доброто и да се бориш в негово име. Сигур ...

Една история, далечен спомен,
една тъга при мене долетя,
една така далечна лунна песен,
която във сърцето ми се спря.
Една история безкрайна, вечна, ...

Зима е. Студено. Всеки се крие там, където е намерил топлина. Не иска и да чуе за това, което се случва навън. Студът затваря човека и той се свива в черупката си и допуска до сетивата си най-важните за него неща. И много са малко тези хора, които ще излязат на разходка в студения ден. А всъщност, т ...

Бъди ми враг – "приятели" не искам,
приятелството тежка е съдба.
За него трябва доста да ти стиска –
да бъдеш враг е сладка суета.
Бъди ми враг, защото ти отива – ...